• Фотография: Никола Борисов • Стайлинг: Димитрина Иванова • Грим: Алина Манова • Коса: Георги Петков • Ретуш: Иван Йонков
Ако питате дали в момента имам нов хит, който се върти постоянно - нямам. Дара Екимова обаче има. Слушайки "Бягам" и горе-долу с бягане стигам до офиса на Вирджиния Рекърдс, където е срещата ми със самата нея. Отскоро в екипа на музикалната компания, Дара вече работи активно със страхотния си екип и обещава изненадите да не закъснеят. Със смели стъпки към още по-успешната музикална кариера, категорично можем да заявим, че звездата от новата ни дигитална корица е истинска стихия. Може би петата такава – онази, която се противопоставя на останалите, която ги носи в себе си и която трудно можеш да овладееш. Без значение дали става дума за сцената, за отношенията ѝ с хората или за живота изобщо.
Get the cover look: Топ Andyvil от магазин Flower's&Co., бижута Teilor
Всички питат как започнахте да работите с "Вирджиния Рекърдс", аз ще те питам друго. Защо?
Честно казано, дълго време го обмисляхме. Преди Sofia Songwriting Camp, който се случи през октомври 2021 г., не се бях чувствала част от екип по този начин. Изведнъж попадаш в огромно музикално семейство. Има сплотеност. Много добре си паснах с хората, бързо започнахме да резонираме на една честота. Неведнъж сме си говорили със Саня, че срещата ни е някак съдбовна. Моментът за съвместната ни работа дойде супер естествено и в правилното време.
Сигурно изобщо не можем да си представим колко е трудно да се продуцираш сам.
Няма как да не е трудно. Никога не се бях замисляла как изглежда това да имаш лейбъл зад гърба си. Никога не съм си представяла какво би се променило. Виждайки нещата сега, разбирам, че е big thing и съм щастлива, че съм част от Вирджиния Рекърдс.
"Трябва да страдам, за да мога да пиша. Не мога да го правя, ако не страдам"
Доста хора май мислят, че утре сутрин стават от леглото и започват.
Няма как. Процес е. Лошото е, че допускаш много повече грешки сам и се учиш пред очите на хората. Но пък няма лошо, така аудиторията ти те чувства по-близък.
По същата причина ли участваш в написването на всеки свой проект?
При мен никога не е съществувал вариант да не участвам в написването на моя песен. Не виждам смисъл, аз живея за това. Преди 3-4 години се събудих и реших, че искам да правя авторска музика. Така написах "Sagapao". Винаги съм била част от процеса и се надявам с вдъхновението да се намираме взаимно.
Рокля H&M
По-лесно ли е да разкажеш лична история в песен, отколкото да поговориш с някого за това?
Нямам проблем да говоря, но много по-лесно преживявам личната история, когато я напиша. Спомените в главата ми автоматично се превръщат в думи на листа.
В Instagram поста ти за обявяването на "Бягам" имаше формулировка, която много, ама много ме накара да се замисля. Поправи ме, ако бъркам, но…
Накарай ме да страдам, за да те накарам да ме слушаш?
Накарай ме да страдам, за да те накарам да ме слушаш.
Нормално е, когато човек израства и се развива, в даден етап да започне да се самонаблюдава и да вижда разни неща за себе си отстрани. Аз просто си дадох сметка, че като творец, но и като човек, трябва да страдам, за да мога да пиша. Не мога да го правя, ако не страдам. Забелязала съм, че винаги, когато една история е истинска, с публиката се усещаме много по-близки.
Малко "от нищото", но коя зодия си?
Рак.
Усетих. И аз! Вярваш ли в зодии?
Психологията твърди, че астрологията е псевдонаука и е създадена за хората, които нямат оценъчни умения и не могат да преценят кое е истина и кое – не, а по-скоро сляпо вярват на нещо, което им звучи добре. Аз вярвам в съдбата, в дати, в числа и в звезди, но не бих определила човек спрямо това. Няма да видя някого за първи път и да реагирам с "О, ясно", когато ми каже, че е Лъв.
Сещам се за онова meme, в което момче праща съобщение на майка си "В колко часа съм роден?", а тя му отговаря "Run!".
(Смее се.) Да! Представяш ли си на първа среща да питаш човека срещу теб в колко часа е роден?
Свикнал съм да очаквам всичко от всеки, но все пак…
Факт, границите са минати отдавна.
В "Бягам" пееш и за границите, и за свободата. Не са ли точно те равнопоставени на доверието в дадена връзка?
За много хора, по много причини, любовта се свързва с ограничението. Моето убеждение е, че когато влезеш във връзка, свободата ти не спира да съществува.
