Фотография: Warner Bros. Discovery / HBO Max
Срещаме сме през zoom, докато при нея в Ел Ей е ранна сутрин и тя пие първия си чай, а в София вече е тъмно и е време за вино. Но пък какво са разстоянията, когато самата Джипси прекосява хиляди километри, за да стигне до Нова Зеландия, защото именно там заснемат втори сезон на сериала „Знамето ни значи смърт", който вече е наличен в стрийминг платформата HBO Max. Въпреки че не е работила по първия сезон, тя има нелеката задача да направи костюмите за неговото продължение и се впуска в това приключение с вдъхновение и увереност, че не само ще облече тези пирати, но и ще им даде малко повече рокендрол. Да, Джипси получава голяма свобода да реализира смелите си идеи, дори обличайки един от главните герои с реална опашка на русалка. Въпреки че е родом от Австралия, преди много години избира да се премести в Лос Анджелис, именно за да бъде част от голямото кино, защото да създава костюми е онова, което винаги е искала да прави.
Коя беше най-вълнуващата част от създаването на костюмите за втория сезон на „Знамето ни значи смърт"?
О, имаше толкова много вълнуващи неща. Всеки ден беше вълнуващ. Имах невероятен екип – толкова талантливи хора, събрани под един покрив. Постоянно се появяваха нови идеи, които реализирахме веднага и, когато накрая видиш всичко на екран, е наистина невероятно. Обожавам целия този процес.
Как премина самият процес на проучване и подготовка?
Имахме много малко време за подготовка, имайки предвид мащаба на този проект. Първият сезон е много красив – костюмите, сет дизайнът, героите, които вече бяха изградени. Ние трябваше да пренесем всичко от него в Нова Зеландия, където бяха снимките, и реално там започнахме да подготвяме новите костюми. Заедно с това започнах да изучавам епохата на XVIII век и да събирам идеите си на базата на историята, защото имаше нов сценарий, нови приключения за героите. Дейвид Дженкинс, който е създател на сериала, обаче един ден ми каза: „Не искам да пресъздаваме точния период, по-скоро искам да му придадем малко рокендрол не само със саундтрака, но и с костюмите". Аз самата обичам да се вдъхновявам от музиканти като Дейвид Боуи и Пати Смит, например визията на Спаниш Джаки е повлияна от Принс, но е със силуетите от XVIII век. Понякога наистина нарушавахме правилата, защото добавихме доста пънк в стайлинга на героите. Така им придадохме още по-голяма уникалност.
Това означава, че си имала доста голяма свобода за креативност.
Да, имах много голяма свобода и късмет, че сценаристите, режисьорът и продуцентите бяха толкова отворени към всички наши идеи, защото като дизайнер по костюмите трябва да бъдеш коректен и прецизен по отношение на епохата, защото има хора, които ще реагират на това, и ние просто успяхме да се справим. И много се забавлявахме.
Колко голям е екипът, с който работи по епизодите?
Бяхме голям екип, защото имахме много малко време. В най-натоварения период мисля, че бяхме около 70 души, което е невероятно. Имахме много голям департамент, който се занимаваше само с хората от масовката, особено за отварящата сцена със сватбата. Имаше екип, който се занимаваше с довършителните неща по костюмите, ако трябва да има изгаряне или патениране по тях, и отделно имаше хора, които създаваха цялостно костюмите на база скиците, които бях направила. Отделно имаше департамент, който се занимаваше с изработката на кожените неща – колани, ботуши и т.н. Всички тези талантливи хора дадоха живот на всеки един костюм. Всеки ден ходех при тях, поздравявах ги, уверявах се, че имат нужната информация, а след това им казвах: „Окей, нека облечем тези пирати". (Смее се.)
Успяваш да превърнеш героя на Рис Дарби в русалка, като създаваш съвсем автентична опашка. Колко време отне самият процес и как успяхте да я направите?
О, това беше като сбъдване на една мечта. Първо обсъждахме дали това да не се случи с помощта на визуални ефекти, като се снима на зелен екран и той просто трябваше да плува. Но тогава аз вдигнах ръка и им казах: „Нека направим истинска опашка, ще се справим". И те просто казаха: „Окей". Аз познавах едно момиче от Австралия – Хейли Ийгън, което се занимава с изработване на подобни неща и знаех, че можеше да го направи. Обадих ѝ се веднага и ѝ казах, че искам да направим опашка на русалка за Рис Дарби, и тя беше толкова щастлива, защото обожава и него, и сериала, и просто каза: „Да, нека го направим". Взехме мерките на Рис в Нова Зеландия, направихме репетиции с много тясна пола, за да се убедим, че той ще може да плува по този начин и ще бъде в безопасност. Когато се убедихме, че тази концепция може да проработи, се заехме с намирането на материите, а самата Хейли изработи около 3500 люспи в различни размери, като аз исках Рис да прилича на златна рибка. (Смее се.) Освен че ги изработи, Хейли ги боядиса в златно и им придаде този невероятен блясък. Отделно трябваше да олекотим опашката, защото Рис трябваше да се гмурне надълбоко с нея, затова използвахме и органза, която е много ефирна и допълнително създава лекота и красота на движенията във водата. Имахме време само за няколко репетиции и един ден за снимки, затова трябваше да сме сигурни, че всичко е перфектно. Самият Рис не спираше да се усмихва и да казва колко много си е мечтаел се превърне в русалка. (Смее се.) Беше доста забавно.
