Фотография: Костадин Кръстев - Коко
Стайлинг: Августина Маркова - Тути
Грим: Елиза Попова
Коса: Цецо Иванов за Georgi Petkov Salon
Гардероб: Ивет - Marella
Гардероб: Орлин - Desizo Monni
Всеки от тях има своята ясна посока, дори и когато фокусът в нея понякога се променя. Но както казва Ивет – когато ви стане твърде удобно в зоната ви на комфорт, значи е време да се предизвикате. Затова и тя, и Орлин не спират да го правят и да вървят напред, независимо къде ще ги отведат опитът, вдъхновението и желанията им. Стилни, елегантни и с най-магнетичните усмивки, те се опитват да намират баланс с ритъма на времето, за да преминават през динамиката на ежедневието си по-спокойно и още по-успешно.
Отскоро имат и своите не по-малко стилни съюзници в лицето на новата серия смарт часовници HUAWEI WATCH GT 4, с които блестят на корицата на GRAZIA. Моделите издигат до ново ниво синергията между модата и технологиите, защото се открояват с невероятен и изискан дизайн, наподобяващ бижу, което подхожда на всеки стайлинг. Добавени са още три функции, с които да се проследява здравословният начин на живот, включително дишането по време на сън. Фитнес изживяването пък е още по-лесно за контролиране с подобрените Activity Rings, както и изцяло новото приложение Stay Fit. Бързи съобщения, лесен достъп до музика и навигация и по-дълъг живот на батерията са само част от обновените функции на смарт часовниците HUAWEI WATCH GT 4, които се предлагат в различни стилове на каишката и циферблата. По този начин придават индивидуален почерк в стила на всеки, който ги носи. Точно като Ивет и Орлин, които напълно олицетворяват мотото на серията – Fashion Forward.
Ивет, продължавате да бъдете част от World Athletics. Каква е основната ви мисия там?
Член съм на комисията на атлетите и към World Athletics, и към European Athletics. Това са комисии, в които атлетите избират своите представители
чрез гласуване. Мисията ни е да защитаваме и поставяме на първо място атлетите и техните нужди и проблеми, тъй като в стремежа си да задоволят прекалено много интереси (организатори, спонсори, федерации) тези организации често пренебрегват най-важния елемент – своите спортисти.
От какво най-много се нуждае спортът в момента според вас?
В световен мащаб леката атлетика има нужда от повече атрактивност, за да привлече млади хора. В национален план имаме нужда от огромна промяна.
С какво ще запомните изминалото лято?
С прекрасното световно първенство по лека атлетика в Будапеща. Имаше невероятна публика и наелектризираща атмосфера. Срещи с много приятели и колеги… и хиляди емоции.
Орлин, а вие току-що приключихте музикалното си турне. Каква беше емоцията да бъдете отново на големи сцени с голяма банда?
Много беше хубаво. Хората ни викаха на бис, имаха нужда да пея още, да ги ангажираме повече с музика. Така че беше едно успешно турне.
Предизвикахте ученици да записват видеа със свои любими стихотворения. Може ли да кажем, че младите хора всъщност се вълнуват от поезия?
Оказа се, че се вълнуват, защото ни пратиха доста и направихме една компилация от 10-12 с момчета и момичета, ученици, които бяха записали видеа вкъщи или навън, на любим автор, естествено, български. Пускахме я на някои от сцените малко преди музикалното събитие. Публиката много им се радваше. Всички участващи влизаха с родителите си безплатно. Беше много хубаво.
По какъв начин вие искате да бъдете вдъхновение за младите хора?
Ивет: С примера, че дори и да си роден в малка държава, има начин да накараш целия свят да аплодира българския флаг и да чуе българския химн.
Орлин: Надявам се да съм. Човек никога няма гаранция. А и аз не живея с идеята, че във всеки случай трябва да бъда. Ако някой усеща това, което правя в изкуството, като вдъхновение за себе си, естествено, би било прекрасно.
Какво бихте казали на по-младото си Аз?
Ивет: Да не си поставя граници и да знае, че абсолютно всичко е възможно.
Отговорност ли е като популярни лица да бъдете добрият пример за другите?
Орлин: Според мен е отговорно, защото бързо достигаш до много хора, а в повечето случаи те са млади и имат нужда от някакъв пример. Освен това,
без да искат, възприемат публичните личности като модел на подражание, затова трябва да се внимава в каква посока може да ги тласнем, дори и
неволно. На моменти изглежда много готино да застанеш пред един микрофон, да имаш подкаст или да правиш музика, да имаш аудитория, да имаш TikTok, но в крайна сметка е по-важно с какво заливаш ефира.
