Фотография: Вихрен Георгиев/People of Sofia
През всички свои отминали издания - "Жена на годината" на GRAZIA е подчинявала конкурса на тема… Тема, която жужи в съзнанието ни поради актуалността и проблематичността си. От повече мисъл за природата, подкрепа за българското училище и новото начало в живота на всеки от нас до грижата за вътрешния ни мир, който е онзи невидим гръбнак на съществуването ни. Тази година обаче… GRAZIA умишлено отмества фокуса от специално подбраната тема, за да посвети 18-ото си издание на кауза. Кауза, която има нужда от ежедневната ни директна и индиректна подкрепа, от повече внимание и активни действия. Домашното насилие, което има различни проявления, но от което страдаме като общество всички ние. По темата поговорихме с Надежда Дерменджиева от Български фонд за жените, за да отбележим стартиралото помежду ни сътрудничество, в което едно от най-четените списания за дамите в България ще се опитва все по-често да ви среща с хората, ангажирани в борбата срещу този ужасяващ социален феномен.
Равни права за жените и отстояването им са в основата на дейността ви, какво не знаят или бъркат хората, когато чуят за Български фонд за жените?
Хората най-често бъркат, че говорейки и работейки за правата на момичетата и жените, ние променяме и подобряваме само техните животи. Не, в общество, в което жените живеят добре, всички живеят по-добре. Иначе, буквално всеки ден и всеки час си говоря с различни хора по темата и съм много щастлива, че никой не е безразличен, въпреки че битуват страшно много стереотипи и закърнели схващания и за двата пола. Например, онзи ден водих няколкочасов разговор с майстора, който дойде вкъщи до оправи един теч. Стигна се до темата какво работя и последваха редовните въпроси като от "онези феминистки" ли съм, свързани ли сме с Истанбулската конвенция и "джендърите", кой ни финансира. Вече си имам почти редовна реч или направо лекция, която изнасям (Смее се.), и накрая се съгласихме, че всеки заслужава да живее добре, независимо от какъв пол е. Но дори една такава банална случка от ежедневието илюстрира как пътуват предубежденията и фалшивите новини, гарнирани с личните фантазии на хората, дори и без да правим подробен медиен анализ на отношението към теми като правата на жените и домашното насилие в България.
Гордея се, че през годините БФЖ се утвърди като една от водещите организации по темите за правата на момичетата и жените и равнопоставеността между половете. Мечтата ни още в началото беше да се наложим като "институцията, отговаряща за правата на жените". Работим здраво и буквално денонощно, за да постигнем това, в което вярваме. А то е по-добра и приемаща среда и по-добър и достоен живот за по-уязвимите в обществото ни.
Изцяло или предимно от дами се състои екипът ви? Какви качества е важно да притежава една личност, за да бъде част от структура като вашата?
Екипът ни е изцяло женски и съм безкрайно щастлива, че Български фонд за жените като работно място винаги привлича и събира невероятни характери и вдъхновяващи личности, отдадени на каузата. В момента сме точно 10 борбени и сплотени феминистки, силни и смели, готови планини да местим, но да променим нещата в България към по-добро. За различните позиции са необходими различни качества, разбира се, но това, което виждам в нашия екип, е много хъс, самоинициативност, лидерство, поемане на отговорност, интегритет. Работата ни е изключително интересна, но и напрегната, емоционална и е много важно да умеем да не приемаме нещата лично и да се забавляваме. Когато визията на организацията ти е да работиш за справедлив и равнопоставен свят, в който гласовете на жените и момичетата са чути, а изборите им са зачетени, тежестта на тази огромна мечта не е малка и да умееш да танцуваш докато участваш в революцията, е ключово!
Фотография: Емил Методиев
Как започва, протича и кога приключва един работен ден за организацията ви?
Когато работиш за кауза, работният ти ден никога не приключва. Знам, че за някого може да прозвучи ужасно, но аз не мога да си представя да работя нищо друго! Дните ни рядко си приличат един с друг. От това да споря с майстори, до това да изнасям феминистки лекции на съседки, и да давам телефони на кризисни центрове на момичета, с които току-що съм се запознала, всяка малка дейност, всеки жест, всяко усилие си струва. Както казах, работата ни е изключително динамична, постоянно се появяват нови предизвикателства, но и постоянно ни хрумват идеи, които искаме да осъществим, непрекъснато се впускаме в нови партньорства и всякакви приключения без страх. Общо взето, времето никога не ни стига за целия ентусиазъм и идеи, които имаме, но пък животът е пред нас.
