Фотография: Личен архив
"Извън клишето" е определение, което звучи доста обикновено за описанието на Цвети Пенкова. Усмивката и погледът ѝ са носители на първото впечатление за нея. Но то само отваря вратата към истинската същност на тази красива, млада и успешна жена, работеща за бъдещето на България.
Тя е от поколението млади хора, имащи самосъзнание за европейци. При нея то е формирано отрано с академичното ѝ развитие в чужбина.
Цвети защитава две балакавърски степени – "Бизнес администрация" в Централния европейски университет в Унгария и "Международна икономика, мениджмънт и финанси" в Бокони, Италия. Завършва магистратура по "Финансова икономика" в Университета Оксфорд във Великобритания. В Лондон започва професионалната си реализация във финансовата сфера като инвестиционен банкер.
Там тя е и сред съучредителите и заместник-председател на клуб за млади българи (клуб Милениум), намерили академична или професионална реализация в чужбина, но работещи за бъдещето на България.
От началото на мандата ѝ като евродепутат Цвети дели времето си между София и Брюксел. Някой би нарекъл това изпитание, за други е късмет. За нея е необходимата реалност, в която съществува и която ѝ дава възможност да осъществява каузата си - възраждането на страната ни, повишаване на възможностите, които предоставя и превръщането ѝ в приоритет в избора на младите българи.
"Животът в Брюксел има чар, много е колоритен, дава уникалната възможност да общуваш и създаваш контакти с хора от цяла Европа и света. В днешно време това е необходимост, особено за човек с професия като моята", споделя за GRAZIA Цвети Пенкова.
В интервюто с нея ще узнаете още за балансирането в динамичното ежедневие, за екипната работа, за ежедневните житейски уроци, за реалните и нереални трудности на живота между Брюксел и София, за чара на белгийската столица и за работата на евродепутат и още любопитни подробности от нейния свят.
Като млада жена, на която ѝ предстои да създаде семейство, това не е ли предизвикателство - да си между "двата свята"?
Трудно е за всеки, чиято работа изисква многобройни пътувания. Но не е невъзможно - много са примерите за хора, които успешно балансират между семейство и професионално развитие. Смятам, че това зависи от адекватно разпределяне на времето, приоритизиране на ангажименти, много сериозна организация и режим. Може би в това е разковничето да живееш динамично, без да се превръща в голямо предизвикателство.
За мен няма "два свята", приемам го като един, не правя разграничение – хората, навиците, ценностите са еднакви, разбира се, с типичните за всяка страна особености. Аз съм от хората, които вярват, че за всичко идва правилно време и момент, в това число за създаването на семейство. Радвам се, че моето семейство - родителите ми - ме подкрепят изключително много. Това не само ми дава сили да бъда професионалист, но да сведа до минимум грешките в живота в личния и в професионалния ми живот.
Кое от живота в Брюксел би искала да интегрираш в живота в България - не само лично в твоя, но и генерално?
Брюксел е град с много предимства. Животът е различно структуриран, бих казала дори, че е праволинеен в добрия смисъл на думата. В България манталитетът е различен, но със сигурност повече спазване на правила (морални и законови) ще се отрази в позитивен аспект за всички. Един прост пример е регулацията по отношение на разделното събиране на отпадъци.
В Брюксел например е уредено по изключителен начини - има конкретни дни, в които следва да подготвиш сепарирания отпадък и да го предадеш, за да бъде отнесен за рециклиране. В България все още нямаме навици като общество и организация в този толкова важен аспект от нашето съществуване. Необходима е сериозна информационна кампания от страна на медиите и институциите.
Колкото до моралната част, хубаво е да започнем да насочваме повече мислите ни към глобалното развитие и опазването на околната среда. Важно е да гледаме цялостната картина като сплотено общество, а не само в малките периметри около нас. Mисля, че като народ сме много прогресивни и модерни, но на моменти ни липсва смелост и достатъчно самочувствие.