Ивет: Отговорност е и е време голяма част от популярните сред децата личности да го разберат също. Децата растат, имайки нужда от добри примери и вдъхновение, защото копират хората, които са актуални.
Кой продължава да бъде добрият пример за вас самата?
Ивет: Безброй хора, които се борят с ограничения и помагат не само на себе си, но и на останалите. А в съвсем личен план – моята майка, невероятно силна жена. В момента чета автобиографията на Дейв Грол от Foo Fighters и той пише за тази радост от музиката, която понякога е губил във времето.
За толкова години имало ли е момент, в който сте губили тази радост и сте искали да смените посоката?
Орлин: Зависи кой как е настроен и дали го правиш на всяка цена, или чакаш нещо да те докосне, за да го изразиш в музика, в поезия, в кино, в театър, в картина. За мен работи най-добре, когато нещо ми хареса и искам да го изпея, за да вдъхновява. Не просто да се пусне нещо, защото не съм го правил отдавна. В случая аз мога да си позволя да правя нещо друго освен музика, и то да бъде успешно – дали ще снимам сериал или филм.
При мен това бързане не съществува, както и тази припряност, която да ме кара да върша нещо, което не ми харесва. Важно е да съм вдъхновен и всичко, което правя, да ми харесва и да го чувствам.
Предполагам, че и с актьорството е по този начин?
Да, имало е предложения, на които съм отказвал, защото не са ми харесвали. Имало е възможност да съм ангажиран 2-3 месеца с нещо, но да не ми е вдъхвало доверие – ролята, режисьорът, проектът. На всеки се
случва. Не съм всеяден, да!
Т.е. позволявате си да отказвате предложения?
Ако бях на 20, може би щях да се втурвам към всяко предложение, но всеки трябва да внимава. Никога нямаш гаранция с какво се захващаш и какво ще се получи, но се опитваме предварително да го видим някъде там в
бъдещето.
Ивет, времето ви преминава между Италия и България. Какво ви липсва от България, когато сте в Италия, и обратното – от Италия в България? Какво бихте си пренесли на едното или на другото място?
Ивет: Свикнала съм времето ми да не преминава само на едно място и се адаптирам бързо. От България ми липсват семейството и приятелите, както и някои удобства на града, за които често не си даваме сметка. Когато съм извън Италия, най-много ми липсват храната, чистият въздух и начинът, по който хората се грижат и поддържат общото, а не гледат само своето.
Имало ли е момент, в който сте се надпреварвали с времето и кога се научихте да следвате неговия ритъм?
Ивет: Когато работата ти се оценява заради стотни и хилядни от секундата, винаги се надпреварваш с времето. През последната година обаче откривам нов ритъм, по-спокоен, по-балансиран.
Орлин: Времето и съдбата може би са две различни неща. Ние си мислим, че се състезаваме с времето, защото то лети. Съдбата пък си има едно темпо, което ние не контролираме, точно като онова клише – ако си правим планове, те невинаги се случват. Така че гледам да не го мисля и всичко да е с разум и умереност, защото не може да изчислиш живота си.
А кога ви се иска да спре времето?
Ивет: Когато се случват приказни неща.
Орлин: Когато имаме почивка и когато съм някъде със семейството ми, наистина ми се иска да спре времето, да хвърлим телефоните, да е тихо, да има зеленина, море, плаж или басейн, някаква рекичка, хора, които говорят по-спокойно, никой не е забързан, няма много коли… Ей такива неща.
Колко често си позволявате да забавите темпото?
Орлин: Много ми се иска да е винаги, но когато ударим чертата в края на годината, се оказва, че май не сме имали толкова време за почивка. Мисля, че с времето става все повече и повече, макар и в минимални размери.
Кое е нещото, което ви движи напред, и доколко човек трябва да предизвиква себе си, за да го прави?
Ивет: Целите, които си поставям, и нещата, които искам да видя, преживея и постигна. Когато се адаптираш и ти стане удобно и меко в зоната на комфорт, тогава е време да се предизвикаш, ако искаш да продължаваш да се развиваш.
Орлин: Тази лудост, в която всички живеем и кипим в работата, ни движи напред, донякъде и плановете, които се опитваме да си правим. Най-хубавото, което ме движи, е семейството и може би по някакъв начин определя всичко. Когато ти се роди дете, плановете започваш да ги чертаеш първо със семейството, после с всичко останало. Така че балансът по някакъв начин е труден, но не невъзможен. И мисля, че успяваме – и Бети да е щастлива, и да намерим време и за нас си.
Тази година приехте предизвикателството да бъдете водещ на предаването "Събота вечер с БНТ". С какво натрупаният опит досега ви помага да влезете по-лесно в тази роля?
