Лина Хийди и Дейв Мандел искат да гледате "Водопроводчиците от Белия дом"

Чували сте за влизането с взлом, но не сте чували за хората зад него. До този момент.

Фотография: HBO Max

"Водопроводчиците от Белия дом" разисква дълбоки теми като политическия фанатизъм, цената на лоялността и страхa да загубиш отчаяно преследваната власт. Всъщност HBO Max предлага свеж поглед към аферата "Уотъргейт", проследявайки отблизо събитията, довели до грандиозния скандал.

Ако вече сте изгледали петте епизода, знаете, че екипът играе добре с фарса и историята, без да "навира" което и да било от тях в лицето. Зад камера е Дейв Мандел – дългогодишен сценарист на Saturday Night Live и основната движеща сила на ситкома "Зайнфелд". Макар темата тук да е в пъти по-различна и сериозна, ще усетите комедийния му background от самото начало. За него допринася и самата Лина Хийди, която оставя "Игра на тронове" в миналото и отваря нова глава от личната си телевизионна история.

Защо казвам всичко това ли? Защото GRAZIA (в мое лице) има удоволствието да се срещне с двамата малко преди голямата премиера през май. Разговорът ни е в следващите редове, предупреждението, че не липсват спойлери – точно тук, а сериалът – наличен в стрийминг платформата.

ЛИНА ХИЙДИ

Какво е чувството да изиграеш Дороти Хънт – тази силна, интелигентна жена, която изведнъж се оказва въвлечена в глупостта на мъжа си?

Радвам се, че имах възможност да бъда част от проекта, защото е написан страхотно. Винаги е забавно да играеш най-умния човек, заобиколен от идиоти.

Може да се каже, че в някои моменти нейната история е най-завладяваща.

Дороти определено има нужда от спиноф. Обикновено не изкарваме жените на преден план, а тя е човекът, който държи останалите заедно.

По-лесно или по-трудно се случва свързването с персонажа, когато не е плод на въображение, а съвсем истински човек?

Нито едното. Знаех малко за Дороти. Нашият режисьор Дейвид я обожава, така че научих доста и от него. Обикновено се свързвам със сценария, не толкова с информацията.

Говорихме с Дейвид по-рано днес и той сподели, че централното място на Дороти и Фран е абсолютно съзнателно решение. Най-вече, за да можем да видим как случилото се влияе на живота им.

Фран е някак по-уравновесена, докато Дороти планира бягството. Очевидно е, че се наслаждава на парите почти толкова, колкото Хауърд, но винаги е знаела, че има по-добър път.

Героинята ти в "Игра на тронове" също е най-умният човек в стаята. Какво обаче ти даде това работно преживяване, което друго не е успявало досега?

Винаги съм приемала радостта от комедията с широко отворени ръце. Работих с Уди, Джъстин и Джуди, което също е страхотно. Това е първият път, в който мога да се насладя на процеса, без да стоя ядосана на трон.

Заложи ли на някаква специална подготовка преди началото на снимките?

Не, не съм човек, който прави проучвания. Мисля, че зададох правилните въпроси, но го оставих на чувството. Избягвам да се връщам в училище.

Имаше ли все пак някакъв момент, в който осъзна, че искаш да разбереш абсолютно всичко? Това може би е най-големият плюс на актьорската професия – достъпът до вълнуващи истории, които останалите вероятно не са чували.

Дороти е от жените, които не се примиряват с границите. Онези, които вървят срещу забраните и искат да стигнат някъде, където по онова време не е било позволено. В даден момент просто решава, че е време да сложи край. За съжаление, умира в самолетна катастрофа, но успява да осъществи бягството.

Кое беше най-голямото предизвикателство?

Лакът за коса. (Смее се.) Не, шегувам се. Забавлявахме се, Дейв знае как да прави комедия. Беше ново и вълнуващо за мен, но съм щастлива, че никога повече няма да нося полиестер, ако това отговаря на въпроса ти.

