Фотография: Sara Mac Key
„Живеем толкова много животи, побрани вътре в нашия живот – по-малки животи с хора, които идват и си отиват, приятели, които изчезват, деца, които порастват, и аз никога не разбирам кой от моите животи всъщност е рамката" – с това изречение започва последната от четирите истории в книгата „Детайлите" на Ия Йенберг. Най-емоционалната история за мен, най-емоционална за писане и за шведската писателка, както ми сподели тя. Въпреки това преминах през цялата книга на един дъх още в началото на есента. Книга, която остави дълбока следа и знам, че понякога ще се връщам към нея. Затова и когато разбрах, че Ия Йенберг ще гостува в България в рамките на Софийския международен литературен фестивал, изключително се развълнувах. Далеч по-голямо беше вълнението обаче, когато от Orange Books, които издават книгата ѝ на български, ме поканиха на специален брънч с нея. Време, в което всеки един от нас успя да си поговори лично с писателката. Привилегия, за която всеки booklover като мен си мечтае.
Оказа се, че всички се вълнувахме от това доколко има автобиографични моменти в книгата, защото бяхме убедени, че са много. Тя обаче сподели, че само началото, в което героинята в книгата е повалена от треска, е вдъхновено от нея самата. Още в начало на ковид пандемията Ия Йенберг се бори дълго време с вируса. Точно този период я потиква да започне да пише. „Написах „Детайлите" в първата година и половина от ковид пандемията. Беше период, в който нещата в живота ми вървяха ту нагоре, ту надолу. Тогава оставих всичко да се превърне в креативност и почувствах, че мога да се отворя към нови истории." Писателската си кариера тя започва като журналист и дебютира като автор през 2012 г. с романа Sweet Friday. След това пише още два плюс един сборник с разкази. Въпреки че всички те са високо оценени от критиката и читателите, най-голям успех постига именно с „Детайлите", като през 2022 г. печели най-престижната шведска награда за литература „Аугустприсет", а през 2023 г. книгата става носител и на наградата на вестник „Афтонбладет".
Ия Йенберг не може да каже защо точно тази книга докосва толкова читателите. „В нея се разказва за взаимоотношенията между хората и може би затова стана толкова популярна. Докосна някакви струни у хората", скромно отбелязва тя. Истината е, че във всяка история читателят може да припознае било то себе си или някой човек, който е преминал през живота му. И сякаш нито една среща не е случайна. „Без значение дали това наистина е така, или не, смятам, че човек трябва да бъде активен в такива срещи, да се възползва максимално от това, което те му дават и да продължи нататък. Затова си мисля, че човек трябва да даде максималното от себе си във всички видове връзки и взаимоотношения, без значение дали са кратки, или продължителни", категорична е писателката.
Затова колкото и нейната героиня да се опитва да постави живота си в рамки, се оказва, че той преминава предимно отвъд тях. „Може би тъкмо по този начин трябва да се разказва целостта - с хора, които без ред бродят, навътре и навън, през моето лице. Никакво „начало" и никакъв „край", никаква специална хронология, само миговете и това, което възниква в тях", пише и в „Детайлите". Йенберг смята, че в нея няма определени детайли, които са по-важни от други. „Най-добре е да не се концентрираме върху нещо специално, а да възприемем целостта и това, че нещата се случват тук и сега." И както в края на книгата си пише – не е нужно да пътуваме постоянно или да живеем в далечни страни, за да живеем истински, защото онова, което търсим най-често е в нас самите, но и в очите на хората, които срещаме. „Защото другите изваждат най-доброто от нас", допълва на финала на разговора ни тя.
