Фотография: Ангел Захаринов
Стайлинг: Полина Добрева
Грим: Ивана Биланджия-Били с YSL Beauty
Асистент грим: Деян Христов
Коса: Денис Якимов за салони Inspire
Асистент коса: Виктор Арнаудов
Видео: Генади Михов
Гардероб: Рокля Weekend Max Mara от Week & Shop MDL, топ Plan C от MDL Shop, обувки и обеци Asos Design, пръстен Zara
Имах чувството, че интервюто ни с Йоана започва няколко пъти в деня на снимките за корицата. Следвам я още от първите ù моменти под светлината на прожекторите и не съм изненадан, че е от хората, с които можеш да седнеш и да говориш истински отвъд традиционната комуникация под формата на усмивка, "Как си?" и "Добре". Чуваме се няколко седмици по-късно.
"Шефката" (осеммесечната ù дъщеря Алая – бел.ред.) току-що е заспала, така че веднага използвам възможността да попитам какво е било 20-годишното ù Аз. От другата страна на телефона чувам смях. "На 20 години си мислех, че ще живея в Америка и цялата ми кариера тепърва ще започва. От дете вярвах, че ще бъда популярна певица в световен мащаб. Имах изготвен план, но навлязох в шоубизнеса и ме удари реалността. Видях, че има страшно талантливи хора, които мечтаят за същото нещо. Въпреки че никога не трябва да се отказваш от мечтите си, все пак съм реалист." Казва го няколко пъти в разговора ни, но наистина усещам, че не се движи по тънката линия между оптимизма и реализма. Всъщност на 20 Йоана се явява на кастинг в X Factor, откъдето започва по-популярната част на живота ù. Стига до финала, завършва на второ място, а след това издава няколко песни. От тона разбирам, че вече е по-различен човек. "Тотално различен – поправя ме тя. – Научих се на търпение. Видях, че много държа на принципите си, което е странно. Мислех, че съм готова на всякакви жертви, за да преследвам моята мечта. Колкото повече навлизах в тези среди, толкова по-чуждо ми се струваше всичко и толкова повече се променях." И макар с музиката винаги да са вървели хванати за ръце, знаем добре, че мечтите може да изглеждат по различен от този в главата ни начин. "Просто всички гледахме "Хана Монтана" и си мислехме, че ще бъдем Хана Монтана" – добавя тя, разказвайки за конкурсите по пеене в Гърция, Румъния, Албания, Турция, които е посещавала и печелила като дете. Ако сте я чували да пее, не е никак трудно да го предположите. Ама никак. "Да, но тогава започваш да вярваш, че можеш повече. После осъзнаваш, че ти трябват и други качества, които може би не си готов да предложиш." Докато моята натална карта предлага конкретни идеи за развитието ми тук и в чужбина, още в началото Йоана чува от астролог, че няма да се чувства добре в музиката. Аз се насочвам към следващия въпрос, но тя ме спира и проявява любопитство да доразкажа историята, която започнах. "Идва момент, в който реално осъзнаваш необходимите жертви. Не бях готова. Знаеш, че за всеки успех трябва да минеш през някакви страдания и препятствия". Абсолютно вярно. Буквално опитвам, но не мога да дистанцирам победите от дребните шрифтове. Разочарованието обаче не означава, че е обърнала гръб на музиката завинаги. Даже напротив. "Сега направих песен, която ще издам" – разкрива тя, а аз посрещам новината с тих ентусиазъм. "Имам възможността да я пусна, защото не завися от никого. Аз определям всичко. Сама написах текста в колата, пътувайки от София към Монтана. Падна ми батерията на телефона и спрях, за да го запиша на един лист. Чувствам музиката като вдъхновение. И аз вече не се чувствам като продукт, а като човек, който прави това, което обича. Изведнъж всички започнаха да мислят, че е много лесно да станеш певец." Не е. "Популярните артисти в момента ме вдъхновиха пак да започна да правя музика. Много са естествени, усещам, че влагат от себе си наистина." Тоест не се съгласяват с положението "пускай да има нещо", което е найголемият страх на всеки креативен човек. Аз не съм от тези, които не могат да спят заради не съвсем перфектно свършено каквото и да било, но определено мисля надълго и нашироко по въпроса. "Ако не го правиш, ще летиш в облаците. Затова е хубаво" – категорична е Йоана. Не знам дали го казва за успокоение, но продължава: "Виждам по себе си, особено с бебе в момента".
