Фотография: BTV, Личен архив
Преди няколко години Валентина Каролева получи своята доза щастие по най-трудния начин. Докато беше бременна в деветия месец с дъщеря си Изабела, загуби своята майка – журналистката Весела Тотева. Няколко месеца след това я гледахме как се превъплъти в нейния образ във филма "Доза щастие".
Емоционално, вълнуващо и трансформиращо – и за публиката, но най-вече за самата Валентина. Две години по-късно, докато е бременна с малкия Виктор Данаил, нейният съпруг Александър губи своя баща – Владимир Каролев. Въпреки тези изпитания младата актриса всеки ден вижда щастието в очите на двете си деца и озарява хората около себе си с най-красивата усмивка.
Не толкова усмихната, но пък със силното си присъствие и харизма, тя се завърна на снимачната площадка, за да влезе в ролята на Рая Макавеева в новия криминален сериал на bTV – "Алфа". В него тя си партнира с още трима прекрасни млади актьори – Виолина Доцева, Георги Богданов и Спартак Апостолов, с които тепърва ще разнищват заплетени случаи под зоркия поглед на Стефан Вълдобрев. Как е успяла да съвмести снимките с майчинството, какво я е вадило от зоната ù на комфорт и защо никога няма да спре да работи върху каузата на своята майка, си говорим с момичето, след което алфата тепърва ще оставя следите си по пътя ù.
В какъв момент от живота ти се появи възможността да се включиш в сериала "Алфа" и какво ти донесе снимачният процес?
В най-точния. (Усмихва се.) Когато получих обаждане за кастингa, малкият ми син беше на 3 месеца и изобщо не си представях как бих могла да снимам нещо скоро. Но пък на толкова кастинги съм се явявала, от които не съм получавала роля, така че дори не се замислих. Направих го и го забравих. Вече когато разбрах, че са избрали мен, осъзнах всъщност колко е правилен моментът, за да се върна в работен процес. Да, децата ми не бяха много големи, но пък вече и не бяха съвсем малки. Бях отдала повече от 3 години на това да бъда майка и вярвам, че връщането ми на снимачната площадка донесе на децата ми една по-щастлива и удовлетворена майка, което в крайна сметка е едно от най-важните неща. Снимачният процес ми напомни колко много обичам професията си и че не бих я заменила за нищо друго.
Споделяла си, че твоята героиня в сериала – Рая, ти напомня за по-младото ти Аз, преди появата на децата. Има ли нещо, което ти липсва от него, и какво си запазила?
Липсва ми подредената ми и чиста къща. (Смее се.) Аз съм от хората, които търсят начин да са щастливи във всеки период от живота си и да са благодарни за всичко, което е минало. Звучи като клише, но ако наистина се стараеш да го живееш така този живот, някак си има повече смисъл. Дисциплината на Валя преди децата определено се е запазила и след появата им, както и целеустремеността във всичко, което правя. Мама винаги обичаше да постига малки цели всеки ден, имаше план за деня и го следваше. От нея съм взела и научила това и така си продължавам и аз. (Усмихва се.)
А как се промени животът ти след появата на децата?
Започнах да обръщам много повече внимание на малките неща, спрях да издребнявам за ненужните, или поне се старая. Уча се да намирам спокойствие във всеки ден, макар привидно да изглежда, че сме в постоянен хаос. И най-важното за мен е, че децата ме учат непрекъснато да пускам контрола.
Как успя да съчетаеш снимачния процес на "Алфа" с факта, че си майка на две малки деца и живееш в Англия?
За снимките на "Алфа" се преместих в България с децата. Дъщеря ми записах в детска градина, а за сина ми се грижеше една моя близка приятелка. Разбира се, цялата фамилия и всички приятели също се включваха, когато има нужда. Ако това ми се беше случило в Англия, сигурно щеше да е супер трудно да се организира.
Намери ли нови приятели сред екипа?
О, да! Чуден екип бяхме. Не познавах почти никого отпреди, което е много приятно, защото започваш на чисто с всички. Продължаваме да поддържаме връзка, а всеки път, когато съм в България, си правим среща с Виолина, Георги и Спартак.
Имаше ли нещо, което напълно те извади от зоната ти на комфорт по време на снимките?
Да, тичането. Макар че съм спортна натура и цял живот реално съм тренирала под една или друга форма, никога не съм тичала, а пък на Рая това си ù беше начинът да изкара малко напрежението.
Казвала си, че в Англия се случват по-трудно неща та с кастингите, ролите. Какво те мотивира да не се отказваш от този път?
Реших, че просто ще опитвам до дупка. Мотивацията ми идва по-скоро от това, че никога не знаеш какво може да се случи. Някои кастинги, на които съм била, са били толкова вълнуващи и за толкова големи проекти и, да, не избираха мен, но пък представи си – следващия път ме изберат. (Усмихва се.) Бях стигнала на последен кръг за главна роля в един от най-известните английски сериали. Режисьорката беше абсолютно влюбена в мен, беше невероятно преживяване. Вярвам, че каквото е писано за мен, ще се случи, но ако аз не съм там, как ще ми се случи.
Завършила си мюзикъл. Не те ли влече театралната сцена?
Много даже. Нямам търпение да ми се случи.
Твоят голям дебют в киното се случи преди няколко години с филма "Доза щастие", който постигна голям успех. Но какво се случва, след като отмине всичко – премиерата, турнето, еуфорията? Какво ти даде този период?
Това е едно от най-важните събития в живота ми. Беше като терапия за мен самата и дълбоко опознаване на себе си и на майка ми. Изобщо ми даде различен поглед за живота и смисъла му.
Този филм се превърна и в една много важна кауза. Успявате ли да я продължите?
Да! Правя всичко възможно да продължавам каузата на филма и тази на мама чрез нейната фондация "От другата страна", с която направихме няколко проекта. От 5 години не сме спрели да пътуваме в различни градове, да се срещаме с млади хора и да им споделяме това, което правим. На тези срещи винаги, освен че им показваме нещо визуално ("Доза щастие" или някой от другите късометражни филми, които заснехме с No blink и "От другата страна"), водим с нас психолог, както и психолог с личен опит със зависимости. Говорим с децата, споделяме историите си и им даваме възможност да питат. Със сигурност ще продължа да се занимавам с това все повече и повече.
Скоро стават пет години от загубата на твоята майка – Весела Тотева, чиято история разказахте в "Доза щастие". Има ли нещо, което ти е казвала и не спираш да си припомняш, особено в по-трудните моменти?
Да не се предавам и да се наслаждавам на всеки миг!
Разказваш ли за нея на дъщеря ти?
Да, често си говорим за нея. И винаги когато ми е тъжно и тя ми липсва, дъщеря ми сякаш усеща и идва да се гушне в мен.
Освен семейството, кое е нещото, което в момента ти дава нужната доза щастие?
Вярата.
