Керана: новата принцеса на Дисни

Фотография: Forum Film

Тя е огън. Тя е смела до безразсъдство. Тя е певица, актриса и глас зад кадър. Тя е Керана. Тя е и новата съвременна принцеса на Дисни - 17-годишната Аша в анимацията на "Желание", с която се отбелязват 100 години от началото на компанията.

За всичко това си говорим с певицата, която споделя трепетите си около новото си начинание и какви трудности е срещнала по пътя си. Споделя и за втория й албум с Космонавтите, както и готова ли е да се снима във филм.

Включваш се в най-новата анимация на Дисни - "Желание". Би ли споделила кои са любимите ти филмчета от детството, с които си израснала?

Тези, с които съм израснала не са задължително тези, които са ми най-любими, тъй като едно време нямаше такъв голям избор. Общо взето разполагахме с касетката, която са ни взели. И най-много съм гледала касетките, които бяха купени, а не тези, които са ми взели от видеотеката. А това, което най-много гледах, не беше чак толкова популярно. "Аристокотки". Ставаше въпрос за едни котки, които слушат и правят джаз музика. Бих казала, че това е едно от нещата, което най-много ме запали по тази музика. И другото, което страшно много ми харесваше, е "Мулан". Не мога да ти кажа колко бях разочарована от техния live action film, защото не беше мюзикъл, а ти си свикнал с песните и си ги чакаш.

Това, което ме впечатли най-много в Мулан е, че въпреки че й беше трудно, защото не можеше нищо в началото, тя полагаше адски много усилия, за да стигне до там където е. И нищо не й се беше случило на късмет. А беше много работа и много усилия. Това обаче го промениха в новия филм и го направиха да изглежда така, сякаш тя така си е родена. Което абсолютно обезсмисля целия филм.

Ти се изявяваш на сцената като актриса в мюзикълите "Евита", "Исус Христос суперзвезда" и в "Семейство Адамс". Кое е по-трудно – на сцената или зад пулта в ролята ти на малък анимационен герой?

Определено бих казала, че това да си на мястото на някой в озвучаващата роля за мен лично ми е по-трудно. Защото нямаш толкова много свобода. Защото когато играеш един образ в театъра, ти изцяло можеш да го подчиниш на себе си и своята преценка. И в посока, в която искаш този образ да бъде развит. Докато когато озвучаваш някой, ти си ограничен от много неща. Първо от самия оригинален глас на героинята, която си. Ти трябва да усетиш каква е нейната специфика, да можеш да я наподобиш максимално, защото ние всъщност това, което правим все пак е превод. Така че първото, което ти се опитваш е максимално да наподобиш оригиналното, което превеждаш и другото е вече хората, с които работиш - човека, който е зад пулта и целият екип, които се опитват да нагласят текста. Когато се озвучава герой, се опитват да го нагласят според гласовете в оригиналното филмче. И когато текстът е написан на английски, ти анимираш действащите лица да си отварят устата така, сякаш говорят на английския превод. И така майсторски трябва да се измисли превода, че всички гласни и съгласни да съвпадат, за да може да се получи това. Така че ти трябва да се въплътиш и да дадеш глас на това изображение, защото то е само едно изображение без твоя глас, но все пак имаш и определени ограничения, с които трябва да се съобразиш.

Твоят глас е на 17-годишната Аша. Можеш ли да ни издадеш малко повече за нея?

Наборки сме (Смее се). Мога да кажа, че тя е много жизнена, много позитивна, много смела и е бунтарка. Което на мен много ми харесва, защото аз винаги съм се определяла като такава.

Надявам се. Вярвам, че имаме общи неща. И другото, което е, без да издавам много, във филмчето нещото, което я мотивира и й е важно е нейния дядо. Което съвпада с мен, защото за мен моите баба и дядо са изключително важни. Даже сега се връщам от тях. Така че това е още едно нещо, което ме свързва с нея.

А тя ли е новата принцеса на Дисни? Можем ли да я определим така?

Мисля, че може да я определим така. Не мога съвсем да съм сигурна, защото не съм го изгледала до края и не знам все още дали става принцеса накрая, но да.

Как се работи с колегите в звукозаписното студио? Засичате ли се?

Не, с другите изобщо не сме се засичали на този етап, защото процесът е много комплексен и много сложен, трябва да се изпипа до много голям детайл, така че се работи с всеки един по отделно и все още не сме се засичали. Надявам, че в някакъв момент ще се видим. Но се познаваме, което е много добре.

Би ли ни издала с кой си партнираш в новото анимационно филмче?

Не съм сигурна дали мога, но Орлин Павлов е един от тях.

Той вече озвучава доста анимационни филмчета. Случвало ли се е да ти даде някакъв съвет относно твоя образ?

Не, защото не сме се сблъсквали откакто разбрах, че той също ще озвучава този филм и неговият график е зает. Моят също. Защото това е доста тежък процес и отнема много време, ако трябва да съм честна. Не знам дали в американските студиа им отнема толкова много време, за да напасне всичко. Но целият екип толкова много се старае по всеки детайл. Просто всичко е на много високо ниво. Бавен процес е. Но е много приятен за сметка на това.