Ето там вече имаме надпревара с времето – колко ще е дълъг ефирът, идва нов гост, има повече въпроси. Оказва се, че той не отговаря много на въпросите и е труден за комуникация. Всичко се намества в движение със сценаристите, с екипа, така че е интересно. Натрупах доста опит в тази посока. Макар и за кратко време, се запознах с нови и хубави хора, успях да разбера повече за тях, успях да разбера повече за себе си. А за себе си разбрах, че не трябва да бързам, защото има тази склонност.
Пак стигнахме до времето.
Орлин: Да, времето, то е важно.
Доколко обаче модата е част от живота ви?
Ивет: Дотолкова, че да се чувствам на място с облеклото си във всяка ситуация, в която попадам.
Орлин: Според мен винаги е част от живота ни, колкото и да ни се иска да избягаме от нея, да бъдем леко различни, да се разчупим и ни е писнало да бъдем в крак с нея. По някакъв начин на подсъзнателно ниво сме в крак с нещата, т.е. дори и да кажа, че не съм много по модата, според мен няма как да избягаме, освен ако не направим нещо супер нестандартно, което да ни даде глътка въздух и да си кажем: "Можело и без това".
Влияете ли се от тенденциите?
Орлин: Малко трудно се пречупвам, но в крайна сметка, когато работя с добър стилист, когато съм комуникативен и имам малко повече време, успявам да направя някакви експерименти в тази посока. Но те не са много крайни, за да мога да вляза лека-полека в друго течение, за което може би
съм се чудил дали ми отива, дали ще бъда адекватен, дали ще ми е удобно. Така че съм склонен, но малко по-труден или по-бавен.
Ивет: Влияя се единствено когато нещо ми допадне много. Ако ме попитате какви ще са тенденциите за тази есен, нямам никаква идея.
А личният ви стил промени ли се през годините?
Орлин: Променил се е, особено като си гледам снимките от преди време. Ако си водещ на вечерно шоу, не може много да се променя, трябва да се спазва някакъв елегантен дрескод. Но при световните тенденции всичко е по-динамично и сме свидетели на крайности, с които световните звезди и дизайнерите ни изненадват, но пък след това се оказва, че е готино, модерно и започва да разчупва постепенно и нас.
Ивет: Променил се е, слава богу! Попадам на снимки от преди много години, на които приличам на палячо. Откъде съм намирала тези дрехи и как съм решавала, че стоят добре, остава мистерия за мен.
Напоследък не спираме да говорим за капсулен гардероб. Какво би имало във вашия?
Ивет: Ленени панталони с висока талия, всякакви топове, поли, сака и дълги тесни рокли.
Когато говорим за стил, често казваме, че дяволът е в детайлите. Кой или кои са аксесоарите, без които не можете?
Орлин: Детайлите, без които не мога, са много, но наистина всичко е в тях – дали ще има аксесоар, който ще завършва тоалета, или нещо дребно, което си си наумил, че си пасва с друго, или е вътрешна нагласа да не слагам нещо никога, защото не ми отива или така съм си мислил през цялото време. Всеки човек по някакъв начин се вглъбява в детайлите. Мисля, че дори и хората, които не са много по тях, всъщност имат в главата си доста детайли, които пък на другите им убягват. Така че това е строго индивидуално.
Ивет: Няколко бижута и, разбира се, часовник. Най-красивият и практичен аксесоар.
Как си сверявате часовника и доколко се възползвате от комфорта на новите технологии?
Ивет: Обожавам новите технологии. Като човек, който спортува, следя данните, които часовникът отчита, и показателите от тренировъчните режими. Следенето на съня също е интересна функция, тъй като дава обща насока за това доколко тялото ти успява да отпочине и да се възстанови след всеки интензивен ден.
Орлин: Обичам новите технологии, защото те винаги ме улесняват, спестяват ми време, винаги се чувствам полезен и имам възможно най-бързи реакции спрямо моята динамика, а тя наистина е голяма. Непрекъснато пътувам, непрекъснато върша нещо. Ставам рано, лягам късно, затова и технологиите ме улесняват.
Кои са темите, които ви вълнуват в момента?
Ивет: Личностно развитие и НЛП коучинг и ползите от прилагането му в спорта и живота.
Стремите ли се да променяте средата около себе си?
Ивет: Не мисля, че мога да променя средата или хората в нея. Единственото, което мога да променя и подобря, е себе си. Ако всеки от нас се опита да подобри поне малко себе си, всичко около нас ще бъде
много по-различно.
Орлин: Малко трудно се получава. Покрай ковид всички по някакъв начин я променихме, изградихме си нови светове, вглъбихме се в себе си, успяхме да се изчистим от неща, които може би са ни пречили, но и станахме по-големи егоисти. Така си мисля. Затова малко трудно се разчупвам. Малко трудно, но мога. (Усмихва се.)