Едно от нещата, което най-много харесваме в работата си, е, че сме от полза на други организации, наши съмишленици. БФЖ не е типично НПО, което работи предимно по проекти. Нашата мисия като Фонд е да предоставяме финансова подкрепа и да градим капацитета на организации, неформални колективи и активисти в страната, които работят на терен по теми, свързани с правата на момичетата и жените – от образование, общностно организиране, психично здраве, изкуство, превенция на домашно насилие до екология, климат и чист въздух. Така работим за дългосрочна социална промяна и за развитие на женското движение в България.
Например, в момента за трета поредна година имаме отворен конкурс, с който предоставяме цялостна административна подкрепа на организации, която те могат да използват напълно гъвкаво - от покриване на наеми за офис до наемане на хора, закупуване на оборудване и т.н. Такъв тип административна подкрепа, която в нашия свят се нарича core support, е изключително важна за гражданския сектор и организациите, за да може те спокойно, дългосрочно и стратегически да работят по осъществяването на големите си цели.
Друго начинание, в което се впускаме и то за втори път, е новото издание на Фонда за артистични проекти на жени, за който в момента набираме средства от корпоративни и частни дарители. Неговата цел е да изведе на преден план проблема за репрезентацията на жените в света на изкуството и неравномерния им достъп до финансови ресурси. Предстои на журито да избере художничките, които ще участват в изложба в София през 2023 г., надяваме се да публикуваме каталог, и да организираме събитие, на което да обсъдим трудностите пред жените в изкуството.
Кои са най-честите пречки, които срещате и как ги преодолявате?
Има две огромни пречки пред нашата работа - едната е културна, другата политическа. Мисля, че все още сме доста затворено общество, което плахо се отваря към света, към различието и разнообразието, но в което все още битуват закостенели разбирания за ролите на мъжете и жените, а предразсъдъците, с които сме пълни, ни пречат да общуваме пълноценно. Тази пречка преодоляваме с различни кампании, свързани с правата и с овластяването на жените, както и с много работа с младите момичета. Една от любимите ни инициативи е нашият Feminist Boot Camp, който събира момичета на възраст от 18 до 35 години от цялата страна - за няколко дни експерти ги обучават по теми като човешки права, преодоляване на дискриминацията, история на женското движение. Няма нищо по-приятно от това, да виждаш колко отворени към света, новото, бъдещето и идеите са част от младите хора.
Другата голяма пречка е липсата на разбиране на темата за равнопоставеността на половете и на каквато и да е политическа воля за промяна. Една от големите ни каузи е борбата с домашното насилие и приемане на промени в Закона за защита от домашно насилие, които да гарантират по-добра работа по превенция на насилието и по-качествена и ефективна защита на максимално широк кръг от лица, които могат да пострадат. Но тази тема никога не е приоритет на никое правителство, няма чуваемост, няма диалог. И до ден днешен, въпреки толкова години работа по темата, не разбирам как може спасяването на човешки животи да не е приоритет, на които и да е управляващи? Но продължаваме да се борим - участваме в различни работни групи, обществени обсъждания, пишем становища, с наши партньори организираме шествия и протести (ежегодното Шествие за правата на жените на 8 март в София и Протест срещу насилието над жени на 25 ноември), образоваме обществото по темата, подкрепяме организациите и кризисните центрове. Но искам да се обърна към вашите читател(к)и и да им кажа, че ние сами не можем да се справим. Трябва натиск, трябва критична маса хора! Идвайте на шествията и протестите или организирайте такива във вашия град! Няма по-голяма лъжа от това, че нищо не зависи от нас.
Насилието над жени, което GRAZIA прегръща като кауза в тазгодишното издание на WOTY ’22, приема различни форми, но кои все пак са най-често застъпените в обществото ни по ваше наблюдение? По какви кампании, свързани с тях, работите в момента?
За съжаление, наблюдавам агресия, насилие и сексизъм ежедневно - и на макро, и на микро ниво. От това да подценяваме малките момиченца до това непременно да приемем, че някой некадърен шофьор на пътя е жена (нищо, че всички налични данни и изследвания по темата, доказват, че жените сме много по-внимателни шофьори), до това мъже да пребиват жените си, а обществото ни да се подиграва на външния вид на някоя жена в политиката. Мисля, че все още живеем в твърде патриархална среда, но нещата бавно се променят.