Доколко е важна колаборацията с актьорите, когато създавате нещо специално за тях, както в този случай?
Много е важно, особено за мен, защото в този случай аз не бях работила върху първи сезон, а поемах следващия. Актьорите вече бяха заживели с героите си. Имах нужда от техните съвети, да ми разкажат за тяхното развитие в историята, за да започна отнякъде, което много ми помогна. И дори и те още да не знаят какво ще се случи във втори сезон, аз трябваше да знам. Първите ни срещи обикновено са в пробните, където те виждат скиците, на които им показвам какво ще представляват костюмите в различните епизоди, както в случая с русалката. (Смее се.) Сещам се и за един от другите костюми на Рис – едно страхотно палто, с което беше като матадор, много секси и той самият се чувстваше така. Понякога самите актьори ни помагат за детайлите по тях, така че непрекъснато общуваме и развиваме заедно идеите си, за да се получи най-добрият краен резултат.
Скицираш ли предварително идеите си?
Обикновено сядам със сценария и до мен има скицник и молив, за да мога да си нахвърлям идеи, които ми хрумват в този момент. След това се връщам към тях и ако видя, че са работещи, ги довършвам и доразвивам. Финалните скици след това представям на режисьора, сценаристите и продуцентите, за да кажат какво мислят, а след това одобрените неща отиват към шивачите и всички, които работят по костюмите, за да може всеки един да знае какво точно прави – бижутерите следят за аксесоарите, другите трябва да знаят какъв е коланът, който трябва да направят… И всъщност скиците са основният комуникационен инструмент, по който всички се водят.
Колко различна беше тази продукция от другите, за които си работила преди това?
Може би е най-забавната досега, защото непрекъснато се смеехме и винаги изскачаха някакви забавни идеи. Работата с всеки един човек от екипа беше удоволствие. Да, често работехме дълги часове, имахме тежък график и през повечето време работата ни съвсем не бе лека, затова е много важно да прекарваш добре времето си с тези хора. Когато се получи, си казвам: „Да, ето затова съм в тази професия".
Успя ли между този тежък график да се насладиш на Нова Зеландия?
Да, успях. Аз съм родом от Австралия, но не бях ходила в Нова Зеландия от 18 години, защото живея в Лос Анджелис. Последния път, когато бях там, беше, когато работех за филма „Хрониките на Нарния: Лъвът, Вещицата и Дрешникът" и наистина мина много време, преди да се върна тук отново. За пореден път се убедих колко е красиво и всичко беше прекрасно – хората, храната, наистина страхотно място за живеене. Така че този път се надявам да се върна по-скоро там.
Какво първоначално те вдъхнови, за да се впуснеш в тази професия? Винаги ли с това си искала да се занимаваш?
Да, винаги съм мечтала да се занимавам точно с това. Обичам всичко, свързано с правенето на филми, начина, по който изглеждат, цялата магия около тях. Когато бях малка, гледах големите мюзикъли на MGM и направих всичко възможно, за да сбъдна тази своя мечта. Напуснах училище по-рано и започнах да работя в тази индустрия още тогава. Междувременно преминах през много курсове, а малко по-късно се записах да уча Costume and Production Design и оттогава правя точно това, което е страхотно. Помня една изложба на Star Wars, в която бяха показани всички костюми от поредицата, може би бях на 20 или 21 години, и си спомням колко бях впечатлена и вдъхновена да видя всички тези детайли отблизо. Мисля, че това беше много трансформиращо за мен, защото бях убедена, че искам да съм част от точно такова нещо.
Това ли беше причината да се преместиш в Лос Анджелис?
Да, харесвам филмите, които се правят тук, като аз съм голям фен на фентъзи и sci-fi жанра, а в Австралия се правеше малко такова кино. Там също работих по няколко страхотни проекта, но си дадох сметка, че в Америка наистина разбират от правенето на филми като цяло. Но ето, че сега мога да кажа, че работя на различни места по света. Например „Колелото на времето" снимахме в Прага, сега със „Знамето ни значи смърт" бяхме в Нова Зеландия. Така че сега много се снима в чужбина, което е страхотно приключение. Но, да, това беше вдъхновението да се преместя да живея тук.
Помниш ли първия си филм?
Мисля, че беше именно „Хрониките на Нарния: Лъвът, Вещицата и Дрешникът", където бях илюстратор на костюмите и беше много магично, екипът беше невероятен и много млад. За Тилда Суинтън това май беше втори или трети филм. Наистина е вълшебно да превърнеш тази детска книга в толкова красив филм. Бях толкова вдъхновена, че можем да реализираме подобна продукция. Когато след това я видиш на екран, си казваш: „О, ние направихме това, успяхме". И до днес се просълзявам.
Кой е най-интересният проект, по който си работила досега?
Мисля, че „Знамето ни значи смърт", не само защото е последният, по който работих, но и по който успях да разгърна изцяло своята креативност, имах свободата да покажа всичките си идеи. Наистина мога да кажа, че това засега е най-любимият ми проект и съм сигурна, че ще влезе в историята, и след десет години отново ще говоря за него.
В момента работиш ли по нещо ново?
За съжаление, много дълго време продължи стачката при нас, което оказа влияние на цялата филмова индустрия. Беше трудно, но пък ми даде време за нови идеи, говорих с много хора, за да планираме какво ще правим, след като стачката приключи. Сега ми предстои да пътувам до Австралия за нова продукция, така че се вълнувам.
