Фотография: Личен архив
Посреща ме в техния "пътуващ" дом – цирк "Колозеум", който основават със съпруга ѝ Момчил Колев преди 15 години. Особено развълнуван от появата ми е малкият йоркширски териер Йорки, техният домашен любимец, с когото изненадват дъщеря си Лучия преди две години. Извън караваната обаче животните, с които са обградени, са много повече, защото участват в голяма част от представленията им. Най-специални за самата Лукреция обаче са конете. "Аз съм закърмена с тях, защото още като бебе са ме сложили на кон. Баща ми възпита у мен тази обич към конете. Доставя ми истинско удоволствие и щастие да работя с тях", споделя тя.
ОЩЕ ОТ GRAZIA: СУЛЕЙКА РИВЕРА НЕ МОЖЕ ДА ЖИВЕЕ БЕЗ СТРАСТ
УНИВЕРСАЛЕН АРТИСТ
Всъщност баща ѝ Марио Валдемар е част от най-старата циркова фамилия в България, а самата Лукреция е шесто поколение цирков артист. За нея сякаш няма друг път от този на изкуството, заложено в семейното им ДНК. И да тръгне по него за нея е съвсем естествено. "Не съм се виждала в някакво друго амплоа. Винаги съм си представяла, че ще бъда цирков артист." Въпреки че като малка има заложби да рисува, непрестанните пътувания с цирка взимат превес и когато поставя двете неща на кантара, везната е в полза на конете и манежа. "Баща ми не ме е жалил много. Вкъщи не беше строг, но когато ставаше въпрос за репетиции, беше доста сериозна работата", разказва с усмивка Лукреция. "Едно време всички е трябвало да бъдат универсални артисти и са минавали през художествен съвет. Аз не съм минавала през такъв, защото Главна дирекция "Български циркове" вече не съществуваше, когато дойде моят момент, но той държеше да ме направи всестранно развит артист. Казваше ми: "Където и да те бутнат в представлението, трябва да можеш да влезеш и публиката да не разбере, че ти заместваш някой друг". Така че съм минала през почти всички жанрове."
ВЪПРОС НА ДОВЕРИЕ
За кратък период от време на Лукреция се налага да не работи с коне и тогава става първата жена, която представя номера с въздушна гимнастика на воали. Удовлетворението обаче не е толкова голямо. "Разликата е, че в акробатиката зависиш само от себе си, докато при конете зависиш от тяхното настроение, от тяхното физическо и психическо състояние. Те са много страхливи животни и лесно се плашат. Има коне, които се плашат дори от собствената си сянка." Като първата и единствена все още жена, която е правила соло джигитовка (б.р. – акробатика върху галопиращ кон), тя знае как да овладее всяка ситуация. "Разчитам на моите взаимоотношения с конете, защото преди всичко трябва да спечеля доверието им. Например имам нов кон от миналата година и първата ми работа с него беше да спечеля доверието му, да разбере, че с мен е в сигурни ръце. Имаше лошия навик да хапе, обаче и това превъзпитахме. Реално към конете подхождам като към децата си – първите седем години възпитанието е на първо място – да разбере какво може, какво не може да прави." В момента в представлението на цирк "Колозеум" Лукреция прави поредния невиждан досега номер в България – "Светещият кон", и да, трябва да го видите. Амоницията на коня, която е направена от светещи диоди, е изработена изцяло от нейния баща, въпреки че той вече е на 81 години. Това не му пречи да бъде зад кулисите на всеки спектакъл и да дава насоки или да помага с конете, когато е необходимо. Самият той е бил един от най-добрите джигити в света. Зад създаването на нейния костюм, по който също има диоди, пък стои самата Лукреция, която си шие сама всички сценични тоалети, тези на децата и на съпруга ѝ – също. "Това ми е като хоби. Обичам сама да усъвършенствам всички детайли в номера – музиката, ако има постановка, също. Всичко." Но за да се получи ефектът от номера "Светещият кон", тя излиза на манежа в пълен мрак. "Съответно конят е изцяло в мои ръце, защото той вижда някакви светлосенки, но ако го пусна без ездач, не би се ориентирал. Може да се блъсне в манежа. По този начин доказвам, че конят ми има сляпо доверие. Това означава, че ме обича, че и аз го обичам. Аз работя и с други животни, обичам си ги всички, но най-много сила, енергия и време влагам в работата с конете. Мисля, че баща ми ме зарази с любовта си към тях", категорична е тя.