ДЕЙВ МАНДЕЛ

Не мога да не попитам какво провокира любопитството ти да разкажеш точно тази история.

Фокусираме се върху онзи момент, който никога не сте виждали преди. Очевидно е за какво става въпрос, но голяма част от "Уотъргейт" историите се разказват в Белия дом, по коридорите на властта. Крадците са малка част от нея, първите една или две минути. Наблюдаваме фенерите, влизането с взлом, а после чуваме прозвъняването на телефона и някой казва, че е извършен арест. Видяхме го като възможност да разкажем другата страна – чували сме за влизането с взлом, но не сме чували за хората зад него. Не знаем какви са били преди това, защо са го направили. В крайна сметка те се озовават в затвора, не президентът.

Мислиш ли, че публиката е достатъчно запозната с темата?

Зависи на каква възраст си. (Смее се.) Ако не знаеш какво се случва, ще ти го обясним. Ако знаеш, ще получиш нормално обяснение. Средностатическият, добре образован 30-годишен американец знае, че е имало влизане с взлом и Никсън вече не е на власт. Може да не знае нищо друго, но знае това. Съществува обаче опасността да е забравил уроците от историята, а те са по-актуални от всякога. Имам предвид злоупотребата с властта и сляпото преследване на идеалите на даден човек или партия, дори когато не са в твой интерес.

Звучи като много, много сложна задача.

Така е, имайки предвид, че не показваме герои, с които ще искаш да седнеш на масата. Няма да имаш желание да гостуваш в къщата на семейство Лиди, ако знаеш, че ще слушаш запис от реч на Хитлер. Само че не ви караме да ги харесате, а по-скоро да се поставите в техните обувки. Да разберете дали може да се почувствате зле за тях. Това винаги е предизвикателство. Искахме да имаме историческа точност, но не и тя да диктува, защото иначе ще доведе до дълъг и скучен финален резултат. Повярвай ми, да накараш улиците на Вашингтон да изглеждат като в 1972-ра е кошмар. В хубавия смисъл.

Шоуто е базирано на истинска история, но до каква степен се наложи да преформулирате определени моменти от нея, за да може зрителите да я разберат и все пак изгледат до края?

Опростихме различните изслушвания в съда например. Има твърде много и ако се интересуваш от темата, ще ти се сторят завладяващи, но заснемането им няма да предложи завладяващ час по телевизията. Някъде чух, че сме си измислили четирите влизания с взлом. Не е вярно. Това е самата истина.

Как избра тона за самия разказ? В един момент е комедия, в следващия – по-скоро наподобява пародия.

Гледам на тази история като на забавна трагедия. Трагедия е, но много забавна трагедия. Можеше да е само драма или само глупост, но избрахме и двете. Факт, много специфична мишена, но се надявам, че успяхме да я уцелим. Мисля, че го направихме. Комедията е страхотен начин да преосмислиш настоящата политическа ситуация.

Фактът, че говорим за сериал, макар и лимитиран, означава ли, че имате повече свобода и време да разгърнете сюжетната линия?

Може да е очевидно, но позволихме на сюжета да диша. Как събираме цялата история в пет епизода? Като разказваме нещата, които винаги сме знаели, но и може би нещо повече за Америка, за тези мъже, за семействата им, за цената, която са платили.

Затова и главните женски персонажи са в ядрото.

В крайна сметка това е историята на двете семейства. Дороти е впечатляваща, може би е най-умният човек в цялото нещастно приключение. Тя е бивш агент, изглежда опасна, но по страхотен начин. Иска да ги измъкне от създалата се ситуация и почти успява. Историята "Уотъргейт" донякъде е историята на Дороти Хънт. Да, става дума за политика. Да, става дума за проблемите в нея, но става дума и за двете жени, които се опитват да запазят семействата си.

Гледайте всички епизоди на "Водопроводчиците от Белия дом" в HBO Max.

X