Фотография: Цецо Мирчев, bTV и личен архив
Пристигам 15 минути преди срещата ни край паметника на Алеко в началото на Витошка. Искам да съм навреме, защото той е последното ми интервю за GRAZIA. Достоен избор за творческия финал на 10-те години, които прекарах с медията.
Алекс Таралежков е всъщност много GRAZIA персонаж, защото носи космополитния дух на бранда и неговото усещане за стил – идва с новата си визия – къса изрусена коса, страхотна RL риза в тъмен цвят, артистична верига на врата, която бих заела за някое събитие… Виждаме се за първи път, но с него се говори лесно като с приятел от години и времето от първото ни еспресо в Craft до опциите, които споделяме от обедното меню на заведението, минава бързо и неусетно. Говорим си за Masterchef, който се завърна в новия телевизионен сезон на bTV и в който Алекс е жури, за живота в Англия, където е базиран в последните 16 години, за дизайн, ремонти, кулинарни проекти, за грандиозни имения на богати меценати, за любимите му вкусови комбинации… за общата ни страст към кимчи.
Записваме с 2 телефона, за да има план Б, ако нещо се случи с аудиофайла, но още в края на разговора си давам сметка, че в този текст няма да има стенограма на часовете в негова компания. Защото Алекс оставя ярки впечатления и без да предавам думите му дословно.
За пътя му до момента вече има няколко публикации в интернет, от които може да разберете, че кулинарията не е първата му страст. Или по-скоро, далеч не е единствената му страст. Като типичен ренесансов човек с много таланти, интереси и чувствително "небце" за живота, Алекс пътува, твори, променя, стартира и трансформира с лекота. Всъщност той готви професионално от 4 години, въпреки че от завършването на Central Saint Martins, където следва продуктов дизайн, се намира в постоянен досег със сферата. Една от преподавателките му в колежа по дизайн Афродити Красса се занимава с проекти в сектора hospitality дизайн и го вдъхновява за посока на развитие. Първата му работа е като креативен консултант при популярните на Острова ресторантьори – Джале и Алън Яу, които развиват суперуспешната верига ресторанти "Уагамама" и "Бусаби", Мишлен стар ресторанта "Хакасан", мобилното приложение SoftChow (което някои критици наричат Spotify за храна). Хора, които му дават поглед към реализацията на един проект от А до Я, умението да увличаш партньорите си в значимостта на една голяма мечта, дори инвестицията да изглежда абсурдна към момента, цената на това да имаш визия за нещата... С тях Алекс остава 5 или 6 години, докато едно от страничните му занимания не го среща с популярната британска фермерка Каликста Киландър. С бившия главен редактор на Independent Лиса Маркуел работят заедно над проект за професионалисти в сферата, който информира чрез платформа и списание за нови места и практики, за личности, които променят познатите стандарти в hospitality... Каликста е именно това – завършила биоагрономия в САЩ, тя се връща на Острова, за да изгради върху наследствена земя фермата Flourish Produce, в която на първо място е грижата към почвата – засаждане на посеви със сезонно редуване на различни култури, два по-едри коня "като от "Красавицата и Звяра" – ми казва шеговито Алекс, които позволяват оптимизация в обработката на парцелите, няколко кокошки… Именно в тази ферма, която зарежда с продукти някои от най-тренди ресторантите в Лондон и където често гостуват някои от най-обещаващите готвачи в света, Алекс избира да прекара шест месеца в откриване на нова посока. Вече е завършил първия си самостоятелен проект за ресторант, утвърдил се е като име в средите на hospitality дизайна, но има нужда от нещо ново. Фермата на Каликста, където готви с органични продукти с вкусовите данни на зеленчуци от Южна Европа, му дава необходимото време за размисъл и решението какво следва по-късно.
След като си прекарал половин година в провинциалната идилия на Кеймбридж, завръщането в Лондон обаче е слабо привлекателно. Тогава се ражда опцията – Маргейт – малко градче на североизточния бряг на Великобритания, където Алекс прави pop-up ресторант за месец в местен винен бар. Атмосферата на града му харесва дотолкова, че скоро става партньор на Сара Ратклийф, която е и негов сушеф в ресторанта @dolma.bar – разположен в старинен театър и бързо спечелил овациите на местната кулинарна сцена.
В деня, в който светът посреща анонса за първия ковид локдаун, Алекс вече държи в ръце ключовете на своя апартамент в Маргейт, откриващ живописна гледка към морето. Тази стъпка, разбирам, не значи трайно установяване – не и за човек като него. Мисля си, че правилният мечтан проект би го отвел на различни места по света, от Калифорния, която много би паснала на артистичната му натура и свободна душа, през Банкок, който го влюбва с екзотиката и богатите си вкусове, до София – родния му град, в който би искал да види нещо автентично българско с модерен туист, който местната храна наистина заслужава. Търси се място! В което отсъстват неграмотни ремонти, усеща се духът на стара София и има силна концепция за нещата. Може отново да е @dolma.bar, както реализирания от него в Маргейт ресторант, който изкушава местни и гости на кокетното крайбрежно градче с кулинарната традиция на Изтока. Долма/сарма в различните лингвистични и географски трактовки на думата предлага онази любима пълнена домашна храна, типична за традициите на Балканите, в които е трудно да отличим авторството на рецептите в една конкретна национална кухня, ми казва Алекс и обещава, че при следващото ми посещение на Острова, ще ми поднесе сарми с кимчи, които са едно от любимите му предложения в менюто. Или домашна туршия с карфиол, който му е фаворит при зеленчуците.
Няма нищо по-хубаво от създаващата комфорт домашна храна и за мен не е изненада, че в MasterChef Алекс търси въображението на участниците в опита да сътворяват семпли, но съвършени вкусове. Трите месеца, в които текат снимките на шоуто, са натоварени откъм програма, но му позволяват да се прибере за първи път от години за по-дълго у дома, да опита нещо различно, да се движи пред камерата, която никак не го притеснява, а както виждаме от промото на формата, сякаш го поставя там, където винаги е трябвало да бъде – под светлината на прожектора. В личен план форматът му дава възможност да сподели вижданията си за бъдещето на кулинарната традиция у нас, да търси и насърчава липсата на претенция… А може би, както на няколко пъти се прокрадва в разговора ни – идеята да създаде нещо ново, не задължително ресторант, в България.
Алекс обожава планината, това е едно от нещата, които му липсват в Англия, затова няма да се изненадам да видя неговия следващ проект в зелената прегръдка на Витоша, която като дете гледа всяка сутрин от двора на родния си дом в Лозенец. В семейството на Алекс той е първият артист/готвач, но генът за тези неща идва от баба му, която е повече от любител на тема изкуство и кулинария. Алекс всъщност реализира нейните хоби мечти по начин, с който съм сигурна, че би се гордяла. И който тепърва ще надгражда с нови идеи, с нови проекти, с нови превзети върхове.
