Фотография: Личен архив
На пръв поглед е толкова крехка, изящна и красива, че се чудиш как може някой да счупи това сърце. Но от създаването на новата ѝ песен още миналата година, която се казва именно "Счупено сърце", до пускането ѝ преди броени дни, Mona преминава през редица нелеки изпитания. От битката с килограмите и строгия хранителен режим, на който се подлага, през личните кризи, свързани с усещането за недостатъчност и неувереност, до края на една любов – много уроци ѝ се налага да научи за твърде кратко време. Но пък сега е готова да отвори нова страница от личния си дневник и в него вече може да споделя за всички нови и хубави неща, които вече ѝ се случват. А началото дава именно с тази песен, с която събира сърцето си, за да върви по пътя си по-силна, по-лека, по-свободна.
Поводът да се видим е, че след почти година прекъсване излезе новата ти песен "Счупено сърце". За първи път работиш с Искрен Тончев-Искрата.
Голяма почитателка съм на Искрата от много години. Винаги съм си мечтала да работя с него. Превърнах мечтата в цел и целта вече е изпълнена. Той има невероятен подход и прави невероятна музика. Има разпознаваем стил, което за мен е много важно. Както аз държа да вкарвам фолклор в моите парчета. Когато записвах първата си песен, която е изцяло фолклорна, но с модерен аранжимент, се сблъсках с редица неприятности. Трябваше да се обърна към адвокати, ходех по институции, защото не получих одобрение от дъщерята на починалата певица да я пея. Много ядове имах, затова си казах, че ако ще вкарвам фолклор, той ще си бъде мой. Нещо, което аз съм направила. Това ще си остане като тенденция – във всяка песен ще има фолклорни елементи, изпети от мен, или пък само фолклорен инструмент, за да е по-различно. Искам да показвам на хората истинската Симона.
Как си разпределихте ролите с Искрата?
Текстът го създадохме двамата. Вече имах бийта, който той ми беше изпратил. Бях му казала каква искам да е насоката. С моя приятел бяхме в период на раздяла тогава. Ние сме заедно от 4 години, но винаги сме били на приливи и отливи. Това е от онези връзки, които са много пламенни, бурни, и сигурно звучи смешно от 19-годишна, но аз бях на 15, когато се събрахме. Ние израснахме заедно. Та точно в този момент ми беше гадно, тъжно и казах на Искрен: "Дай да пишем за това, за онази любов, която идва и си отива". Защото не е готино да се връщаш към нещо старо. Това го осъзнавам сега, но ми трябваше време да го разбера. Така създадохме текста, защото бях подбудена от тези драматични любовни чувства.
Минава обаче доста време, преди да я пуснеш. Какво се случи?
Песента беше готова миналия ноември, но още през септември аз започнах да отслабвам. Свалих 16 килограма за 4 месеца. Започнах много да тренирам, бях ограничила сладкото, тестото, пърженото. В един момент усетих, че не съм хапвала нищо животинско и виждах, че ми се отразява добре. Когато участвах в "България търси талант", гласът ми беше в най-лошата си форма. Тогава се тъпчех само с вредни храни и това ми се отразяваше зле, имах разкъсана гласна връзка, което беше много тежко. Реших, че да съм веган ме кара да се чувствам добре, защо да не го продължа. Много хора ми казваха, че няма да успея, че имам слаба воля, но аз успях. Наричам този период пречистване, защото смятам, че храната е свързана с менталното ни здраве, освен с физическото. Чувствах се пречистена, но понякога, когато човек преминава през такъв детокс, това му се отразява зле. И от ноември месец до съвсем скоро психически бях много срината. Изпадах в състояния, в които си казвах, че не съм достатъчно добра, че не ми се получават нещата, както искам. В училище ме тормозеха, не им харесваше това, че се развивам с музиката, защото аз учех в Природоматематическа гимназия в паралелка за софтуерни и хардуерни науки. Била съм тероризирана от учители и аз си знам през какво съм преминала, защото съм такъв тип човек, че докато не си свърши всички неща, не може да си легне. Много труд хвърлях, а учителите, отивайки на следващия ден, ми казваха: "И ти какво, вееш си д*пето по сцените". В началото много навътре го приемах.
Това си е тормоз.