Имаш ли любими места, такива, които за теб еднозначно означават "Брюксел" (райони от града, кафенета, музеи…)?
Имам много любими места - харесва ми да откривам нови красиви кътчета в града, които не са част от типичните туристически обиколки. Това често може да направи деня по-приятен. Има няколко такива локации, които се намират около Европейския парламент.
Миналата година имаше изключителна изложба на Салвадор Дали и Рене Магрит в "Royal Museums of Fine Art of Belgium", която много ми допадна и е подходящ начин за обогатяване на знанията в сферата на изкуството и културата. Препоръчвам да посетите музея, когато сте в Брюксел.
За съжаление, ежедневието ми е прекалено забързано и често се налага да работя до късно, но когато ми остават сили и време, обичам и хубава музика на живо. Важно е човек да учи нови неща, да опознава нови култури и да се предизвиква да опитва неща, които го изкарват извън зоната му на комфорт.
Опиши ни обичайния си работен ден?
"Обичаен" работен ден не мога да кажа, че имам. Професията ми не е съсредоточена в стандартен график от 8:00 ч. до 17:00 ч. Дните ми рядко си приличат един с друг. Със сигурност всеки ден започва много рано сутрин с новините. След което преглеждам мейл и календар с предвидените ангажименти.
Има работни дни, в които ми се налага да бъда цял ден в сградата на парламента, и такива, които са зaeти с многобройни събития и конференции, пленарна сесия и срещи с граждани. Случва се да превърна и някое летище в работно място за деня. По време на Ковид пандемията това беше доста честа практика, защото голяма част от директните полети бяха спрени и се налагаше да се придвижваме с прекачване. Бих казала, че ежедневието ми е динамично, напрегнато и непредвидимо, но го харесвам такова, каквото е.
Предполагам, че би се справила доста по-трудно, ако не разполагаш с верния си екип помощници. Чувстваш ли, че в един момент те се превръщат в нещо като местното ти "семейство" или приятелски ти кръг тук?
Мисля, че не само би било по-трудно, а дори смело мога да заявя, че ще е невъзможно да се справям без екипа ми. Те не само се превръщат в семейство, но и ще останат такова завинаги. Дори и един ден да не работим заедно съм сигурна, че връзката ни вече е толкова здрава, че ми дава основание да мисля за тези хора като за истински приятели.
Изключителни професионалисти, с които минаваме през всякакви препятствия заедно. Щастлива съм, че имам късмет да работя с тях. Дори понякога да имаме лоши моменти, както във всяко едно семейство, то взаимната подкрепа и разбиране са елементи от нашия екип. Малко хора могат да се похвалят със същото, затова с гордост заявявам, че съм щастливка да работим заедно!
Как изкарваш почивния си ден в Брюксел, ако изобщо се е случвало да имаш такъв, докато си тук?
Признавам, че не ми се е случвало да имам почивен ден в Брюксел. Постоянно има работа, често се появяват и непредвидени ангажименти, които изискват своевременна реакция. Остават неща на заден план (офис или административни въпроси), които успявам да финализирам, когато се освободи възможност. Обикновено планирам почивните дни в България, където ги прекарвам със семейството и приятелите ми. Тогава имам възможност да обърна внимание и на себе си.
В крайна сметка, кое е най-трудното на работата ти в Брюксел?
Ако си добре организиран и дисциплиниран – няма трудна работа. Независимо в коя точка на света си. Технологиите са толкова напреднали, че останалото е въпрос на характер и качества, които трябва да притежаваш, да подобряваш постоянно, за да се справиш с всички трудности. Единствената трудност е само фактът, че си далеч от дома, от семейството и приятелите си.
Ако трябва да избираш, къде би искала да отглеждаш децата си?
