Текст: Димитрина Иванова
Фотография: Евгений Милов
Тя украсява първата българска корица на списание GRAZIA точно преди 20 години. Годината е 2004. Годината, в която тя получава короната на "Мис България". Модният свят обаче е само малка част от пътя на Гергана Гунчева, която сбъдва детската си мечта – да бъде журналист. Израснала в семейство на спортисти, кариерата ù съвсем естествено се профилира в спортната журналистика. Преди две години се присъединява към звездния екип на bTV, където е репортер и водещ на спортните емисии. За тежестта на короната и предразсъдъците, с които се е сблъсквала, за адреналина и любовта към работата, но и за ролята ù на майка на две страхотни момчета си говорим с Гергана Гунчева и нейните 20 години разлика.
Ако сега се върнеш през 2004 година, когато получаваш титлата "Мис България", би ли се качила отново на онзи подиум?
Да, не бих променила нито една стъпка. Доволна съм от това, в което се превърнах с годините, и вярвам, че всяко действие и решение ме е довело дотук.
Спря ли, вече 20 години по-късно, да усещаш тежестта на тази корона?
Уау, звучи стряскащо… 20 години?! (Усмихва се.) Короната е "тежка", защото не си подготвен за негативизма, който те посреща. Когато се научиш да отработваш такива ситуации, живееш леко и с усмивка.
Сблъсквала ли си се с предразсъдъци в началото, когато замени модата с журналистиката?
Сблъсквала съм се с много предразсъдъци, може би още се сблъсквам понякога. Разбира се, за хората е трудно да те извадят от една роля и да започнат да те приемат в друга, но тук отговорността е само моя. Старая се и до днес да доказвам, че зад опаковката седят смисъл, знания и професионализъм.
Твоята детска мечта е била журналистиката и модата е била само част от пътя, може би някакъв завой. Има ли нещо, което си взе от нея, нещо, с което те изненада този свят?
Не бих го нарекла завой. Може би без нея нямаше да стигна дотук. Вярвам, че всичко, което ни се случва, не е случайно и носи своя смисъл. Взех много, научих се да комуникирам с хората, да работя всеотдайно, дълго и без да мрънкам, че е трудно. Научих се да работя под напрежение, когато е нужно да бъде експедитивно, да запазвам самообладание в кризисни ситуации. Светът на модата е чудесно училище и много наподобява този на спорта: всички следват крайна цел, за която е нужно себеотдаденост.
А имаше ли нещо, което те разочарова?
Тежките моменти ги приемам като уроци. Както във всяка професия има и не толкова лицеприятни, особено отношения, но това е нещо, с което всеки се учи да живее и да се адаптира.
От позицията на времето и от дистанцията на твоята титла, мислиш ли, че стандартите за красота са се променили?
Не мисля, че стандартите са се променили. Красотата се забелязва и оценява различно от всеки. За мен да си неповторим е най-важното, да имаш своя идентичност и да не влизаш в калъпи.
Израстваш в спортно семейство, тренирала си художествена гимнастика. Това ли предопредели да поемеш по пътя именно на спортната журналистика?
Определено. Спортът е целият ми живот. Не съм имала съмнение с какво точно искам да се занимавам. Най-естественото продължение на моето възпитание и интереси.
Споделяла си, че в нея много ти харесва адреналинът, но има ли определени срещи или събития, които го вдигат малко повече от другите?
Разбира се, когато ми предстои интервю с интересен човек, което искам да се получи добре. Подготвям се за него дълго, опитвам се да търся нещо ново, различно, друга гледна точка. Друг аспект от нашата работа е коментарът на спортно събитие. Адреналинът е много голям, защото всичко е на живо и се старая да обхвана цялата информация и да предоставя на зрителите всичко най-интересно. Понякога продължава с часове и пулсът ми е в небесата.
Коя е най-вълнуващата за теб досега среща или история, с която работата те е сблъсквала?
Не мога да определя една. Всяка нова ме вълнува. Искам материалът да се получи по най-добрия начин, да докосне хората зад малките екрани.
А има ли среща, за която мечтаеш, и с кого?
Неведнъж съм казвала, че има спортни звезди, които будят моето възхищение не само с постиженията си. Роджър Федерер, Златан Ибрахимович, Мария Шарапова, Юрген Клоп. Хора от света на спорта, интересни като личности.
Доколко предаваш своята любов към спорта и на твоите две момчета?
Постоянно. И двамата на 40 дни посетиха волейболните мачове на националния отбор във Варна. Шумът от страхотната публика изобщо не ги притесни. Гледат много футбол, тренират баскетбол и карат ски. Спортът изгражда характер и искам да присъства в живота им независимо от пътя, който изберат.
Какви са най-ценните уроци, които получаваш покрай тях или от тях?
Търпение. Ставам по-гъвкава. Търся различни начини да се справя с инатливите им характери. Научиха ме на безусловна любов.
Като каква майка би се определила?
Балансирана. Не изпадам в крайности в изискванията си към тях, но има неща, на които държа. Те са момчета и едно от основните неща, на които искам да ги науча, е да взимат решения смело, осъзнато и да седят зад тях. Да поемат отговорност за действията си, да изказват позицията си ясно. За мен е много важно да не се страхуват от провала, да го приемат като урок, но да не се отказват. Искам да бъдат борбени и самостоятелни.
Как успяваш да намериш баланса между динамиката на твоята работа, грижата за децата и времето за себе си?
Трудно и изморително, но Петър е прекрасен баща, който изключително много ми помага, за да покривам всичките си ангажименти и да ми остава понякога време и за мен.
Какво би казала на 20-годишното си Аз или на момичето, което тепърва тръгва по пътя на журналистиката?
На 20-годишното си аз бих казала: "Видя ли, всеки път, когато е било трудно и не си се отказала, е било правилното решение. Не се страхувай, скачай смело и не спирай. Най-важното е да не спираш". На младите, които мечтаят да тръгнат по този път, бих казала да намерят правилните хора, от които да "откраднат" знания, да са готови на много саможертви, да са трудолюбиви и да вярват.