Фотография: Цветан Игнатовски
Стайлинг: Велина Павлова
Грим: Моника Димова и Цветан Пенев
Коса: Цецо Иванов
Гардероб: ZR Zora Roamanska
Тя не спира да прави своите стъпки напред и от малкото момиче, което преди десет години се яви на кастинг в X Factor, се превърна в жената Михаела. Онази, която преминава през битките като истински воин, която се е научила да казва "не", за да остане вярна на себе си, за да върви по своя път с музиката в сърцето си.
Някъде по него я обгръща и бурята на любовта, да, "такава любов", която не те изважда от обувките, а ги изгаря, за да даде тласък към промяната, порастването, помъдряването. Любов, която не спасява, но вдъхновява. И Михаела е готова за пореден път да разголи душата си и ще го направи с третия си самостоятелен албум, а до нея отново ще са хората, които са най-верните ù съюзници. Хората, които винаги ще я държат за ръка. За да лети, още по-високо.
Тази пролет ще излезе музикален филм за теб. Разкажи ми малко повече за него!
Казвайки музикален филм за Михаела Маринова, осъзнавам колко наистина голям и важен е този проект за мен. Когато си мечтал дълго време и си не просто на прага, а вече започват да ти се случват тези големи неща, осъзнаваш, че е дошло правилното време за тях. Бях на 16, когато започна всичко, и никога нищо не е било на всяка цена, така съм възпитана от родителите си. Казвах си: "Бавно, но славно, стъпка по стъпка прави каквото трябва, пък да става каквото ще". Това ми беше мантрата през цялото време. Стъпка напред. И всяка стъпка носеше след себе си усещането за следващия ход. Всичко дотук в професионален план се нанизва мънисто след мънисто, докато не се получи цяла завършена огърлица. Вярвам, че има още мъниста, които тепърва ще редя в нея, но този музикален филм е от желаните неща, които чакам с голямо вълнение и нетърпение. Той ще покаже хората, с които работя, с които творя и създавам музика, ще покаже мен самата като човек, като артист, ще покаже продукта, който толкова години чакаме да узрее, а именно Михаела с банда, Михаела като автор, не само като изпълнител, Михаела като творец. Ще покаже и хората, които се грижат за това как изглеждам, хората, с които животът вече толкова дълго време ме свързва – като Станислава Армутлиева, която стои зад абсолютно всичко и е най-голямата ми опора, защото няма нищо по-хубаво от това някой да повярва в мечтите ти. Да, родителите ми също вярват, но след тях Саня е човекът, който е протегнал здраво ръка, хванал я е и летим високо. Тя казва, че няма нужда от допълнително адреналин, защото нейният живот е "адреналинова локва". Аз също обичам адреналина, търся го, за да ме държи будна, жива, за да има за какво да пея, да има за какво да горя. Тук се срещаме двете – в целите и стремежите си, и в начина, по който ги постигаме. В музикалния филм ще се появят още няколко ключови за мен личности – Любо Киров, Магърдич Халваджиян, Дони, както и Павел Николов и Ангел Дюлгеров, двамата музикални продуценти, с които работя в последните години. Вълнувам се много.
Кой обаче беше моментът, в който ти самата най-после повярва в себе си? Не беше отдавна. Може би се случи преди 2–3 години.
Реално и осъзнато. Един ден просто се погледнах в огледалото и си казах: "Аз съм Михаела Маринова, аз съм човекът, който винаги съм искала да бъда – уверена и знаейки, че това, което правя, е нещото, което съм и обичам". Никога не лъжа – нито в живота си, нито в музиката. За мен да си артист е най-чистата форма на споделяне. Не можеш да бъдеш артист, ако си фалшив в отношението си към хората, към нещата, които правиш. Музиката бързо разкрива. Ние, хората, реагираме първично на това, което чуваме, музиката е огледало на човешката душа. Често след концерт почитатели са ми казвали, че не им е необходимо да си говорят много с мен, че е достатъчно да ме гледат от сцената и да слушат музиката ми, за да имат усещането, че ме познават. Това е комплимент за мен. Това означава, че съм разголила душата си и те са припознали Михаела такава, каквато е. Другото, което ме трогва и вълнува, е, че посланията достигат до тях. Моите песни стават част от живота на хората, дори са ми казвали, че съм променяла човешки съдби, давала съм сила и увереност на някого да вземе дадено решение, да промени живота си. Няма да забравя, още когато излезе първата ми песен "Стъпка напред", при мен дойде майка на момче, което доскоро е било в инвалидна количка. Тя ми разказа как били в болницата с него и докато преминавали през всички изпитания, слушали по радиото именно "Стъпка напред". Станала съм любимият им изпълнител и това момче е станало от количката и е проходило. Направило е своята стъпка напред. До такава степен силата на песента е въздействала. Когато чух тази история, се разплаках като малко дете. Така че съм изключително щастлива, че се занимавам с това, с което се занимавам, и нямам търпение да давам още.