Да, сериозен тормоз. Не искаха да ми пишат оценки, а аз бях отличничка, смея да твърдя, че имам знания и успехи в областта на музиката, като народна певица, но и в училище много добре съм се справяла винаги. Но те правеха всичко възможно, за да ме потискат. Отделно покрай кандидатстването не знаех какво да правя, защото баща ми има марка за дрехи, имаме огромна фабрика. Аз знам, че искам да се занимава с това, защото ми е в кръвта. Модата ми е невероятна страст, компютрите и музиката също. И трябваше да избирам между трите неща. Беше ми трудно, защото баща ми искаше да уча в чужбина, а майка ми искаше да си остана тук. Като по-малка съм ходила в чужбина на разменни начала. В Германия бях на турне в седми клас и това си беше доста голямо нещо. Преди това в 4 клас бях при едно полско семейство. Там не можеха да ми казват Симона и се обръщаха към мен с Мона. Много ми хареса и започнах така да се представям. Има символика, не е просто да съм си го измислила. Другата символика е, че името ми Симона започва с името на нота – си. Но така или иначе аз бях разкъсана между желанията на другите хора и никой не ме питаше аз какво искам. Когато дойде този момент, аз не знаех, защото не съм имала възможност да правя собствени избори и да съм отговорна за действията си. Беше емоционално…
И си го изкарваше на тялото.
Да, защото тялото беше единственото нещо, което можех да контролирам. Постигнах си целта много бързо. Постигнах желаните килограми, но не бях щастлива. Не беше достатъчно, защото това не е решение на проблемите. Харесва ми как изглеждам, научих се да си обичам тялото, да разпознавам от какво има нужда, но ми трябваше време, за да разбера. Когато преминавах през личните си кризи, осъзнах дълбокия смисъл на песента "Счупено сърце", защото в началото то беше счупено от любов. В нея се пее "пак ще се върнеш, за да ме превърнеш в любов" и си мислех, че го пея за моя приятел, за човек, който постоянно идва и си отива от живота ми. В един момент осъзнах, че човекът, който съм губила, съм била самата аз. Тази песен я пея на себе си, защото това си е моята победа, моята лична борба със себе си.
Това си е твоята любов, тази към себе си.
Докато я пея, всеки път си мисля, че съм станала много по-силна от това, което бях преди. Тази песен беше единственото, което остана в мен през целия период и не се промени. Защото когато човек се променя, се променят и хората около него, отношението им. Така разбираш кои са истинските хора. Смея да твърдя, че имам много малко приятели, но това са хора, на които знам, че ако им звънна в 2 през нощта, където и да са, ще ми помогнат. Това ме спаси, защото виждах, че близките ми страдат за мен. Майка ми много тежко го изживяваше, но аз знаех, че ще се оправя.
Кога осъзна, че имаш проблем?
На Нова година. Имах участие, беше едно от най-невероятните, които съм имала. Пях в Габрово в един много готин хотел, но ние отидохме три дни преди това с моите родители и техни приятели, за да не съм сама и да се забавляваме всички заедно. Но аз не излязох нито един път от стаята, единствено за участието. То мина страхотно, беше точно преди 12 и гледах как всички хора се забавляват, самата аз винаги съм била супер позитивна и с розовите очила. Но ме налегнаха лоши мисли, прибрах се в стаята и останалата част от вечерта я прекарах в рев. Бях толкова изтощена от себе си и от сълзите, които съм изляла. На сутринта си казах: "Симона, това не си ти, трябва да промениш нещо". Тогава в живота ми се появи един приятел, по-успешен човек от мен, от когото мога да взимам пример. Той ми каза: "Седни тази вечер и напиши всички цели, които искаш да постигнеш, напиши ги на един лист, създай си vision board". Направих си и сега ми е като wallpaper на телефона, за да го гледам всеки ден и да си казвам: "Ето тук искам да бъда". Тогава, на 1 януари, колкото и банално да звучи, осъзнах, че имам някакъв проблем и не съм на себе си. Казах си, че ще направя всичко възможно, за да съм онзи весел и забавен човек от преди това, защото аз бях забравила какво е да се смееш. Бях се отделила от целия свят, не исках да се виждам с хора, не исках да се чувам с никого. Тогава четях "Неопитомена" на Гленън Дойл и много добре ми действаше нейната лична история, нещата, през които е преминала.
Започнах много усилена работа върху себе си. Направих си дневник и когато изпитвах някакви чувства, вместо да ги споделям на другите, започвах да пиша. Наскоро го отворих и видях една много тъжна картинка - изписани листове с черен химикал, следи от сълзи и размазан грим. Но това беше моят отдушник. Така изваждах емоциите и много ми помагаше. Както си изливах негативните, на следващата сутрин се събуждах и пишех какво имам в живота си и точно това, което имам, ме накара да разгърна потенциала, който притежавам. Защото искам да давам любов на другите, искам да ги зареждам с готина енергия. Като малка бях фенка на различни български изпълнители и съм срещала доста от тях, които са ми отказвали снимка, отказвали са да се запознаят с мен. Няма да ги споменавам. Но тогава си казах, че някой ден, ако още се занимавам с музика и ми потръгнат нещата, ще обръщам внимание на всеки един човек и ще му давам енергия и тласък в живота. С моите фенове имаме страхотна връзка, те не са много, но са моите и знам, че са истински, защото са с мен през целия ми период на израстване. И те знаят, че когато имат проблем, аз винаги им помагам. Много готин обмен на информация и чувства се получава. Взех решение да се изправя срещу себе си и да дам старт на новата Mona. И този старт започна януари месец. Оттогава минавах през периоди и на падения, и на възход. Но ми помогнаха да осъзная коя съм и къде се намирам.
