Продължението на „Сексът и градът" породи множество противоречиви реакции у зрителите. Някои се вълнуваха от това какво се случва с любимите им героини в техните 50, други разнищваха тоалетите им, а трети подчертаха твърде натрапчивото присъствие на политкоректността в сценария. Но пък точно тя извади на показ някои наболели теми и сред тях беше самоопределянето на полова идентичност, и по-скоро отказът от него.
ОЩЕ ОТ GRAZIA: ИСТОРИЯТА ЗАД ВСИЧКО, КОЕТО Е GENDER FLUID
Най-ярък в това отношение беше образът на Сара Рамирес – Че, която и в сериала, и извън него е nonbinary, или небинарни (б.р. – използва се 3 л. мн. ч., тъй като на английски обръщението към тях е they/them). Първата стъпка към промяната Рамирес прави, обявявайки се за бисексуална преди няколко години. Такава беше и ролята й в „Анатомията на Грей", която й помага да извади на показ истинската си същност. Или поне докато не се появява Че като полово неутрално алтер его, което говори истината без извинение и което й помага да заяви себе си като небинарни. „Но това не означава да си женен за една прическа или начин на обличане. По-скоро е разбиране за това, че полът е в начина на мислене. Често не се чувствам мъж или жена, друг път съм и двете, а понякога не съм нито едното, нито другото", споделя Рамирес. И тя (макар че може би е по-правилно да кажем „те") съвсем не е единствената, която се обяви за небинарни.
Същото направиха Сам Смит и Деми Ловато. След като наричаше себе си queer и се определяше като пансексуална (б.р. – привлича се от хора без оглед на техния пол и полова идентичност), звездата на Disney сподели в Instagram пост миналата година, че е non-binary: „Мисля, че това най-добре представя флуидността, която чувствам в изразяването на пола си, и ми позволява да се чувствам най-автентично и вярна/верен на човека, който знам, че съм и все още откривам". Отделно тазгодишната церемония по връчването на музикалните награди BRIT беше полово неутрална, т.е. нямаше отделни категории за мъже и жени. И не че за небинарни не се говори от няколко години, но поредицата от събития и публичното споделяне на популярните личности върна темата за заличаването на пола, или поне отсъствието на неговото определяне, под светлините на прожекторите. Защото е важно да се прави разлика между пол (sex) и полова идентичност (gender). Докато полът обхваща външните полови белези на човек, то половата идентичност е начинът, по който самите вие се чувствате, независимо какви полови органи притежавате.
ОЩЕ ОТ GRAZIA: ИСКАМЕ ДА БЪДЕМ ХАРЕСВАНИ, НО КОЛКО ВАЖНО Е НАИСТИНА?
Според българската неправителствена фондация „Глас", която се стреми да внесе положителна промяна в живота на ЛГТБ хората у нас, „небинарна личност е тази, която усеща, че чувстваният от нея пол не се вписва в социално конструираните норми за нейния биологичен пол. Разликата с трансидентичността е, че небинарните хора имат пол, който е нито мъжки, нито женски, и могат да се определят едновременно и като мъже, и като жени, като различни полове в различни моменти, като безполови или да оспорват самата идея за съществуването само на два пола". Според проучване от 2021-ва около 1,2 милиона американци заявяват, че са небинарни. Близки до този термин са и определенията като gender-fluid, agender, genderqueer, xenogender, genderflux, pangender и transmasc/ transfemme, като всички те са свързани с тази безполовост, за която някои източници твърдят, че е съществувала още в месопотамската митология, където се споменава как боговете са създали хора, които не са нито мъже, нито жени. И ако тогава е липсвал ясно поставен етикет, то в нашата съвременност той е все по-отличителен.
