Фотография: Адриана Янкулова
Изящна, красива и много талантлива, Мария Сотирова е от новите лица в киното, които със сигурност искаме да виждаме повече. Вероятно някои от вас вече са я гледали на сцената на Драматичен театър – Пловдив, от чиято трупа е част, докато други с интерес следят как ще се развие героинята й Бояна в новия сериал на Нова тв "Лъжите в нас". Случайно или не, разговорът ни се случи точно в Деня на театъра, а за Мария "театърът е смисъл, дом и място, на което често си позволявам да бъда много повече себе си, отколкото в живота". Кой е последният специален спектакъл, върху който работи, какво я вълнува най-много в момента и защо си мечтае да мине зад камера, си говорим с момичето, което с всяка роля иска да бъде преди всичко честно. И спрямо себе си, и спрямо образа, който трябва да изиграе.
ОЩЕ ОТ GRAZIA: УСМИХНЕ ЛИ СЕ ASHLEY ARRE, СВЕТЪТ Е НЕИН
Взимаш 11. и 12. клас заедно, за да можеш да кандидатстваш в НАТФИЗ в класа на проф. Пламен Марков, защото още тогава осъзнаваш, че това е твоят път. Сега, когато си част от трупата на Драматичен театър – Пловдив, и имаш доста роли зад гърба си, все още ли вярваш, че е така?
Да, разбира се. И за миг не съм си помисляла, че мога да се занимавам с нещо друго. Изключително много обичам професията си и през нея научавам неща и за себе си, и за живота.
Кой е последният театрален проект, по който работи?
Последният по-важен за мен театрален проект беше "Майстори" с режисьор Асен Шопов. Този спектакъл беше истинско предизвикателство, тъй като това ми е първата главна роля в театъра, а това от своя страна носи както позитиви, така и голяма отговорност. Срещата с Асен Шопов беше нещо искано и желано от мен. Работата с него беше истинско удоволствие, защото ми е важно да се срещам с режисьори, които ме провокират да излизам от зоната си на комфорт, и той го направи. Удоволствие е да виждаш един човек, който почти на 90 години работи с такава страст и с такова желание. Неговата любов към театъра е непреходна и надявам се – моята също.
Имало ли е моменти, в които си казвала "Край, не мога повече"?
Имало е, разбира се, но това е моментно състояние, в което си казваш: "Край, не мога", и след около 10-15 минути си даваш сметка, че си достигнал до нещо непознато, което може да те плаши, но това е и хубавото. Имало е моменти, вследствие на неприятно събитие в професионален план, в които съм си задавала въпроса дали ставам за тази работа, достатъчно ли съм добра, има ли какво да дам, което е нормално. Всеки човек, с каквото и да се занимава, се сблъсква с тези въпроси и това е хубаво, защото го провокира да е още по-отдаден, по-старателен, да се усъвършенства. Ако ги няма тези моменти, сме загубени. Аз трудно намирам удовлетворение и в началото си мислех кога най-накрая ще съм доволна от това, което съм направила, но после си казах, че може би е добре, че не настъпва такъв момент. Все пак съм на 27 години и ако сега си кажа: "Ей, супер, това добре го изиграх", то какво ще правя после.
За кратко време направи роли в няколко български сериала – първо "Братя", после "Аз и моите жени", сега "Лъжите в нас". Споделяла си, че в началото не си се чувствала много уверена пред камера. Това промени ли се?
Мисля, че да. С времето и с опита нещата се променят. Човек става по-уверен, по-сигурен в себе си. В "Братя" ролята на инспектор Илиева ми беше една идея по-чужда, беше непозната територия и имах нужда от повече предварителна работа, за да мога да се подготвя добре. Същото мога да кажа, че беше и с Кристина в "Аз и моите жени". Т.е. аз не мога да се оприлича с тези две жени. Те са много различни от мен като натюрел, като начин на мислене, като изказ. Но това е интересното в случая – да успееш да влезеш в обувките на човек, когото не познаваш, да успееш да гледаш на света през неговите очи. Виждаш къде си в този момент от живота си, какво същински те вълнува, какви са твоите принципи, морални устои, ценности, които не би пристъпил. Основните и фундаменталните въпроси често си ги задаваме благодарение на ролите и това, което правим в театъра и киното, защото изкуството се занимава именно с такива теми.