Ако съм във връзка, значи съм много отдаден на нея. В същото време, ако момичето дойде и ми каже "не можеш да правиш това", "не можеш да ходиш там", веднага се отдръпвам леко и имам две наум.
Много от нас живеят с чувство за притежание. Никой не е наш. Нищо не е наше и нямаме право да се държим сякаш е. Да, боли, даже не знам дали е болка или някакво друго вътрешно чувство, когато позволиш тези граници да бъдат нарушени. Ако ти искаш да ме обичаш и аз искам да те обичам, то тогава нека всеки има своята свобода.
То това е валидно не само за любовта. Понякога сме толкова в нашия филм, че не виждаме филма на другите.
О, да. Егоистични сме по натура.
И все пак, мисля, че в даден момент е по-добре да изберем себе си.
Стига да не нараняваме друг човек. Ако си поставен в ситуация, за която до голяма степен имаш вина - да трябва да избираш себе си или нещо друго, естествено, че трябва да избереш себе си. Но защо си стигнал до тази ситуация?
Какво е мнението ти за ситуацията с Единствения? Смятам, че дори да ти е писано да бъдеш с някой човек, освен ако не полагаш усилия, нещата просто няма как да се случат.
Всичко е въпрос на работа, съгласна съм. За съжаление, не вярвам в Единствения, но сме свикнали да консумираме света адски бързо и константно сме заобиколени от изкушения. Много се деморализирахме. Не знам дали е от времето, в което живеем, но фактът е факт. Като малка имах розовата представа, че ще намеря "единствения" човек за мен и ще бъдем заедно цял живот. Към днешна дата смятам, че ако работиш за това да имаш пълноценна връзка с някого, може и да се случи, но е въпрос на взаимност.
"Нараняват очакванията, изискванията и чувството за притежание, а не любовта"
Как да го кажа по най-добрия начин… Вярваш ли, че любов се лекува с любов?
Вярвам. Само че… Ако любовта, която си имал преди, те е оставила наистина съкрушен и си наранен от конкретен човек – да, друг може да те излекува, но не знам за колко дълго. Ако сам не си успял да намериш лек, никой не може, по-скоро само ще замаскираш това, което се случва. Става някакъв кръговрат на болката. Вярвам, че любов се лекува с любов, когато страданието ти не е конкретен човек, а когато изпитваш нуждата да обичаш отново.
Само тогава?
Да, иначе е много краткотрайно.
Изпитваш ли тази нужда в момента?
Аз не съм си тръгнала наранена от връзката, за която написах "Бягам". Тръгнах, защото "целувки помежду ни бяха само стари навици". Не ми беше интересно, нямаше за какво да си говоря с този човек. Не се намирахме на същото място. Изпитвам нуждата да обичам, но не чакам някой да се появи на всяка цена.
Да, защото пък в крайна сметка сякаш винаги единият обича другия повече и се получават особени моменти.
Точно този въпрос бях засегнала в Story наскоро. Защо понякога нашата позиция зависи от реакцията на човека отсреща? Много хора ми написаха "Защото сме социални животни" – окей. Обаче ако аз те обичам супер много, а ти не ме, ще имам очаквания да ме обичаш точно толкова и най-вероятно ще си кажа "Ок, и аз няма да те обичам толкова". Но ако те обичам за това, което си и нямам очаквания, по-скоро бих те обичала, защото искам да те обичам. Без да допускам това да ме наранява. Нараняват очакванията, изискванията и чувството за притежание, а не любовта.
Смяташ ли, че колкото по-малко неща знаят другите за теб, толкова по-лесно се случва животът като цяло?
Пазарът в България е малък и когато си популярна личност, всички се интересуват с кого си, какво правиш, къде си и т.н., и т.н. Вероятно още повече, когато си много популярен, а аз не се приемам за много популярна. Смятам, че е по-добре каквото можеш да запазиш за себе си, да го направиш. Всичко е един енергиен кръг. Аз и ти комуникираме, обменяме някаква енергия. Срещам много хора, с които обменяме енергия и ако не защитя себе си и моя вътрешен свят, това означава, че мога да позволя на външен фактор да създаде някакво безпокойство. Колкото и да си щастлив и да искаш да го кажеш на целия свят, по-добре го запази за себе си.
Като в клишето - щастието обича тишината.
Щастието обича благодарността, а вътрешният ти свят обича тишината. Така бих го казала аз.
Много добре казано, ако питаш мен.
Ако се фиксираш върху това, започваш да развиваш мнителност и негативни чувства към хората. Аз съм благодарна за всичко, което ми се случва и че това са нещата, за които всъщност мечтая.