Защото колкото повече се сблъскваме с нежеланието за самоопределяне на пола или сексуалността, толкова повече етикети се поставят, защото не само обществото, но сякаш и ние самите имаме нужда от тях. От една страна, за да се чувстваме приемани, и от друга – за да излезем от рамките, които някой друг иска да ни постави. По-голямата част от поколението Z и 56% от милениалите смятат, че традиционните роли на половете и етикетите, свързани с пола, са остарели. В същото време неприемането на ЛГБТ общността продължава да бъде болезнена тема и когато някой попита защо статусът non-binary се позиционира толкова осезаемо в публичното пространство, то отговорът е именно в неприемането и в това поставяне на етикети, от което може би никога няма да се измъкнем. Преди две години Apple беше критикувана за поредица от „небинарни емоджита", които, изглежда, подсилват мита, че половата идентичност е същото като представянето на пола. Истината е, че двете неща са различни, но взаимносвързани. За много хора външният вид може да бъде начин да изследва и комуникира своята полова идентичност, но невинаги.
Според небинарното движение половата идентичност е напълно различна от половото изразяване, т.е. хората, които се идентифицират като небинарни, често изглеждат не по-различни от тези, които не го правят. Например ако някой, който е роден като жена, но се идентифицира като безполов, в много случаи ще изглежда не по-различен от обикновената жена, която се определя и възприема като такава. В същото време може да приеме и изцяло андрогинна визия, както в случая на Сара Рамирес, която с външния си вид се движи между женствеността и мъжествеността. И тъй като дрехите играят важна роля за себеизразяването, няма как да не подминем темата за полово неутралната мода. Още преди няколко години модният критик Сузи Менкес пише във Vogue, че неутралността на половете в модата е новата реалност, която се прокрадва в началото на това хилядолетие с азиатските клиенти, които избират дрехите си, без значение дали са дамски, или мъжки. Примерите са много и този с Хари Стайлс, когото от The Guardian определиха като лицето на полово неутралната мода, е само един. Все повече и повече известни личности отхвърлят стереотипите.
Дизайнерите също отдавна се движат в границите отвъд половото разграничение. „Те използват модата като сцена, за да демонстрират изобилието от въображение и свобода, когато тези граници бъдат премахнати. Небинарността е опит за самоопределяне отвъд очакванията на обществото за това какво един мъж или една жена би трябвало да носи", споделя Каролайн Стивънсън, ръководител на културно-историческите изследвания в Лондонския колеж по мода, пред BBC Culture. Освен това полово неутралната мода има дълга история и през вековете дрехи като туники, тоги, кимона и саронги са били носени от двата пола. „Дрехите невинаги са били разделени по пол – обяснява Стивънсън. – Във феодална Англия модата е следвала класовия статус. Едва след разпадането на феодалното общество мъжете започват да доминират в работната сила и облеклото се измества към мъжки и женски категории."
ОЩЕ ОТ GRAZIA: СЕКС ТЕНДЕНЦИИТЕ НА 2022 Г. НИ ИЗПРАЩАТ ИЗВЪН ВСЯКА ЗОНА НА КОМФОРТ
И до голяма степен от началото на ХХ век и възраждането на дебата около равенството между половете и включването на жените в света на труда западната мода е белязана от, както казва Стивънсън, „открити и потиснати желания да се подражава на модни стилове, свързани с противоположния пол". Сега е нормално да виждаме жени в костюми и мъже в поли или рокли. „Ако обществото вече не е организирано около полова двоичност, вече нямаме нужда от тези отличителни категории", категорична е Стивънсън. В този прекрасен нов свят ролята на модата не може да бъде подценена, но дори тя да ни помага да изразяваме своята идентичност, дрехите не са нашата идентичност. И няма как да правим крайни предположения за някого въз основа на визията му. Модата, разбира се, е изключително непостоянна, но дали това, че тя е полово неутрална, е само временен тренд, или това е бъдещето, в което няма да има дамски и мъжки колекции, тепърва ще разберем. Може би тогава дори статусът non-binary ще стане излишен. Етикетите, буквално и преносно, също.
