Фотография: PASCAL ITO
Френската писателка Татяна дьо Роне умее да създава въображаеми светове, в които присъстват автентични събития или личности. Пише книгите си на френски и английски език. Световният ù бестселър "Ключът на Сара" е издаден в 44 страни с общ тираж над 11 милиона екземпляра, малко по-късно се появява и неговата екранизация. Сега тя ни представя интимен портрет на Мерилин Монро, но под формата на емоционален разказ за неочакваното приятелство между нея и "обикновената" млада камериерка в хотел "Мейпс".
Монро винаги е предизвиквала интерес – не само с ролите си на големия екран, но и с невероятната харизма, която е очаровала всички. В завладяващия роман "Апартамент 614" предстои да "видим" легендарната актриса без грим и без емблематичната ù сияйна усмивка, но Татяна разказва повече в специално интервю за GRAZIA България.
Какво провокира създаването на тази вълнуваща история? Защо решихте да се фокусирате върху необичайното приятелство между Мерилин и Полин?
Дълго време обмислях роман за Мерилин Монро. За нея обаче е писано толкова много, че исках да създам нещо наистина различно. И тогава ми хрумна, че главната героиня няма да е Мерилин, а млада жена, която се среща случайно с нея и чийто живот се променя благодарение на тази среща.
Имахте ли представа как ще се развие връзката им, когато започнахте романа?
Да, имах ясна представа. За мен това, което двете споделят, не е просто приятелство – би било твърде лесно и не съвсем убедително. Между тях възниква някаква сестринска близост, чувство на съпричастност. Жената в светлината на прожекторите забелязва момичето, което винаги е в сянка, и тази доброта го окрилява.
А каква е причината да проследим историята от необичайна гледна точка?
Избрах гледната точка на Полин, защото исках читателите да се заинтересуват от нея – от миналото ù, от сегашния ù живот. Полин е героиня, която буди симпатия и съчувствие. Затънала е в тъжно и задушаващо съществуване, но скоро това ще се промени, защото най-сетне ще се научи да отстоява себе си. Исках всичко да се случва в хотелския апартамент, където живее Мерилин и където Полин, нейната камериерка, ни позволява да надникнем тайно.
Някои от романите ви са филмирани – "Ключът на Сара" например. Да очакваме ли и "Апартамент 614" на големия екран?
Това е една от мечтите ми! Искрено се надявам, че ще се сбъдне. Днес киното е в сложна фаза, така че не знам дали ще стане, но би било страхотно да видя тази книга на екран с невероятен естествен декор – пустинята на Невада, мустангите, хотел "Мейпс".
Как преминава творческият процес при вас? Налага ли се да правите много проучвания, преди да започнете със самото писане?
Зависи от книгата. Някои изискват доста проучвания, като тази конкретно. Други са изцяло плод на въображението ми и просто следвам героите, без да знам къде ще ме отведат. Харесвам и двата типа романи. Нуждая се от усамотение и спокойствие, за да пиша – без звъна на телефона, без известия на компютъра. Все едно се затварям в манастир. Трябва ми тишина. И много чай.
Кога за първи път усетихте импулса да пишете художествена литература?
Когато бях на девет или десет години. Обичах да чета и исках да пиша книги като тези, които ми харесваха. Учителите ми ме насърчаваха, това ми помогна. Знаех от ранна възраст, че искам да бъда писателка. Родителите ми също ме подкрепяха. Те бяха моите първи читатели.
Коя беше първата книга, в която се влюбихте? Има ли роман, към който се връщате многократно?
Има няколко. Редовно препрочитам "Ребека" от Дафни дю Морие. Харесва ми, че финалът е отворен и читателят трябва сам да реши какво се е случило. Също така романите на Емил Зола, които ме завладяха, когато бях ученичка – "Терез Ракен" и "Жерминал". Най-вече заради удивителните описания и силата в тях. Връщам се и към Оскар Уайлд и Едгар По.
Над какво работите в момента?
Над нова книга! Все още не мога да кажа много за нея, тъй като съм на ранен етап. Работя и като журналист за няколко френски вестника, обикновено по теми, свързани с литературата. Турнетата отнемат много енергия, така че когато ги приключа, се опитвам да релаксирам и да не се впускам веднага в следващата задача. Обичам да прекарвам време със семейството ми, да ходя на кино и опера. Чета по една книга на седмица, точно както правех, когато бях дете. Обичам да се разхождам из Париж, моя прекрасен град. И докато вървя, мисля за книгата, която искам да напиша или която вече пиша.