Играеш на сцената в мюзикъли, сега озвучаваш анимация… Би ли участвала във филм или сериал? Би ли продължила в такава посока?

Разбира се. Ако ролята ми харесва и хората, с които работя биха искали да работят с мен, с огромно удоволствие. Аз обичам всичко, свързано със сцената. Винаги са ме питали музиката ли е голямата ми любов. Не. Защото ако беше само музиката, щях да си стоя вкъщи, да си правя музика и да съм щастлива. Голямата ми любов е сцената. Аз обичам да бъда на сцена и да правя всичко, което е свързано с нея – да говоря, да пея, да танцувам, да играя. Всичко това, което правя на сцена ме кара да се чувствам изключително щастлива, удовлетворена, завършена и пълноценна.

Какво ти предстои в професионален план?

След като направихме "Семейство Адамс" и сега ще продължаваме да играем "Исус Христос Суперзвезда" и "Евита", и тези флимчета, мисля, че е крайно време с Космонавтите да завършим втория албум. Но сме по средата на целия процес. Той много страда от всичките ми други задължения и от желанието ми да бъда навсякъде по всяко едно време. Но мисля, че е време да му обърнем внимание, за да го издадем и да започнем да работим върху трети.

С участието ти и победата в Капките славата ви с Космонавтите съвсем се затвърди. Какво ти донесе участието в този формат?

Баба и дядо… Те са много доволни от мен. Много са щастливи и са много горди. Точно вчера имахме възможността да свирим на празника на града на техния роден град Карнобат, където аз всъщност съм израснала, защото всяко лято бях оставяна там. Като излязох на сцената, казах, че всъщност на тази сцена излизам за втори път. Единият е сега, а другият е един от първите пъти, в които въобще съм излизала на по-голяма сцена. Да не кажа, че е първия. Тогава имахме един конкурс и баба и дядо ме бяха накарали да отида. Беше мини мис конкурс и трябваше да пея. Бях спечелила второ място на "Мини мис Карнобат". И след това ме пратиха в Бургас и там вече станах на първо. По принцип аз не му обръщам особено внимание, но дядо винаги държи да се изтъкне и мисля, че това е много подходящ момент да го кажа, че Карнобат е едно от първите места, на които съм пяла на по-голяма сцена.

Много интересно се впускаш в приключението да станеш певица. Може ли да споделиш на читателите ни как точно се случи?

Това беше първият случай, в който съм изкарвала пари чрез пеене, защото до този момент макар и да съм пеела, никога не ми се е случвало това да бъде някакво препитание за мен. Това беше първият път, в който някой мислеше че съм достатъчно добра, за да се препитавам.

Беше изключително случайно. Когато отидох в Тайланд толкова много ми беше харесало, че изобщо не ми се връщаше, ако трябва да съм честна. Но като останеш на едно място, трябва да можеш да си позволиш да останеш на това място. А аз бях в състояние, в което нищо не можех да си позволя на този етап. Даже и билет за обратно. И просто останах там на сляпо. И винаги съм казвала, че когато нямаш нищо зад гърба си, ставаш най-смел. Защото знаеш, че нямаш какво да губиш и знаеш, че ако не направиш нещо, няма кой да го направи вместо теб. И това беше момента, в който се хвърлих във всичко. Запознах се много хора.

Първо изпращахме едно момче в един пиано бар и там чух, че има музиканти в другия край и аз отидох да ги открия. Седнах и ги послушах малко. Като приключиха отидох при тях и им казах колко са невероятни и колко добре се справят. Те ми казаха да отида на другия ден, защото имат певица. Отидох, запознах се с тях, след което те ме взеха и ме закараха на някакво съвсем различно място. Там ме запознаха с един човек, който се оказа един от най-добрите саксофонисти там и ме оставиха при него. И ми казаха: „Ние му казахме, че много хубаво пееш и той сега ще ти даде да пееш", а дори не ме бяха чували. И си тръгнаха… Дойде този човекпри мен и ме пита какво ще пея. Въобще не помня какво съм пяла. Но ми каза, че много добре се справям и ми даде и други подобни възможности, където аз се представих на доста прилично ниво. Даже представих една тайландска песен със съвсем различен аранжимент. Беше много интересно. Доста време я мъчих.

Винаги ли си толкова смела? Има ли нещо, от което се страхуваш?

По принцип се славя с това, че съм много смела. Даже чак върви към безразсъдност. Мисля, че нещото, от което най-много ме е страх е самият страх сам по себе си. И от страха от загубата на близък човек и от… трамвай. Защото трамваите са много страшни. Не знам защо са по улицата, те трябва да са отделно. Ние сме от Пловдив. Там няма влакчета по улиците. Те трябва да са отделно (Смее се).

За какво си мечтаеш оттук-нататък да ти се случи?

Да продължавам да правя това, което обичам. Близките ми да са живи и здрави, да са до мен и да мога да бъда с баба и дядо, колкото е възможно по-дълго време.

И ние ти го пожелаваме.