ЛЮБОВТА ВИНАГИ ИМА НЕЩО ОБЩО
Фамилия Малеволти била една от известните във Флоренция, и до днес има улица, кръстена на тях. Те нямали нищо общо с цирковото изкуство, докато един от братята в семейството не се влюбва в артистка от минаващ през града пътуващ цирк. Той бива отлъчен от фамилията заради недостойната, поне за тях, избраница, но любовта е по-силна. Затова загърбва близките си и тръгва на път с цирка. "Заминават за Русия, но там ги хваща войната, отнемат им цирка и на връщане към Италия минават през България. Свършват им парите и остават тук пак като циркови артисти. Синовете им се женят в България и фамилия Малеволти се установява в Пловдив. По-късно баща ми се мести в София, заради цирковата база", разказва историята на семейството си Лукреция. "Реално тази фамилия дава началото на цирка в България – включва се нейния съпруг Момчил, който в този момент се присъединява към нас. – Голяма е фамилията им. Те са били много братя и сестри." Как обаче се пресичат техните пътища, бързам да попитам аз, а Момчил веднага отвръща с усмивка: "О, луда работа". По това време той е част от най-големия цирк в САЩ – "Ринглинг Барнуим енд Бейли", но решава да се прибере за малко до България. Искал да помогне на възрастните си баба и дядо и да си даде кратка почивка у дома. „И ударих греда, защото отидох на цирк", шегува се той, защото именно там среща отново Лукреция. Самата тя също била за кратко в България тогава, като ѝ предстояло пътуване в Италия. Двамата се познавали отдавна, когато преди години тя за кратко замествала своя колежка в цирка, в който Момчил тогава работел. Но в точно този момент искрата пламнала. "Дойдох уж само за почивка...", казва той, "...и забрави да се върне", усмихва се Лукреция. "Аз ѝ казах, че съм влюбен в нея, тя много не искаше, но... решихме, че ще останем. Нито тя замина за Италия, нито аз се върнах в Щатите. Купих един фалирал цирк и ѝ заявих какво ще правим", казва той. "Изпрати ми съобщение: "Честито, вече си имаме цирк". Аз не бях много съгласна с идеята, тъй като вече бях работила един сезон в български цирк и знаех, че положението не е много добро. Но той ме постави пред свършен факт", допълва Лукреция. Така през 2007 година е дебютното представление на "Колозеум". Разбира се, в началото им било трудно. "Защото ние бяхме просто циркови артисти. Много неща от гледна точна на организацията ни бяха убягнали, но се справихме. И се радвам, че успяхме да наложим името си."
ОЩЕ ОТ GRAZIA: ТЪМНАТА ГЕОМЕТРИЯ НА СЕРХИО СИЛВА
МАКСИ И ЛУЧИЯ
Едва ли ще ви изненадам с факта, че техните деца – Макси, на 12 г., и Лучия, на 8 г., също вървят по техните стъпки. "И двамата от бебета са по конете – и тя, и той, но Макси беше на 3, когато влезе да партнира на клоуна. Беше много сладък, облечен като пират, аз не му бях отрязала косата. И реално оттогава влиза на манежа." Още преди години той се изяви като най-малкия джигит в шоуто "България търси талант". "Но сега е много по-напреднал", казва Лукреция, която им помага в репетициите, но въпреки това и двамата ходят допълнително и на акробатика. По отношение на подготовката не ги щади и когато стъпят на манежа, е строга с тях. "В цирка трябва да има дисциплина. В момента, в който влязат на репетиция, знаят, че трябва да се стегнат и да действат." Когато не са на училище, репетират всеки ден, а когато са, тренировките остават само за събота и неделя. "Смея да твърдя, че им се получават с лекота нещата. Синът ми миналия месец получи грамота от Съюза на артистите, беше първото подобно признание за него. Лучия от следващата година също ще е на голямото конче, защото понито ѝ умаля. Тя вече има солов номер – гимнастика върху партерен обръч. Но от малка е на манежа по един или друг начин и бързо свикна с публиката." "Но е имало моменти, в които съм ревала", издава Лучия, която също сяда на масата при нас и която вече е седмо поколение цирков артист.
ДЪЛГИЯТ ПЪТ КЪМ ДОМА
Ако не бяха припознали любовта един в друг, вероятно Лукреция и Момчил все още щяха да са някъде по света. "Аз винаги съм харесвал България, въпреки че се бях установил в Америка. Последния път бях изкарал три години и нещо, без да се прибирам тук. Но като се прибрах, някак си изчистих главата, защото ми липсваха семейството, приятелите", споделя той, а Лукреция също е категорична, че камъкът си тежи на мястото. „И аз дълго време не се бях прибирала в България. Когато го направих, ми се струваше страшен хаос. Но пък в чужбина винаги съм се чувствала чужда, дори и в Италия, защото съм с двойно гражданство. Говоря италиански като местна, учила съм там, но винаги съм заявявала: "Аз съм българка", защото така се чувствам. Тук съм родена, българска майка ме е възпитавала, празнуваме си нашите празници, нищо, че съм католичка. И навън никога не съм се чувствала на мястото си. Да, там условията винаги са по-добри за работа, обаче прецених, че тук ми е добре и се радвам, че моите деца растат в България." Лукреция е щастлива, че майка ѝ и баща ѝ все още пътуват с тях, помагат, гледат нещата, които те правят. А след като няколко години работи в чужбина, брат ѝ и неговото семейство също се присъединяват към техния цирк, като в спектаклите участват както той, така и неговата съпруга, и техният син. Но най-хубавото е, че фамилията им отново е заедно и радва публиката не само в София, където цирк "Колозеум" остава поне за месец в различни точки на града, но и в останалите градове, където винаги ги очакват с нетърпение.