Това ли е най-ценният урок от този период?
Да! Много се ядосвах. Виждах, че нещата не вървят, но после погледнах на нещата от друга гледна точна – имам този опит и вече няма да го правя. На грешките гледам като на нещо полезно, защото човек се учи. Не обичам някой да ми казва: "Не прави това, защото ще се случи еди какво си", защото аз ще го направя, пък ако ще да си счупя главата сама. Да знам, че съм се прецакала, за да не го правя втори път.
Какво стана с любовта?
Събрахме се пак с моя приятел и дори заживяхме заедно. Аз реших, че ще предприема това сериозно действие и тотално се отделих от моите родители, дори и като финанси. Започнах работа в нашата фирма, като денят ми започва в 8 сутринта и продължава до много. Баща ми ми е дал доста отговорности. Но с приятеля ми живяхме само месец и половина заедно. Тъкмо се бяхме напаснали, бяхме си превърнали това място в дом и един ден аз отидох да се записвам в Нов български университет, където ме приеха да уча две специалности - Реклама и Мода. Прибрах се много въодушевена, но видях, че той съвсем не е. Разбрах, че няма да се получат нещата, защото аз искам да дойда тук и да уча, а той иска да си остане в Кюстендил. Няма какво да ни обедини. Събра си багажа и си тръгна. Прекарахме една цяла нощ в рев, в гушкане, защото ние знаем, че се обичаме, но пътищата ни се разделят. С много добри чувства се разделихме. На следващия ден гледах да тръгна веднага на работа, за да не се засичаме и той после дойде да ми остави ключовете. Това ни беше последното ни виждане.
Смятам, че този път наистина е край, защото аз осъзнах много неща за себе си, вярвам, че и той също. Осъзнах, че когато двама човека са несъвместими, каквото и да правиш, любовта не е достатъчна. Трябва да има обща посока. Моят личен пример са родителите ми, защото те са от дълги години заедно. Аз вярвах, че първото момче, което съм обикнала, ще е моят човек. Да, ама не. Случват се и такива неща. Това ми даде още повече сила, още един урок получих. Това беше финалният, който ми даде хъс и стимул и нещата потръгнаха. Появиха се нови възможности. Започнаха да ми се случват много хубави неща. Сякаш отпуших една тапа и сега пред мен има кутия, пълна с тайни, ама готини тайни. Мога да кажа, че се чувствам независима. Имам свободата да правя каквото си поискам, а това ми беше мечтата. Да имам и финансовата стабилност. Моите родители са ми осигурили много добър стандарт на живот и си мислех как ще го поддържам, когато остана сама. Не съм разглезена, но те са ми дали много. Аз исках сама да си създам такъв свят, в който мога да дам поне малка част от това, което те са ми давали и до момента се справям добре. Леко ми е на душата.
Сега отваряш нова страница.
Да, в такъв момент съм, който ми е като сън, защото винаги съм си мечтала за него. И той най-накрая дойде след всички гадни неща, които ми се случиха, след всички уроци, които научих. Най-накрая имам силата да се изправя и да кажа: "Да, аз съм Mona, Симона Петрова, и не ме интересува ти какво мислиш за мен, защото най-важно e как аз се чувствам отвътре". На хората сигурно им изглежда лесно, но всеки човек си знае през какво е преминал. Всеки има своите изпитания в живота. Никой отсреща не го пита: "Добре ли си? Какво ти е?" Моите приятели са много готини. Едната ми приятелка ми е колежка от хор "Ваня Монева". Усещам я като сестра, все едно цял живот я познавам. Ние сме плътно една зад друга винаги. Другата ми близка приятелка е от Кюстендил и с нея се познаваме от ученическите години. Това ми е другата сестричка. Много си я обичам. Готино е да имаш съмишленици в това, което правиш, и когато усещаш истинска подкрепа. Другата ми голяма опора е Марин. В началото ми беше само мениджър, но сега за всичко мога да разтичам за него, невероятен е. Това са тримата човека, които бяха до мен и знаят през какво преминах. Бяха с мен дори в най-лошите моменти. Но важното е, че минах през тях и излязох с нова сила, която ми носи по-женска енергия, независимост. Оттук нататък искам да бъда още по-добър пример за другите.
След "Счупено сърце" сърцето на Мона отново е цяло.
Събрах си го. Взех ги двете части и ги обединих. Всички казват, че сега изглеждам по-самоуверена, с друго мислене. За мен е важно, че и другите хора виждат тази промяна. Готино е човек да премине през такива неща, защото така се опознаваш. Както обичам да казвам – един изпълнител, артист, трябва да бъде търсач на емоции, случки, за да може да бъде вдъхновен. И аз в момента съм един търсач.