А теб как те лекува музиката?
О, успява да ме лекува, защото аз съм много емоционална и чувствителна. Когато ме боли, обичам да се заровя в болката, да задълбая, да излезе как - вото трябва да излезе. Не обичам да задържам буцата в гърлото. Най-често сядам на пианото и просто свиря. Понякога доста нелепи неща, които нямат никакъв смисъл, никаква последователност, логика. В някакъв момент обаче започва да се превръща в мелодия. Тогава се пренасям в моя си свят и оставям душата ми да плаче чрез музиката. Плача много. Смея се много. Въобще съм човек, не мога да кажа на крайностите, но със сигурност съм пъстра в изразяването на емоциите си. И много ми личи – когато съм гневна, когато съм ядосана, когато съм щастлива, влюбена… Може би по тази причина никога не съм си позволявала да лъжа родителите си. Но се лекувам по този начин. Музиката е моето спасение, всъщност тя е най-добра ми приятелка.
Помня първото ти появяване в X Factor, когато ти казаха, че си твърде малка и трябва да се върнеш след година. Мисля, че са минали десет оттогава. Кажи ми за това време колко порасна Михаела? Споделяла си, че това отпадане е бил един от най-трудните ти периоди…
Да, така е. Мисля, че майка ми го преживя дори по-тежко от мен, защото знае колко усилия и труд сме положили цялото семейство. Спомням си, че много се разочаровах, но е важно в какво ще превърнеш разочарованието. Аз го превръщам в сила и мотивация. Просто си казвам: "Ако седя и рева, какво ще постигна? Нищо. Дай да видим какво може да направим в тази ситуация, какво мога да извлека като полза, да направя анализ на това, което се е случило". Наистина си давам сметка, че тогава бях малка. Заки взе правилното решение, защото психически нямаше да успея да издържа на този стрес. Да, година по-късно реших, че няма да ползвам този златен билет, който той ми предложи. Заинатих се и си казах: "Отивам и ще мина през това отново, наравно с всички". Явих се пак и този път продължих. Беше минала една година, но в периода на тийнейджърските години, тази една година е от огромно значение, особено ако имаш мотивация. Баща ми тогава ми каза: "Няма да се предаваш, ще ходиш, ще пееш, ще се учиш, животът продължава. Знаеш ли оттук нататък какво ти предстои". И беше прав. Продължавам да водя битки всеки ден, под най-различна форма – дали с човек, дали със ситуация. Това е животът. Но тогава станах на крака и успях да продължа.
В момента подготвяш третия си албум, който ще излезе тази година. Какво да очакваме от него?
Промените в живота, онези основополагащите. Защото има промени, които завихрят един цикъл след себе си. Аз навлязох в този период от живота си. Реших, че ще скъся косата си супер драстично и смело. Исках промяна и тя дойде естествено отвътре. Случи се и в музиката ми, затова подготвям трети албум, в който отново е съм такава, каквато ме познават – емоционална, вълнуваща и искрена. Освен чувствените балади, които са моя запазена марка, ще чуете и много изненади с бърз ритъм и рокендрол звучене. По албума работя с Ангел Дюлгеров, с Павел и с няколко румънски продуцента. Искам да го изпипам до последния детайл, преди да стигне до вас и нямам търпение да го пеем заедно. През последните години в България музикалният пазар започва да се издига на друго ниво. Все повече артисти намират своя път, посока и публика. Концертната дейност се развива със страшна сила и ние като творци имаме щастието да се срещаме с хората, които ни слушат, все по-често. Именно те ме вдъхновяват и мотивират да вървя напред.
Разбрах, че подготвяш нова песен с Любо.
Да, тя е готова, просто трябва да се снима видео. За мен е голям комплимент, защото за дует избрахме моя автораска песен. Само това ще кажа, няма да издавам друго. Ще се получи готина препратка към това, че "Мога" реално е негова песен, в която аз взех участие. Той сам се влюби в една от песните ми от втория ми албум и стана велико, положението е Селин Дион и Майкъл Бубле. Просто Любо е голям изпълнител. Много се уча от него. Освен това отново ще бъда специален гост на неговото турне. Готвя и мое самостоятелно, за да представя третия албум, като тази година ще обиколим различни градове. Концертната програма ще е изцяло обновена с нов репертоар. Само хората на сцената ще са същите до мен. Искам да ги спомена, защото са ми важни и много ги обичам. Това са Ангел Дюлгеров, китара и аранжор на цялата ни програма, Пламен Денчев, клавиши, Радо Казасов, барабани, Евден Димитров, бас, и Ники Стойков и Катя Кръстева, беквокали. Ще е гръмко, така че две турнета ме зоват. Въобще вълнуваща 2024-та ще е.