Самите ние, от създаването си през 2004 г., работим за систематична и по-ефективна борба с всички форми на домашното насилие и насилието, основано на пола. Както казах, правим това чрез информационни кампании, които провеждаме всяка година, разговори на политическо ниво, участие в работни групи, писане на становища и позиции, организиране и участие в шествия и протести и, разбира се, чрез предоставяне на финансова подкрепа и изграждане на капацитета на организации, работещи директно с пострадалите от насилие.
От години подкрепяме и работим с повече от 150 организации, колективи и активисти от цялата страна и за нас това е повод за гордост! В това число включваме и кризисните и консултативни центрове, на които дължим огромна благодарност и признателност, че денонощно подкрепят жените и децата, пострадали от домашно насилие.
Имаме и едно много важно послание, което искаме да отправим към обществото и институциите и то е, че домашното насилие и насилието, основано на пола, са проблеми, които засягат цялото ни общество. Те не са нещо лично, което се случва в семейството и остава заключено там. Те не са и някакъв "женски проблем". Напротив, всяка трета жена в света и в България (по данни на СЗО и Европейската агенция за правата на човека) страда от този проблем, но това означава, че вероятно и всеки трети или четвърти мъж е насилник. Ако искаме да живеем в общество без агресия, трябва да изкореним домашното насилие. С образование от най-ранна детска възраст, с превенция, с по-тежки наказания за насилниците.
Има и едно измерение на трагедията, което малко хора осъзнават: изследвания показват, че насилието, основано на пола и насилието в интимна връзка, насочено към жени, струват на България съответно над 4,5 и 2,3 милиарда евро годишно (за разноски по дела, отсъствия от работа и т.н.).
И за да се върна на кампаниите – каня читателите ви да разгледат сайта на една от дългогодишните ни кампании, с която много се гордеем - "Заблуди в любовта", където могат да открият полезна информация за първите признаци за насилие в една връзка, ресурси за помощ и нужните стъпки, за да получат подкрепа. А на всяка жена, която е в подобна ситуация, искаме да кажем – Не си сама! Има кой да те чуе. Търсете помощ. Не трябва да спираме да говорим по темата.
Фотография: Емил Методиев
Много ли са организациите, ангажирани с темата в страната и как успявате да подкрепите повечето от тях?
През последните години за домашното насилие като явление се говори все повече – и от медии, и от политици, и от експерти и не на последно място – от жените, преживели насилие. Смятам, че това е положителна промяна, защото за да бъде решен даден проблем, първо трябва да признаем, че го има, а не да се срамуваме или неловко да отвръщаме глава на другата страна, когато станем свидетели на насилие.
Впрочем, българската държава в момента до голяма степен прави точно това. Пример е липсата на официална статистика, която държавата да събира – институциите не разполагат с единна статистика за случаите на домашно насилие и насилието, основано на пола. Няма официален регистър, няма унифицирани указания как да се събират данни. Ние имаме информация за броя убийства на година, която събираме от медийни публикации, но картината, за жалост, вероятно е още по-страшна, тъй като предполагаме, че половината случаи изобщо не стигат до медиите. Разбира се, няма нито официална информация, нито регистър на организациите, кризисните и консултативните центрове в страната.
Според собствените ни данни, които в никакъв случай не са изчерпателни, организациите, борещи се с домашното насилие в България, са под 20. В София, например, кризисният център на фондация "Асоциация Анимус" е с 8 места - за двумилионната ни столица! А по европейски стандарти, би трябвало да имаме поне по един кризисен център с минимум 10 места във всеки областен град - за България, това означава 28 такива центъра. За съжаление, няма толкова, въпреки всевъзможни обещания на всякакви политически партии, които уж се ангажират с проблема. Често се налага пострадали от Монтана, например, да пътуват до София, защото само тук има места. Или до Варна. Просто до най-близкия център, в който в момента има места. Представете си, това са обикновено хора, бягащи от дома си, без никакви пари.
Как успяваме да ги подкрепим? Български фонд за жените от години работи за развитие на филантропията за женски права в страната - тоест, обществото да подкрепя каузи и организации, които могат да постигнат социална програма. Разчитаме много на индивидуални дарители и на бизнеса. Около 8 март и 25 ноември, Международният ден за борба с насилието над жени, организираме различни дарителски кампании. Работим много и с частни фондации от чужбина. Но най-вече, опитваме се да градим мост между гражданския сектор и управляващите, за да може държавата най-после да си влезе в ролята и адекватно да се бори с домашното насилие. И, да, това включва финансиране и заделен немалък бюджет.
С кои организации работите най-често и какви проекти реализирате заедно?
