Словото е магия, присъща само на човешките същества. Умението ни да боравим с думи и изречения ни дава възможност не само да описваме реалността, да общуваме едни с други и да документираме историята, но и да изразяваме себе си, създавайки изкуство, което остава след нас. Способността да създаваш и да се вълнуваш от поезия е, може би, това, което истински ни прави хора. Ето защо, всяко следващо поколение има своите поети и 27-годишната канадка от индийски произход Рупи Каур със сигурност заслужава да бъде определена като един от говорителите на, като че ли вечно неразбраните, милениали. Каур обединява в себе си почти всичко, което свързваме с децата, дошли на бял свят в края на 80-те и и 90-те: родена е в една страна, но живее в друга, израстнала е с технологиите и социалните медии, вълнува се от концепцията за социална справедливост и равенство между половете, и не се страхува да се заяви гледната си точка ясно и високо.
За последното обаче Рупи преминава пред известен период на трансформация – докато е ученичка в гимназията тя споделя поезията си анонимно, а първото й публично четене е в мазе на Здравен център на Панджаб общността в Мисисага, Канада. И тъй като за нея социалните мрежи са неразделна част от живота, Каур първоначално публикува своите стихове в Tumblr, след което се пренасочва към Instagram.
Гласът на едно поколение
Простата формула – да споделя кратки стихотворения, придружени от семпли илюстрации и артистични снимки, се оказва изключително успешна.
между желанието и нуждата
може да желаеш това момче
но със сигурност
нямаш нужда от него
Творбите на Рупи едва ли биха дали много хляб за размисъл над вечния въпрос: „Какво е искал да каже автора?", защото една от основните им отличителни черти е тяхната директност. Тя става толкова популярна, че мнозина я считат за основател на така наречената „Instagram поезия" Каур намира вдъхновение в индийската култура, своите лични преживявания, настоящи проблеми като миграцията и мястото на жените в съвременния свят. В известен смисъл звездният й час настъпва благодарение на онлайн скандал, който се развихри, след като през 2015 г. Instagram премахва серия от нейни фотографии, на които са запечатани различни дрехи и чаршафи, изцапани с менструална кръв. Рупи определя проекта като „визуална поезия", която има за цел да предизвика табуто, което заобикаля месечния цикъл, и, според нея, решението на платформата да наложи цензура е потвърждение на тезата, че дори днес обществото продължава да потиска жените и тяхната природа.
След последвалия дебат в интернет пространството, в който се изразиха всякакви, често крайно противоположни мнения, Instagram възстанови публикацията и обясни първоначалното й премахване като „техническа грешка". Първата поетична книга на Рупи Каур, озаглавена „мляко и мед" е издадена през 2014 г., продадена е в 2.5 милиона екземпляра и преведена на 25 езика. Малките букви в заглавието не са случайни, Каур отказва да използва друг шрифт и единственият пунктуационен знак, който може да се види в нейните стихотворения е точката.
та кое е по-силно
от човешкото сърце
което се разбива отново и отново
и все така живее
От една страна този подход е свързан с чисто емоционалния заряд на стиховете, но от друга е препратка към гурмукхи – панджабската писменост, в която също отсъстват главни букви. Втората й стихосбирка „слънцето и нейните цветя" става факт в началото на октомври 2017 г. и само през първите три месеца след издаването продажбите й се равняват на един милион копия. У нас книгата е на пазара благодарение на издателство Ciela.
Неизбежната критика
Разбира се, не всички, които се докоснат до творчеството на Рупи, автоматично стават нейни почитатели. Британската поетеса Ребека Уотс определя огромния интерес към Каур като „култ към един благороден аматьор" и счита, че онлайн платформите и тяхната достъпност имат разрушителен ефект върпу стандартите за поетично изкуство. „От всички литературни жанрове, вярвахме, че именно поезията ще успее да избегне „затъпяването", което е следствие от социалните медии. В края на краищата нейната форма предполага език, който не разчита на клишета." – коментира тя и се присъединява към дългия списък от критици на Рупи, които считат, че в произведенията й има чувствитлна липса на зрялост и дълбочина.
През 2017 г. друго влиятелно лице в сферата на онлайн поезията - Наира Уахид публично обвини Каур в плагиатство, на което канадския автор отговори, че действително използва гледа стихотворенията на Уахид като източник на вдъхновение, но отрича да е копирала характери й стил. Каквато и да е обективната истината – заслужава си да говорим за Рупи Каур и да опознаем творчеството й, което сигурни сме, тепърва предстои да се развива. Нейната нарастваща популярност доказва, че в съвременния кулурен живот винаги ще има място за поезия, особено за такава, която е успяла да улови духа на времето.