"Научих се да спра да изисквам толкова от себе си. Това те заразява и побърква"
От средата на миналата година тя влиза в най-важното си превъплъщение до момента – това на майка. Вече осем месеца двамата с приятеля ù Лео се грижат за малката (и страшно, страшно сладка) Алая. Йоана споделя, че след появата ù със сигурност е станала поемоционална. "Не плача, по-скоро ценя малките неща. Бебето ти показва емоции, радваш му се, но не забелязваш, когато тези емоции идват от хората. реди изобщо не съм обръщала внимание, ако някой ми се усмихва искрено. Научих се да не мрънкам толкова." И понеже в разговора ни със Славена ще се появи темата за страховете и как те са станали – тук Йоана директно пита въпросително "По-големи?". И по-големи, и повече. "След като се роди, осъзнаваш, че ти си целият му свят. От теб зависи всичко. Започваш да се страхуваш заради отговорностите, защото не знаеш дали си готов да ги поемеш и дали ще се справиш." Предполагам, че конкретен момент, в който си 100% готов за това, което предстои, няма. Йоана и Лео са заедно от пет години. "Казват, че третата е най-трудна. След като тя мина и се чувствах добре с него, решихме, че искаме да го направим, защото иначе никога няма да сме готови." Алая чува и явно разбира, че говорим за нея, защото започва да плаче и правим малка пауза. Когато продължаваме няколко минути по-късно, отново сме на вълната на любовта. "Чувствам се добре с него, имам му доверие, виждам, че ме уважава и цени. Имала съм все дълги връзки и никога не съм се отказвала след това да опитам пак. Колкото и да са ти разбивали сърцето, а те са ми го разбивали, пак можеш да откриеш подходящ човек. Никога не трябва да загърбваш любовта. Иначе ще станеш егоист и ще живееш сам за себе си." Няколко пъти чувам: "Точно", в отговор на мое изказване. За журналистическата работа е истинско удоволствие, когато човекът отсреща допълва мислите и изреченията ти. "Всеки е егоист. Просто с детето се научаваш да гледаш първо него, а след това себе си. Когато започваш да оправяш багаж, оправяш първо неговия багаж. Като отидеш за храна, първо взимаш храна за него. То вече е на преден план."
GET THE LOOK: Праймър Top Secrets Instant Moisture Glow, фон дьо тен All Hours, червило LOVESHINE 44, руж Couture Blush 06, коректор Touché Еclat 2, сенки за очи Couture Clutch Eyeshadow Palette Desert Nude и Couture Mini Clutch Eye Palette 600, спирала Lash Clash Black. Всичко от YSL Beauty.
Рокля Amy Lynn, гривни Mango, обеци Kikimora
Йоана обаче няма желание да превръща съществуването на Алая в център на нейното онлайн пространство, в което говори за личния си живот, но споделя различно лайфстайл съдържание и умопомрачителни аутфити. Подсъзнателният ù интерес към модата започва още от времето, когато ходи на спортни танци. Спомня си как по време на междучасията в училище лепи камъни със силиконов пистолет по роклята, която носи на състезания. После се появява работата с брандове и силното присъствие в социалните мрежи. Тя не само следи какво се случва на чуждестранните пазари, но обръща внимание на модните трендове и ревютата, от които те тръгват в крайна сметка. Видеата ù са изпипани до последния детайл, а хората се научиха да обръщат внимание на качественото съдържание. "Знаеш ли, тази година минах през някаква промяна. Научих се да спра да изисквам толкова от себе си. Защото започваш да не харесваш дома, в който живееш, да полудяваш, ако не си свършил всичко перфектно." Точно. Ха. "Това те заразява и побърква." Разговорът за перфектното е неизбежен, тъй като особено в нашата работа сме свикнали да си удряме главата в стената, ако нещо не се получава по креативния и уникален начин, който сме си представяли. "Нямам проблем, ако косата ми не е оправена. Това съм аз вкъщи. Хората трябва да видят и тази част от мен."
От казаното дотук ми става ясно. Йоана е мислила за следващите 20. "Естествено – казва тя, отново с ярък смях в гласа. – Всичко трябва да се мисли." Не говорим за конкретни срокове, по-скоро за цели. Плановете ù за бъдещето включват построяването на мечтаната къща с голям двор, още едно дете, пътуване, създаване на съдържание и музика. "Това ли са въпросите?" – пита с изненада в края на разговора ни. Правим бърза организация на задачите за останалата част от деня и отново пуска от онзи реализъм, който споменахме преди малко. "Много е важно, след като си говорил с някого дълго време, как се чувстваш след това. Аз се чувствам позитивно заредена", споделя тя. Как се чувствам аз ли? Широко усмихнат.
