Фотография: Animato Music/UMG
Вярно е, че "365 дни" раздели публиката на два лагера. Членовете на първия яростно посочваха с пръст проблемите в сюжетната линия, а другите 75% от света наблюдаваха внимателно дръзките си сексфантазии в Netflix. По-разкрепостената версия на "Петдесет нюанса сиво" следваше плътно едноименния роман, на който е базирана – по време на ваканция в Сицилия младата Лаура се оказва отвлечена от главата на мафиотска фамилия. Масимо планира да я държи в плен точно година, за да спечели сърцето ѝ. Ако не успее да го направи, тя ще бъде свободна да си тръгне. И докато някои останаха недоволни от предложението на стрийминг платформата, останалите 99% започнаха да припадат по Микеле Мороне.
Противно на немалко свои колеги, той не спря дотам. Не се задоволи с въздишките на жените около появите в бял потник и кожен панталон. Широката популярност насочи вниманието му към музиката. Всъщност Микеле се научава да свири на китара, гледайки уроци в YouTube преди осем години. Издава дебютния си албум Dark Room през 2020-а, тъй като няколко парчета от него влизат в саундтрака на филма. Истинската дефиниция на dark обаче е вторият му студиен проект – Double, който излезе на 29 септември и веднага започна да говори за вътрешните демони, тъмнината, страховете, случващото се между тях. Въпросният разговор продължи и с нашата среща в Zoom, буквално в деня на премиерата. Не се познаваме, но сякаш звучи по различен начин. Изобщо нямам предвид музиката.
Как се чувстваш в момента – щастлив, изплашен, нервен, облекчен?
Много нервен, но в същото време много щастлив и развълнуван.
Определяш Double като "вътрешно пътуване". Как изглеждаше то? Все още ли продължава?
Миналата година бях диагностициран с форма на биполярно разстройство, която се казва циклотимия. Имате представа за какво става въпрос. Още тогава взех решението да я използвам като вдъхновение. Double е албумът, който винаги съм искал да създам.
Това означава ли, че процесът е преминал без излишно напрежение и очаквания? Само ти и твоите мисли.
Музиката е начин да изразявам себе си. Възможност да покажа кой съм – както на феновете, така и на хората, които просто ме слушат. Не очаквам да се влюбват в песните ми, просто искам да ме разберат.
По-трудно ли е да се случи, когато си под светлината на прожекторите и заобиколен от милион любопитни погледи?
Прав си, говорим за специфичен начин на живот. Знам, че не съм обикновен човек. Вече не ми е толкова трудно, свикнах с факта, че е моят свят. Избрал съм да съществувам в него. С течение на времето избрах и да го обичам.
Значи е светът, за който винаги си мечтал?
Най-вероятно отговорът трябва да е положителен. Днес определено съм мъжът, който винаги съм искал да бъда. Вярвам обаче, че никога няма да открием истинското си Аз. Точно в това е красотата на живота. Мислиш, че си определен човек, а след две години си съвсем друг, защото нещо се е случило.
"Избрал съм този свят, избрах и да го обичам", споделя Микеле
А вярваш ли, че хората могат да се променят? Стига да поискат, разбира се.
Зависи. И промяната в лоша посока е опция. Хората се променят постоянно. Може би не знаеш, че се случва, но е така. Животът е приключение. Филм без сценарий.
Какъв жанр е твоят филм?
В момента по-скоро е цирк. Не знам какво ще се случи утре. Мога да получа обаждане и да потегля за Ню Йорк, Париж, Бразилия. Наслаждавам се на момента, доколкото е възможно предвид графиците и пътуванията.
Поправи ме, ако бъркам, но точно пътуване до Африка и няколко вуду кукли вдъхновяват парчето Puppet in Your Head?
Написах песента около този период. Подсети ме за момент, в който се чувствах като марионетка в ръцете на някой друг.
Жена.
Да. Мислех, че съм влюбен в нея, но не бях. Останахме заедно, усещахме, че е редно да го направим, че е най-добре за двамата. Причината беше друга. Puppet in Your Head е посветена на подобни ситуации.
В траклиста откриваме и сингъл, който посвещаваш на дете от лагер след земетресенията в Турция.
Прекарах известно време там. Купихме дрехи и играчки, но и опитахме да помогнем. Играх футбол и ядох сладолед с малко момченце – на 3 или 4 години, останало съвсем само. Родителите му бяха починали в земетресението. Написах тази песен, опитвайки да предположа какво би казал той. Ако се заслушате внимателно, в All I Want не говоря и пея аз. Прави го детето.
Задължително ли вдъхновяваш музиката си от лични преживявания?
Не съм пробвал, но не мисля, че мога да напиша текст, който не съм преживял.
Не знам дали гледаш на него по същия начин, но ми се струва, че вторият албум е значително по-различен и мрачен от първия.
Много ти благодаря, че го казваш. Чувствам се точно така. Албумът е специален точно заради този факт. Мракът вълнува. Като се замислиш, отиваме да гледаме филм за екзорсизъм на голям екран, но знаем, че ни плаши. Страхът предизвиква някакъв интерес. Благодаря ти пак!
Има ли нещо, което те вълнува и плаши също толкова силно?
Технологиите. Не са участвали в подготовката на албума, ако имаш предвид конкретно нея. Просто наскоро приключих снимките на филм за изкуствения интелект и доминацията му над света.
За съжаление, от време на време май още се появява неадекватното разбиране, че мъжете не трябва да плачат, да показват слабост. Или поне пред останалите. Минал ли си през него, преди да успееш да се заявиш толкова открито?
Защо мъжете да не могат да плачат? Защо?
Не знам, може би ни е втълпено, че тогава няма да ни уважават като мъже, че жените няма да ни харесват, че просто не ставаме.
Честно казано, трудно ми е да плача, но това не означава, че съм истински мъж. Истинският мъж е такъв, защото взима решения, защото не се притеснява да се изправи пред собствените си страхове. Абсолютно нормално е да не криеш емоцията.
Трудно ли ти беше да се отдалечиш от еуфорията покрай "365 дни", за да се хвърлиш с главата надолу в музиката?
По-скоро не. Не знам дали звучи логично, но са два различни начина да покажа себе си. Две страсти. И двете са част от мен.