Как се чувстваш с героинята си в "Лъжите в нас" – Бояна?
Много добре. За първи път работя с Dream Team и се радвам, че ми оказаха доверие и ми повериха именно тази роля. Запознах се с нови хора, с артисти, които безкрайно уважавам. Харесва ми, че сериалът се занимава с дълбоки, важни и от обществено значение теми. "Лъжите в нас" се отличава с висок продукционен стандарт, налице са многообразни, пъстри и задълбочени герои и, както споменах преди малко, засяга много теми – семейните ценности, житейските изпитания, грешките и тайните, цената на успеха и не на последното място по значение – темата за домашното насилие. В България много жени са подложени на насилие – било то физически, психически или емоционално, и е хубаво, че акцентираме върху това и че през изкуството засягаме толкова важен проблем.
Не се говори по тази тема достатъчно. Все още има страх, все още има срам...
Абсолютно. Има много жени, които не смеят да дадат гласност на това, което се случва зад четирите стени на дома им. Най-вече от страх, от това какви биха могли да бъдат последствията. И в този смисъл – аз намирам за важно това, че ние показваме тази нелицеприятна страна на живота. Медиите, изкуството имат оргомна роля в оформянето на човешките ценности.
Коя друга тема в сериала ти е важна?
Темата за лъжата и нейните измерения. Лъжата, която взема превес в общуването между хората. Според мен в сърцето на тази история стои страхът, който поражда лъжата, гнева, злобата, агресията. Харесва ми, че ние показваме хората такива, каквито са – грешни, слаби, уязвими. Представяме едни пълнокръвни образи. Те не са напудрени, не са показани като супергерои, като изцяло положителни. Истински хора, които всячески се борят да застанат от страната на истината. И в живота никой не е изцяло добър или изцяло лош. Всеки има своите светли и тъмни страни.
Много хора могат да се припознаят във вас.
Що се отнася до Бояна, съм щастлива, че ми е дадена точно тази роля, защото тя е много ярка, спонтанна, от нея всичко може да се очаква. Това е готино, чисто от актьорска гледна точка, защото сцените са емоционално наситени, различни, контрастни и можем да я видим в най-различни аспекти от живота. Ще я видим слаба, ще я видим силна, ще я видим отчаяна, ще я видим влюбена и е сладко за игра. Много харесвам в нея това, че е смела и отстоява себе си, и мога да кажа, че присвоих някои нейни качества. Когато шест месеца почти всеки ден си на снимки и говориш, действаш и чувстваш от името на своя герой, малко или много се променяш и започваш да приличаш на него. Понякога в живота си позволявам да говоря от нейно име и набюдавам как реагират хората, аз също. Истината е, че благодарение на предишните проекти натрупах опит, знания, успях да се отпусна, да се отърся от суетата и тук си позволявам да съм такава, каквато съм през този герой. Нещото, което ме занимава като артист, е да съм честна. Спрямо себе си, спрямо образа. Да потъвам в тази история и да съм този човек. Да седя пълнокръвано и истински в ситуациите, които са ми дадени.
Извън сериала често ли ти се случва да се сблъскваш с лъжата?
Да, почти ежедневно. Ние непрестанно лъжем. Често пъти на въпроса: "Как си?", ние отговаряме: "Добре", независимо дали сме добре или зле. Истината е, че се страхуваме, че ни боли, че сме притеснени. Трудно си позволяваме да покажем своите слабости пред другите.
Ти колко често си го позволяваш?