Децата ми бих отгледала в България. Разбира се, това е решение на двамата родители. Къде ще получат образованието си е друг въпрос, който също е част от семейна дискусия. Като всеки родител бих искала най-доброто за бъдещето на децата ми, така че ще направя всичко по силите ми, за да го осигуря.
Ще бъдат възпитавани с прогресивните ценности на нашето съвремие, но ще познават и традициите - правилната комбинации и баланс между тези две неща е най-важният елемент от идентичността на човек.
Оценявам възможностите, които аз имам да пътувам, да уча в различни държави, да опознавам различни култури. Бих искала да предложа това и на моите деца – осъзнаването, че независимо в коя част на света се намират, младите хора имат сходни мечти и желания, дава усещането за принадлежност към нещо голямо и дава увереност, че няма невъзможни неща.
С динамично ежедневие като твоето, имаш ли ритуали в начина си на живот, които се опитваш да спазваш?
Налага ми се да ги нарушавам често, но работата изисква компромиси и жертви, както споменах. Като всяка жена, аз също имам себеуважение и ежедневна грижа за красотата, която работи в полза на усмихнатия и позитивен ден.
Старая се да се храня здравословно, разнообразно и в конкретни часове. Към козметиката съм педантична – рядко променям и експериментирам с марки и процедури. В свободното време обичам да ходя на езда – нещо, което практикувам от дете и ми дава усещане за свобода. Тогава си почивам най-добре. Конетe са чувствителни животни, които усещат емоциите на човек. Трябва да се отнасяш към тях с респект, за да очакваш същото в замяна – важен житейски урок.
Като че ли българските лайфстайл медии се страхуваме да навлизаме в политическите дебри, където сякаш не ни е мястото и рядко представяме лица, свързани с политиката. Наблюдаваш ли подобно нещо в белгийските лайфстайл медии?
Както забелязахте от всичко, което споделих, да си политик е отговорност, но ние също имаме навици, характери и чисто човешки желания. Не мисля, че вниманието към нас трябва да бъде по-различно.
Винаги съм била на мнение, че към медиите трябва да се отнасяш с уважение и очаквам същото в замяна. Всички лайфстайл медии и в България, и в Белгия следва да съобразяват въпросите и съдържанието си спрямо човека, който стои насреща и да задават въпросите си в рамките на допустимото и моралното. Не толерирам жълтини и изопачаване на думи.
Трябва да призная, че може би в чужбина наистина лайфстайл медиите обръщат повече внимание на политиците. Но това трябва да се прави премерено и в рамките на разумното. Важно е да представяме и човешкия образ на хората, които взимат ключови решения на политическата сцена. Според мен това би помогнало и на обществото да има повече доверие в нас.
Едни от любимите ми събития и срещи са тези с граждани и с млади хора – тогава наистина имам възможност да разбера каква част от моята работа върша добре, къде е необходимо да комуникирам повече и какво се очаква от мен като политик на европейската сцена. Имам медиен екип, който се грижи за тази част от работните процеси и им се доверявам напълно в преценката за издания, в които мога да бъда позиционирана.
Жените депутати в Европейския парламент са сравнително по-малък процент от мъжете. Белгия е пример за интеграция на жените в управлението и бизнеса - най-големите й компании се ръководят от жени, половината от правителството е съставено от жени. В твоя контекст на общуване чувстваш ли се ти самата различно с подобно равнопоставено отношение към жените и усещаш ли разлика със средата в България?
Половите различния не са ми присъщи. Предпочитам да преценявам хората на база интелект, образование и позиции. Всяка жена, която е намерила място в управленска дейност и бизнес, го е направила доказано и заслужено. Когато притежава необходимите качества и си върши работата безупречно, тогава е видимо, че няма разделение. Това в 21-ви век важи почти в целия цивилизован свят.
Надявам се, че процентът на жени с позиции само ще расте. Искам да отбележа, че България оглавява класациите в световен мащаб за процент жени на ключови управленски позиции в бизнеса. Ние често служим за пример на други европейски държави.