С кого друг си мечтаеш да направиш дует?
С Лили Иванова. Нейното име е много високо там горе. Докосвала съм се до нея. Преди много време ме беше поканила на 75-ия си рожден ден. Тогава ми каза: "От каквото имаш нужда, аз съм насреща". Отделно от Маги съм чувала, че единственото му обаждане от Лили Иванова е по повод мен за това, че по-чисто пеене не била чувала. Той го разказва и в биографичната си книга. В Народния театър се видяхме миналата година също на нейния концерт, който беше уникален. Възхищавам ù се как продължава да поддържа този дух, как не спира да работи, да прави нова музика. Знаеш ли, много бих искала да съм като нея след 50 години. Виждам се по този начин – на сцената, пееща и живееща за музиката и срещата си с публиката.
Когато снимахме видеовизитката за Жена на годината миналата есен и те попитах коя е песента, която определя етапа от живота ти в онзи момент, ти ми отговори: "Такава любов". Все още ли си на този етап, или има стъпка напред към нов?
Има стъпка напред към нещо ново, затова се сформира и третият албум. Тази "такава любов" все още до някаква степен живее в мен, защото такава любов трудно се забравя. Това е нещо, което те белязва, което те променя. Тази любов доведе до голямата метаморфоза, която претърпях. Да съм друг човек – в най-добрия смисъл, разбира се. Затова съм є благодарна. Тя е най-красивото нещо, което ми се е случвало в личен план. До този момент. Млада съм, тепърва предстои да ми се случват още неща. Тази "такава любов" по някакъв начин промени същността си и ще го чуете в третия албум, който наистина е…
…продължение?
Не мога да кажа, че е продължение. Нова страница е. Нов етап. Как съм излязла от тази любов, излязла ли съм и ако не съм, в какво се е трансформирала тя. Интересни текстове написах в последните месеци. Наистина имах голямо вдъхновение. Пиша ги като стихове, после малко ги преработвам, за да мога да ги изпея. Но заслуга има и моята баба Снежинка. Имам татус за нея, единственият, който съм свързала с човек. Снежинка по първи сняг родена. Жена, която никога не съм виждала, но толкова обичам и връзката ми с нея е много силна. Баща ми казва, че съм нейно копие. Тя е пишела стихове. Имам цяла тетрадка с неща, които е писала, докато е готвела. Била е толкова добра. Имала е талант, за който никой не е подозирал. Готова съм да издам тези стихове, защото са гениални. Тя сякаш е оставила нещо за мен след себе си, оставила ми е тази тетрадка. И ето тук ще издам, че доста от моите текстове – дали думи или изречения, са заети от нейните, така че баба също е автор. Дори, сега, казвайки го, осъзнавам, че живее с нас под някаква форма чрез музиката ми. По принцип вярвам в преражданията и съм си мислила, че душата ми в някакъв момент в този живот ще умре, ще изчезне, но ако си е завършила мисията, вероятно ще се прероди и трансформира в ангел. Ако не, ще се всели в друго тяло и ще продължи да се бори за тази мисия, за да я изпълни. Тогава няма да помня стария си живот и си давам сметка, че музиката е единственото нещо, което остава след нас и ще я слушат поколения. Интересно ми е как може да съм си фен в следващия живот и няма да знам, че аз съм я писала. Това ме кара да се чувствам още по-горда и удовлетворена от живота си.
А пусна ли я тази любов?
Да, пуснах я. Под някаква форма. Защото има хора, към които никога не изчезва любовта. Срещаш човека, виждаш го и пламъчето още е там. Знаеш, че не е за теб, но е вид урок. Не знам животът какво иска да ни покаже с такива ситуации. Може би ние си отправяме грешно желанията. А тя, съдбата, те чува и ти го поднася точно така, както си го искал, но си пропуснал нещо важно в списъка и точно то обръща каручката и прави нещата сложни. Но аз, като артист, се опитвам да трансформирам това в сила, в музика и да съм искрена в творчеството
си. Вярвам, че никой не се появява случайно в живота ни, колкото и кратко да се задържи в него.
Никой.
Мога да кажа, че скоро преживях почти същото. Мислила съм много защо се появи този човек, но както казваш ти – и при мен се случи някаква трансформация, което не е никак малко.
