Фотография: sucks2beyou, karanikolov
Във вечерта на голямото откриване на изложбата "To Me, To You", зад която стоят Борислава и Михаела Караджови, може би шест минути след обявения начален час, на входа на буферния паркинг в метростанция Интер Експо Център вече има опашка. Казват ми да изчакам малко, за да не се получава струпване. Харесва ми да заявя, че съм "повлачил крак", защото зад мен се нареждат още поне 30 човека, които чакат да разгледат новия проект на талантливите сестри. И вероятно 100 пъти по толкова в следващите дни и седмици.
Sisters In Draw, чието творчество, сигурни сме, вече познавате добре, току-що са приключили повечето активности около проекта и пристигат в офиса ни, за да поговорим за него. "Хората имат нужда да споделят, но в същото време ги е страх", казват те в началото на разговора. "Случваше се някой да сподели лично преживяване, а после да завърши разказа си с "добре съм", защото е станал уязвим и може би е казал прекалено много, а трябва да е силен."
Всъщност именно депресията и нейните всевъзможни измерения те водят за ръка, докато разглеждаш това имерсивно преживяване. "Когато видиш всичко, мъката не ти минава, но разбираш, че не си сам", уточняват те. Усещаш болката, страха, апатията, гнева, отчуждението, безсънието, онова, което не искаш да усещаш, което те плаши, което те отдалечава от Аз-а. Онова, за което мълчиш, когато всъщност искаш да се разкрещиш.
Споделихте, че сте имали известни колебания около формулирането на темата или по-скоро с това кой аспект от нея да интерпретирате. Колко смелост се изискваше, за да го направите в крайна сметка?
Михаела: Доста. Още когато започнахме да мислим концепция, аз изпитвах по-дълбоки чувства и бях в процес на терапия. Беше ме страх, че ако започнем изложбата, ще се върна назад в мои борби, но всичко тръгна плавно и по-скоро ми помогна, отколкото ми навреди. Може би защото сме двете и си оказваме подкрепа.
Казвате също, че трудните моменти са били най-страшни. Те ли бяха и най-времеемките откъм изработка?
Борислава: Най-трудната част за мен определено се оказаха демоните, тъй като никога не бях рисувала такива персонажи, не ги бях търсила умишлено. Трябваше да слушам и гледам разни интервюта на хора, които го правят ежедневно, за да разбера как мислят и стигат до героите, причиняващи ти неудобство, докато ги гледаш. Всички бяха трудни и в този смисъл, тъй като са детайлни и отнемат време.
Този път в проекта ви имаше светлини, аудио, не просто илюстрации, които сами по себе си са впечатляващи.
Борислава: Нали се сещаш как често ти хрумват идеи, докато си под душа? Рисувайки предната ни изложба, решихме, че искаме нещо със светлини. Стара техника е, не сме я измислили ние. Просто работи много добре в нашата изложба, защото показва два свята – вътрешният и външният, който останалите виждат. По същия начин искахме да направим и нещо с музика, без да знаем какво точно. Имахме идеята музикантите да пеят на откриването, но впоследствие стигнахме до извода, че няма да сработи добре.
Колко време отне цялата подготовка?
Борислава: Около година за изчистване на концепцията, финансиране, рисуване, измисляне. Може би година.
А защо решихте да направите филм?
Михаела: Гледаме много документални ленти за хора, на които се възхищаваме. Харесва ни случващото се зад кулисите и имахме желанието да направим не просто изложба с послание, а да покажем ясно, че въпросните проекти идват от история, от лично преживяване. Мисля, че когато разкажеш историята си, останалите се свързват с теб, но и помежду си. Това беше основната цел – да акцентираме върху темата за менталното здраве, защото макар и да ставаме по-отворени в разговорите, все още съществуват някаква стигма и некомфортно усещане.
ОЩЕ ОТ GRAZIA: МИХАЕЛА И БОРИСЛАВА ВОДЯТ МНОГО ЯСЕН ДИАЛОГ С ИЗКУСТВОТО
Страх, срам – защо не говорим по тези въпроси?
Михаела: Няма приемственост за уязвимостта. Заради това често представяме свой различен вариант пред останалите - за да не се уязвяваме още повече. Постоянно ни се казва, че трябва да сме силни, да не показваме слабост. Въпросната уязвимост е силата, която притежаваме, но не всички успяваме да го разберем.
Мислите ли, че проблемът идва от семейството или е по-скоро от всичко случващо се около нас?
Борислава: Според мен всичко тръгва от семейството.
Михаела: Да, после идва средата, в която попаднеш. Ако не си осъзнат за разни проблеми, няма как да ги промениш. Наша отговорност е да изберем с кое ще продължим и с кое ще се разделим. След последните години терапия и въобще желание да променя себе си, осъзнах, че много хора няма да искат да те разберат, но това не е твоя отговорност.
И май често започваме да се самозалъгваме, че става дума за някакво временно състояние.