Български фонд за жените работи с почти всички организации в България, които имат за свои мисия и кауза борбата за правата на жените и за постигане на равнопоставеност на половете. Това включва и борбата с насилието над жени.
В края на 2021 г., в рамките на световната инициатива на ООН "16 дни на активизъм срещу насилието, основано на пола" и в навечерието на 25 ноември – Международен ден за борба с насилието над жени, представихме документалната книга "Невидимата първа линия". В нея, през истории разказваме за живота и ежедневието на специалистите, които работят на първа линия в борбата с насилието - в малкото кризисни и консултативни центрове в България. Това са психолозите, юристите и социални работници, които първи оказват помощ (често животоспасяваща) на жените и децата, пострадали от домашно насилие.
Въпреки че темата е трудна и болезнена, чрез тези лични истории искахме да дадем надежда, че утрешният ден може да е по-добър и порочният кръг на насилие може да бъде прекъснат. Разбира се, ако навреме се потърси професионална помощ. Искахме да поставим и фокус върху добрите герои в историите за домашно насилие, които често остават скрити, извън светлините на медийните прожектори, но които буквално променят човешки съдби. Както казах, има кой да ви чуе.
От каква помощ имате главно нужда – финансова, институционална, доброволчески труд? Кои са хората или компаниите, които ви подкрепят редовно?
Все повече хора ни подкрепят, което е страхотно. Благодарим им от сърце! Срещаме подкрепа и в лицето на бизнеса, който става все по-чувствителен към социалните каузи.
През изминалата година имахме напредък и в работата с държавата - БФЖ беше избран за член на Съвета за развитие на гражданското общество. Това е много важно, защото Съветът е консултативен орган към Министерски съвет и работи за развиването и прилагането на стратегии и политики, подкрепящи гражданското общество. Така ще се подобри и диалогът между гражданските организации и държавата, който е важно да е основан на доверие и взаимно разбирателство. Надяваме се усилената ни работа там да продължи независимо как се промени политическата обстановка в страната, защото е от изключително значение гражданският сектор да има място на масата за взимане на решения.
Но имаме нужда и от финансова, и от институционална подкрепа. Имаме нужда властимащите и представителите на институциите да чуват гласа ни и да работим заедно. Гражданският сектор има страшно много експертиза по различни теми, която остава неизползвана. Имаме нужда и индивидуалните дарители и бизнесът да ни се доверяват и да инвестират в устойчивостта на Фонда. Ние винаги сме отворени към партньорства за различни инициативи и идеи, но имаме нужда компаниите да признават и да разчитат на нашите опит и задълбочени познания за нашата кауза.
Разбира се, много бихме се радвали вашите читатели да подкрепят нашата работа с еднократно или месечно дарение, за да можем да помагаме на още повече момичета и жени. На www.bgfundforwomen.org разгледайте различните начини и платформи, по които може да подкрепите нашата кауза.
Какво може да прави ежедневно всеки от нас, за да съдейства директно или индиректно на организацията ви?
Звучи едновременно лесно и трудно: да чете, да се информира, да е активен в своята общност или град, да гласува осъзнато и да протестира, когато правата му са застрашени или директно нарушени. Каним всеки, който иска да се запознае с работата ни, да посети нашия сайт и да научи повече за това как подкрепяме движението за социална справедливост в България. Ние организираме много тематични обучения и събития – включвайте се в тях, добре сте дошли.
Ще ни срещнете и на всеки един протест срещу насилието срещу жени или на Шествието за правата на жените на 8 март. Елате и изразете своята позиция заедно с нас. Важно е да сме заедно, за да бъде чут гласът на жените в България, но и да подкрепим онези, които по една или друга причина няма да как да бъдат на площада.
Не на последно място, както вече споменах, ще сме благодарни да ни подкрепите и финансово. Факт е, че това е акт на дарителство, но това е и дългосрочна възвръщаема инвестиция. Има много начини да правим добри дела и много от тях не са никак трудни!
Фотография: Емил Методиев
Надежда Дерменджиева е изпълнителен директор на Български фонд за жените - единствената българска фондация, която подкрепя активисти, колективи и местни граждански организации, работещи за правата на жените и момичетата, за премахване на всички форми на дискриминация и насилие, и за постигане на реална равнопоставеност на половете във всички сфери на живота. Надежда е завършила магистратури по "История на жените и половете" и "Творческо писане" към Софийския университет. Има над 10-годишен опит в гражданския сектор и е експерт в сферите на равнопоставеността на половете и правата на жените. В свободното си време пътува и пише - автор е на книгата "Без упойка", както и на множество статии за правата на жените.