Фотография: Георги Андинов
В края на миналата година Алина Манова спечели приза в категория BEAUTY на първите у нас The #AWARDS. Отвъд това постижение, пряко свързано със силното присъствие в социалните мрежи, тя показва същото на страниците на най-големите световни издания (броим и GRAZIA, of course) и върху лицата на знаменитости не само от родния, но и от световния шоубизнес. С други думи, Алина е професионалист, който доказва, че работата на гримьора е истинско изкуство, в което креативността и визионерството играят много по-голяма роля от познаването на последните тенденции.
Затова и на 28 май тя ще бъде един от гостите в специалния панел на #BringTheBloggers с част от победителите в първите награди за създаване на дигитално съдържание.
Преди това да се случи, ние "откраднахме" малко от иначе малкото ѝ свободно време, за да поговорим за перфектния грим, за гримьорската професия. А, и за това колко е трудно да се събудиш без телефон в ръка. Оказва се, че много.
Фотография: Никола Борисов
Предполагам, че всичко е въпрос на вкус и гледна точка, но съществува ли такова нещо като перфектен грим?
Много е индивидуално наистина, но образно казано, защо не? Ако те кара да се чувстваш комфортно и уверено.
Как изглежда перфектният грим в твоите очи?
Тук мога цяло есе да напиша. (Смее се.) Ако говоря за себе си - свежа кожа и червено червило са ми напълно достатъчни, но ако става дума за едиториален концептуален грим - прекрасен е този, който ми разказва история, в който виждам текстури, светлина, техника…
Случва ли се гримьорите да излизат навън… без грим?
Със сигурност! Едни от най-популярните световни гримьори са изключително често без грим или с минимален такъв. Вижте Пат Макграт, например. Реално няма нужда да ходиш с професията върху лицето си, за да докажеш, че си гримьор, освен това е и въпрос на естетика.
Работата ти е пряко свързана с много, много хора. Къде е границата между интересното преживяване и откровеното предизвикателство?
С годините съм се настроила да влагам единствено положителено значение и заряд в думата "предизвикателство" и се старая да развивам мисълта си комбинативно. Тази професия те поставя във всякакви ситуации и те среща с хора с различни характери и мирогледи. Понякога времето е предизвикателство и трябва да си супер мобилизиран, друг път, например, в 2 през нощта, докато снимаш реклама, концепцията се променя, режисьорът решава, че иска единият персонаж да има кръв по лицето и за 5 минути трябва да си "сготвил" изкуствена кръв. В следващ случай решаваш сам да се предизвикаш и да създадеш нещо ново, събираш екип, поемаш отговорност и действаш. Истински трудно е, когато се случва нещо страшно на твой близък човек, а в същото време ти работиш върху лицето на друг и трябва да се събереш и да бъдеш професионалист. Иначе всичко останало е въпрос на опит и перспектива.
Фотография: Костадин Кръстев - Коко
Убеждаваш ли някой клиент, че дадена визия не е подходяща, колкото и той да мисли обратното?
За моя радост, не ми се налага често. В повечето случаи с моите клиенти споделяме една естетика и комуникацията е съвсем лесна и приятна.
Гримът зад голяма част от кориците на GRAZIA е точно твое дело. По-различен ли е гримът за фотосесии от грима за Instagram?
Лично в моята практика не бих казала, освен това фотосесиите вече излизат и в социалните мрежи. Аз съм от генерацията гримьори, които работят със списания отпреди Instagram да съществува, така че по-скоро е важно какво лице стои пред мен, какъв е конкретният проект и каква е цялостната идея на екипа.
Разговорът тръгва плавно към Instagram и не мога да не те попитам. Колко време прекарваш там?
Ако трябва да съм честна - повече, отколкото ми се иска да призная. Изпитвам носталгия към времето, в което се четяха вестници и списания с кафето. Сега скролваме, за да се събудим. Липсва ми принта, хартията, аз съм от по-аналоговото поколение. Но от друга страна светкавично бързият достъп до визуална и всякаква информация е пристрастяващ, възможността да си на клик разстояние от работата на световен артист или кампания е изключителен плюс в нашата професия и го оценявам… и експлоатирам.
Фотография: Георги Андинов
Не знам за теб, но аз взимам телефона си буквално секунди след прозвъняването на алармата.
Брой ме и мен.
Какво привлича вниманието ти и те кара да дадеш like?
Нещо различно, креативно, фино, нещо, което ме дърпа с концепцията зад него или пък с тоталната си случайност и ненагласеност. Понякога лайквам за подкрепа, понякога директно си запазвам кадъра, за да рагледам работата на всички артисти в него. Иначе редовно лайквам смешни котки, интериори и морето.
Колко време отделяш за подготовката и подреждането на твоите постове?
Аз поствам може би 10% от работата ми. Следвам си моя логика и настроение. Понякога ме заболява главата, докато си наглася кадрите, друг път сами се нареждат. Реално ако влезеш в този филм, той наистина консумира много време.
Виждам, че правиш и доста Reels…
О, да! Харесва ми, чаках да ги направят достъпни в България и още от първия момент реагирах, създадох си мой стил и много ме радва, като ми споделят, че е разпознаваем. Научих и доста мои колеги да си правят. Сега леко съм се пренаситила и си почивам, но имам чернови, които чакат.
Може ли да се каже, че работата ти е пряко свързана с присъствието онлайн?
Със сигурност сме във време, в което онлайн присъствието е фактор и всеки клиент разглежда част от работата ми там. Със същата сигурност обаче мога да кажа, че не копирам трендове, а следвам себе си и това какво на мен ми харесва и ми е интересно в момента. Иначе знам как да играя играта, как да си вдигна последователи, гледания и т.н, но не ми е на всяка цена, искам да ми е комфортно. Наблюдавам обаче нещо много парадоксално - в днешно време повечето стартиращи гримьори бързат да станат инфлунесъри, бързат да правят мастъркласове, но ако ти наистина си активен и търсен гримьор, въобще нямаш време да се занимаваш с друго. В кино индустрията, например, повечето гримьори, не поддържат религиозно социалните си профили и не са масово познати, но техните умения са на най-високото ниво в професията. Сякаш това да си онлайн колкото ти дава, толкова ти и взима. В моя случай, аз се опитвам да балансирам и се радвам, че работата ми е всъщност "инфлуенсърът" и така искам да е, защото си я обичам.
Фотография: Георги Андинов
Когато не си онлайн или не работиш…
... си стоя с кеф вкъщи. Или наваксваме с приятели и редовно си мечтая за морето.
Очакваме ви за #BringTheBloggers Vol.9 на 28 май в Интер Експо Център. Входът е безплатен, но изисква предварителна регистрация с две имена на events@atticaeva.bg.
Повече информация може да откриете в официалната ни Facebook страница.