Борислава: Аз, например, винаги сядам да рисувам. Тогава се съсредоточаваш не толкова в проблема, а в работата. По този начин и тя започва да се превръща в проблем. Стигаш до момент, в който техниката не действа, защото си притъпил прекалено много чувства с нея.
Михаела: А проблемите просто те настигат.
Защо държим да сме най-добрата версия – понякога не толкова за самите нас, а за останалите в обкръжението ни?
Михаела: Когато човек се страхува да погледне навътре в себе си, започва да съди другия. В случай че решиш да се "оголиш" пред някого и той не може да приеме новото ти Аз, тогава избираш да показваш бляскавата си страна, защото нея всички я харесват. Пак се стига до страх – от осъждане, от това да не кажеш прекалено много за проблемите си, тъй като ще ти сложат етикети като "А, тоя винаги е много меланхоличен" и т.н.
Борислава: Може би е по-лесно. От деца ни учат да не споделяме всичко, да подхождаме по определен начин, да не сме толкова директни. По-лесно е, но пък тогава си слагаш маска и живееш с нея. Не си искрен с останалите. Пак е въпрос на баланс, който всеки трябва да намери за себе си.
Но и донякъде въпрос на личен избор, защото аз няма да отида да "нахейтя" някого в коментарите под поста му, колкото и да ме дразни.
Борислава: Говоря по-скоро за близките хора, имаме нужда от това. Не да обиждаш хората в интернет, защото е друг въпрос.
Напоследък доста звезди решиха да говорят по темата. Сещаме се за разплаканите снимки на Бела Хадид.
Михаела: Животът на знаменитостите е сложен и труден, но точно те трябва да бъдат онези, които говорят. От тях се очаква винаги да бъдат бляскави, да не показват слабост, да не споделят нищо, което преживяват, защото ще ги нападнат. Изисква се да се представяш като този силен човек с прекрасен живот, което е ужасно трудно. Предполагам, че почитателите им не могат да спазват граници и ги задушават допълнително. Намирам го за ценно, когато се престрашат и нарушат правилата, защото в крайна сметка и те са хора.
Въпреки че и тогава имаше коментари как това е поредният начин за привличане на внимание.
Михаела: Това е част от проблема.
Борислава: Още не съм гледала документалния филм на Селена Гомес...
И аз. Вчера щях да го пусна, но така и не успях.
Михаела: Тя също говори много по въпроса в последните години.
Борислава: За съжаление, някои хора наистина го правят, защото знаят, че публиката ще се обвърже с тях. Защото знаят какво да кажат и какво останалите биха искали да чуят.
Колкото и да казваме, че няма, винаги ни пука в определени ситуации и при определени обстоятелства, но иначе сякаш усъвършенстваме някаква форма на тотален непукизъм.
Борислава: Крайностите рядко са хубави. Когато отидеш на психолог ти казват, че трябва да се грижиш за себе си. Някои хора разбират това като "бъди егоист".
Михаела: Да, по-скоро го разбират грешно, защото да се грижиш за себе си, не означава да кажеш "Аз сега се грижа за себе си, твоите проблеми не ме засягат", ако някой има нужда от теб. Да поставиш себе си на първо място не означава да мачкаш всички, а да намериш баланс. Много неща те дърпат назад, ти пък се дърпаш напред и накрая се получава нон-стоп нагласяне.
Във филма чухме фраза, която намеква, че има два начина да се учиш – през страха и през любовта. Кой избирате в момента?
Михаела: Уча се през любовта, защото разбрах, че съм научила, каквото съм могла да науча през страха. Знам, че имаме особена връзка и ми е по-скоро приятел, който съм отпратила надалеч. Сега приемам любовта и се надявам, че когато страхът все пак се появи, ще мога по-бързо да се справя с него.
Борислава: Аз винаги съм между двете. Съзнавам, че страхът не е истински, но понякога ми е доста трудно да го отпратя. Може би в някакъв момент осъзнаваш, че колкото повече се учиш през страха, толкова повече няма какво да вземеш от него – затова се насочваш към нещо, което ти носи радост. Не буквално любов от друг човек, а понякога от теб самия.
Предполагам, че притеснението и несигурностите са изчезнали след реакциите на хората, посетили изложбата.
Михаела: Моето най-голямо притеснение беше, че темата няма да се приеме добре, защото не говорим много по нея. Мислех, че след като я открием ще има негативна обратна връзка, но трогващите коментари и страшно дългите лични послания ми показаха, че има смисъл. Доста хора дойдоха, за да ни кажат "Благодаря, че разказахте историята ми". Не мисля, че и двете сме очаквали това, но се радваме, че имаше малко хейт коментари.
Значи все пак е имало?
Борислава: Ако няма, живееш в балон.
Михаела: Това е другото хубаво - успяхме да излезем от нашия балон. И да се свържем с останалите.
Благодарности на Григовор, Гена, Мила Роберт, Мартин Граховски, НФК, Visionary, MP Studio и Vox Music.