Тук е важна битката между душата и разума, която започваме да водим. На мен ми беше трудно дълго време, защото душата ми не можеше да го пусне. Разумът ми казваше: "Пусни го, защото така ще си по-добре. Ще спасиш себе си". И това е защитна реакция. Знаеш ли колко пъти се разделяхме, събирахме, разделяхме… Но винаги се събирахме, винаги. Беше взаимна любов, но ако не беше, нямаше да е толкова трудно. Когато сме си говорили, сме си казвали, че сякаш сме свързани с невидима нишка. Но знаеш ли, че реално е така. Сродните души ги свързва нишка, която колкото и да се разтегля и дори да сте в двата различни края на света, пак ще ви държи. Осъзнах, че трябва да сме щастливи, че ни обичат, че този човек те обича и че ти обичаш толкова силно. Знаеш ли колко хора не са изживявали това нещо в живота си. Не знаят какво е да имаш толкова силна и разтърсваща любов.
Затова и толкова много харесвам "Такава любов".
То си е такава любов – задушаваща, разрушаваща.
Mинала си през паникатаките и напоследък ми се случва в интервюта да говорим открито по темата за психичното здраве, за ходенето на терапевт, за трудните периоди. На теб кога ти се появиха?
На мен ми се появиха в периода около 20-ата ми година, дори не знам какво ги предизвика. Имам чувството, че тези неща те връхлитат в най-спокойните ти моменти. Докато адреналинът те държи, си в кондиция и в момента, в който те пусне, се появяват. И на мен ми се случи. В началото, докато разбера какво точно ми има, отне време. Мислех си, че имам проблем с кръвното, ядях сладко, защото си мислех, че ще ми помогне. В един момент осъзнах, че това са паникатаки, които година и нещо ме държаха, но успях да изляза сама. Просто осъзнах, че идва като вълна, удря те и ти се оставяш да премине през теб и дишаш дълбоко. Имах всичко – задух, сърцебиене, изпотяване на крайниците, треска, понякога се е случвало, докато шофирам, и съм отбивала от пътя, защото в този момент си неадекватен. Струва ти се, че продължава вечно, а са минути… Но това, което казваш, че хората започват все повече да се откриват, го наблюдавам, откакто ни се случи ковид. Хората се обърнаха повече към духовното. Те и преди са ги имали тези проблеми, но са се срамували да ги споделят, криели са ги. Сега всички задръжки и бариери паднаха. Всеки търси спасение, да се хване за нещо като надежда, вяра, за да може да продължи напред.
В лицето на музиката имаш голямо спасение в трудните моменти, но имаш ли и други лично твои инструменти, с които преминаваш през тях?
Усамотението, ароматните свещи, тетрадката. Оставям ръката да пише и това е изключително полезна терапия. Може да не ти дойде веднага, но ако стоиш над тетрадката дори и 20 минути с химикалка, просто тръгва. Това е моят дзен, моето успокоение. Тибетските купи също ми помагат. Свързани са с музика, естествено, защото възпроизвеждат музикален тон. Не мога да кажа, че съм добра, но си вършат работата. Ходя често на масажи. Майка ми е в бранша на красотата и ходя при нея на различни терапии. Свързването с природата също. Имаме страхотна вила, близо до София благодарение на тате, който построи една уютна къща. Качвам се на покрива, когато е лято. Гледам звездите и просто съм там. Сама със себе си. Това е нещото, което ме спасява, освен музиката.
Кои са хората, които са винаги до теб в тези моменти?
Родителите ми. Винаги. И най-близките ми приятели, които се броят на пръстите на едната ми ръка. Имам доста познати, но нямам много добри приятели. Малко са, но са правилните хора. Времето ми е показало, че мога да разчитам на тях. Аз също се старая да бъда добър приятел. Но ако има нещо, което музиката по някакъв начин ми е отнела, това е времето с близките ми хора. Но те наистина ме разбират, защото знаят какво означава тя за мен.
Изгуби ли приятели по пътя си?
Да, изгубих и доста се разочаровах. Очаквах едни неща от едни хора, случиха се други. Но никого не виня, защото в крайна сметка всеки си поема по пътя и вероятно е по-добре и за двете страни. Много е мъчно, когато загубиш приятел. В един момент този човек е бил най-близкият ти, а после не се превръща дори в най-далечния, просто изчезва, без дори да сте се карали. Не знам как стават разделите, но стават естествено, понякога.
Кой е най-ценният урок, който научи за последните десет години?
Да не излизам от пътя, да не сменям посоката, да не се отклонявам с идеята да се съревновавам. Да не бягам от себе си. За тези десет години съм усещала притискане, желание да тръгна по друг път, подлъгвала съм се – дали да свия вляво, защото виждам, че нещата се получават по-лесно, или да свия вдясно, защото това върви в момента. Млад човек съм, може би е нормално да се повлияя – не само в музикалния си път, дори и за външния вид. Живеем във времена, в които изкуственото стана шаблон. Гордея се с това, че нямам никакви корекции по себе си, но съм минавала през тези етапи. Може би това, което научих, е умението да се съхраня и запазя. Моята сила е това – да съм себе си.