С най-близките ми хора съм откровена, позволявам си да казвам това, което мисля, да изразявам чувствата си. Но в непозната среда не го правя. Мисля, че е нормално. Понякога не смея да кажа това, което мисля, това, което ме вълнува, това, което усещам, защото се страхувам, че няма да бъда разбрана, че мога да бъда отхвърлена, нечута добре. В такива моменти ми се е случвало или да премълча, или да излъжа с цел да запазя себе си. Това е нещото, което проследяваме, особено при Бояна. Тя често пъти лъже, не защото иска да излъже, а защото това е единственият й ход, за да оцелее. Тя е сама, няма родители, никой не й помага, сама се оправя и устоява, въпреки всички проблеми и трудности.
Но има приятелки. Темата са женското приятелство също е застъпена. Ти имаш ли такова в реалния си живот?
Имам, да. Има хора, на които мога да разчитам. Смятам, че и те могат да разчитат на мен. Хубавото при нас е, че се приемаме такива, каквито сме. Женското приятелство съществува, не знам защо има хора, които не вярват в него.
Преди малко спомена думата "вълнувам". Сега, в този момент от живота ти, какви неща те вълнуват?
Предвид това, което се случва в световен мащаб, ме вълнува и откроявам като проблем колко сме жестоки спрямо различните от нас и колко лесно слагаме етикети. Още непознавайки човека отсреща, го определяме като добър, лош, талантлив, неталантлив, недостатъчно красив. Много сме прибързани в реакциите си и в оценките и всячески се старая да не реагирам по този начин. Бих си позволила да спомена това, което се случва в Русия и Украйна. Аз, като един най-нормален човек, съм против войната, тя е нещо чудовищно, но забелязвам, че се откроява нещо, което ме притеснява – че паралелно с емпатията, съпричастността към украинския народ върлува агресията и злобата към руснаците. Путин не е Русия и тези хора също страдат, много от тях не са съгласни със сегашния политически режим, но нямат право на глас, не могат да отстояват позицията си. Техният вик бива заглушен още в зародиш и това е също толкова страшно. Аз самата съм наполовина рускиня, майка ми е рускиня и има много познати руснаци в Европа, към които не се проявява никаква толерантност, никаква емпатия. Но хората обичат да виждат нещата черно-бели. Всички други нюанси са им чужди. Не знам защо в момента трябва да определяме, че украинците са добри, руснаците са лоши. Не, и украинците, и руснаците са добри. За съжаление, има един човек, който има власт и си позволява да използва тази власт по чудовищен начин.
ОЩЕ ОТ GRAZIA: РАЗЛИЧНАТА СТРАНА НА АЛЕКСИС РЕН
Как се справяш с коментарите за теб самата? Влияеш ли се изобщо от тях?
Вече не обръщам внимание. Интересува ме мнението на моите близки, един тесен кръг от хора, които аз познавам и чиито критерии съвпадат с моите. Оттам нататък не чета. Всеки има право на своето мнение. В началото си позволявах да го правя и съм попадала на невероятни неща и не е приятно.
Искаш да се занимаваш с режисура и да минеш зад камерата. Кога мислиш, че ще си готова за този момент?
Имам усещането, че трябва да натрупам още опит и познания в сферата на киното. Да, това ми е голяма мечта и имам няколко написани истории, но ще видим кога и дали изобщо ще видят бял свят. Аз завърших магистърската програма "Литература, кино и визуална култура" в Софийския университет и тепърва ми предстои дипломиране. Много би ми се искало да го направя с късометражен филм. Имам интуицията, че може и да направя нещо, което да е по-различно и интересно. Обичам да снимам. Има моменти, в които излизам и просто се разхождам по улиците, наблюдавам хората, с които се разминавам, сградите, обръщам погледа си нагоре, защото много често не ни остава време да се огледаме. И ми се е случвало да мина по някоя уличка, по която съм минавала стотици пъти, и да видя нещо за първи път. Това са от онези моменти, в които се оставяш на мига, оглеждаш света и го откриваш за първи път. Такива моменти запечатвам, снимайки. И ми се иска да видя какъв свят бих могла да създам. И дали той би се разбрал и харесал от зрителите. Това ми е желанието.
