Името Одри Мънсън звучи ли ви познато? Сигурни сме, че почти всички ще отговорят „не" и това няма да ни изненада. Любопитно за вас ще е да разберете, че вие сте виждали тази жена и то неведнъж ако сте посещавали Ню Йорк. Нейните лице и тяло са използвани за създаването на многобройни статуи, пръснати на територията на Голямата ябълка. Само в музея Metropolitan тя „живее" с образа си чрез цели 30 скулптури. Нейното обаяние стига дори до Белия дом, където също има творение вдъхновено от хубостта й.
Ако градските легенди са истина, то в цяла Америка около 1915 година не е имало момче или мъж, в чиито еротични фантазии Одри да не е присъствала. Интересно, нали, как тази жена така лесно е впечатлила мнозина. В началото на 1900-е актрисата, модел и писател си спечелва популярност в Щатите, която и завоюва названията „американската Венера" и „перфектната жена". Най-популярните и уважавани артисти на това време Гертруд Вандербилт и Даниел Честър Френч се надпреварват кой да я покани в студиото си пръв и кой да прекара повече време с нея. Холивуд също паднал в клопката на Мънсън и тя бързо получава роли във филми, превърнали се в легенди. Вестниците пък виждат в нея тази хубавица, която да запълни страниците, да провокира читателите да посегнат към тяхното заглавие, и да ги накара да искат още и още вътрешна информация за изпълнения със съвършенство свят на Одри.
За жалост, като твърде много популярни в историята жени, и звездата на Мънсън залязва бързо и безславно, угасена от мъжете артисти, с които тя работи и има интимни отношения. Трябва да отбележим – въпреки че любимката на Америка се помни най-вече заради скандалните и трагични случвания в живота си, тя е била главно действащо лице в борбата за права на жените в изкуството.
Случайна среща
Нека започнем отначало... Одри е родена през 1891-а в Рочестър, Ню Йорк. Преди да навърши 10-годишна възраст нейните родители се развеждат - събитие, което е по-скоро нетипично за времето си. След този момент нататък Мънсън остава под опеката на майка си, но двете живеят във финансова нищета. Тази ситуация не допадала на малката Одри, която в главата си има ясната идея, че иска да стане актриса и така да помогне за по-добрия семеен живот. В преследване на именно тази мечта майката и момиченцето заминават за Ню Йорк. Едва в своите тийнейджърски години Одри бива забелязвана, разхождайки се из улиците на Манхатън, от фотограф, който остава прикован от нейната красота и той я кани да позира за неговия обектив. Тази случайна среща води до първатаработа на Одри като муза, тя става модел на популярен тогава скулптур на име Изидор Конти. Той има едно единствено условие, което не подлежало на коментар – тя да позира чисто гола пред него, настоявайки, че намеренията му са строго професионални. Одри, подкрепена от майка си, се разсъблякла уверено. Тази смела стъпка бързо я превъвръща в популярен, даже твърде популярен модел, който артистите искат за муза и нещо повече. Драматично привлекателните й за времето си извивки, поведението на актриса и желанието да успее се очертават в сигурен път към сърцата на някои от най-великите американски скулптури за нейното време. Именно заради тях, тя днес може да бъде забелязана в New York Public Library, на върха на Manhattan Municipal Building, върху монумента US Marine и още и още.
Киното
Забелязвайки вихрушката около красавицата, Холивуд и Бродуей започват да продуцират неми филми и пиеси, в които Мънсън играе себе си – скандален модел. Заглавия като Inspiration (1915), Purity (1916) и The Girl O’Dreams (1918) представят Одри не просто като пасивна муза на артистите, а като личност с мнение, която неусетно моделира света около себе си, влияейки на останалите попаднали под магията на нейните красота и увереност.
Точно филмите обаче носят на Одри славата на твърде скандална. Голите сцени притесняват моралната критика и редица киносалони забраняват излъчването на ленти с нейно участие. Да си сама с артиста в ателието му, макар без дрехи е едно, но да си гола пред цялата нация е съвсем друга история, която показва колко напредничаво и безстрашно е било това крехко момиче и колко назадничави са били всички около него.Въпреки участията в неми филми, тишината не била присъща на Мънсън. През 1921 година тя се осмелява да напише серия от 20 материала за популярното списание The New York American, където без свян разказва, както за ролята на модела в сърцето и в ума на артиста, така и за неравностойното заплащане между мъжете и жените модели и между самите моделите и актрисите, които влизали в роля на модели. Оказва се, че още тогава сексизмът е властвал в артистичните среди.
Скандалите
Одри звучи като много силна личност, нали? Нейната екстремна чувствителност обаче си проличава в един от нейните материали, където тя пише, разсъждавайки за бъдещето си: „Къде е сега тя, моделът, който беше толкова красив? Каква беше нейната награда? Щастлива ли е и има ли светлина в бъдещето си или е нещастна и окаяна? Нейната красота си е отишла, оставяйки само бледи спомени след себе си." Година след тези думи Мънсън прави опит за самоубийство, който бързо вкарва кариерата й в тунел, насочен надолу. Ангажиментите и филмовите й роли започват да стават все по-малко, а репутацията й се срива след два големи скандала.
Първият се случва през 1919-а, когато хазяйнът на Мънсън убива съпругата си, защото, по негови думи, е искал да се омъжи за красивата си наемателка. Одри, разбира се, отрекла всякакви романтични отношения между нея и убиеца, но петното се превръща в любима тема на медиите, които споменавт историята във всеки материал за актрисата. Следващата драма се заплита през 1922-а и поразително прилича на всичко изчетено и изписано около движението Me Too. Мънсън разказва, че голям продуцент от Бродуей се опитал да я насили. Той влиза неканен в съблекалнята й преди началото на представление на пиеса на име The Fashion Show и се опитва да се възползва сексуално от нея, но тя отказва да се подчини с гръм и трясък. На другия ден, без обяснения, й бива съобщено, че пиесата се отменя. От този момент нататък работните й ангажименти започват да намаляват и намаляват.
Нарастващото напрежение се отразява пагубно на менталното здраве на Одри. На 40-годишна възраст тя постъпва в психиатрична клиника St. Lawrence State Hospital. Болницата се оказва последният дом на американската Венера. Тя умира там през 1996-а, на забележителните 104 години. Одри била погребана без надгробна плоча, каква ирония за жената, която „живее" върху десетки статуи из Ню Йорк, направени от камък и злато.