Фотография: Ron Lach/ Pexels
Неочаквана, бурна, страстна, спасяваща – любовта никога не е една и съща, но винаги е всепоглъщаща. И кога, ако не сега, през безгрижните дни на плажа, искаме да четем повече за нея с цялата страст, романтика и динамични обрати, които ни поднасят точно тези книги.
Любов и страст
Пикасо е умеел да се наслаждава на живота, а с лекотата, с която развихрял въображението си върху платната, е успявал да пленява и жените. Неговите най-големи музи. Една от най-бурните му и страстни връзки – Бетина Щоркс, пресъздава в книгата „Дора и Пикасо и двете лица на любовта". Младата и вече нашумяла фотографка Дора Маар с типичната си дързост успява да прикове вниманието на гениалния художник в легендарното кафе „Дьо Маго", любимо на парижката бохема през 30-те години. Опустошителна е тяхната любов и някак неизбежна. От онези, които събуждат всички емоции в нас - и радост, и гняв, и отчаяние, и сила, и най-вече вдъхновение. И Дора, и Пикасо си го взимат и дават непрекъснато, защото изкуството е тяхното спасение, центърът, около който се движи всичко останало. Дори и любовта. А тя все някога си тръгва. Защото "не можеш да изискваш любов - тя си остава подарък. Има ли я, трябва да ѝ се насладиш докрай. Отиде ли си, ще се примириш с липсата ѝ. Човек винаги оставя след себе си частица от своето сърце." (Изд. „Емас")
Смелостта да обичаш
Още една книга за изключителната Фрида Кало. Кармен Доминго се заема да представи на читателите не само професионалния път на мексиканската художничка, но най-вече нейната бурна връзка с Диего Ривера и зависимостта, произтичаща от любовта ѝ с великия творец. Връзка, в която ще видим израстването ѝ като художник, но и покорството, с което е понасяла изневерите, похотливостта и безочието на Ривера, скована от страх да не бъде изоставена. (Изд. Orange books)
Точно навреме
Новата книга на Исабел Алиенде „Вятърът знае името ми" ни въвлича в две напълно различни истории и в същото време толкова сходни, макар и от дистанцията на времето и мястото. Това са историите на Самуел и Анита, които познават вкуса на изоставянето и самотата. Двамата ще се срещнат точно навреме, за да се спасят взаимно. А миналото и настоящето се преплитат в един вълнуващ разказ за изгнаничеството и избавлението, за солидарността, състраданието и все пак за любовта. (Изд. Colibri)
В името на финала
Забавна, малко тъжна, но напоена с много страст е тази книга на Емили Хенри, на която ѝ отива да бъде четена край брега на морето. Там, където винаги има копнеж за нещо друго. „Този копнеж е толкова приятен, подобно на синина, която имаш нужда да притискаш, защото ти напомня, че в живота има неща, така ценни, че трябва да рискуваш да преживееш болката от загубата им в името на това ги имаш, макар и за кратко." Но понякога дори и да започваш от последната страница, както прави главната героиня Нора в „Чета те като книга", предпочиташ да не стигаш до финала ѝ или просто искаш да го промениш, да оставиш многоточието да си свърши работата. (Изд. „СофтПрес")
Отвъд сянката
Клара Шуман, останала известна най-вече като съпругата на Роберт Шуман и почти неизвестна с нейните лични постижения като изпълнителка и композиторка, всъщност е едно от най-големите имена на XIX век. Пианистка, извоювала си правото да бъде личност в борба с гениалния си съпруг, и чиито концерти са били събитие в най-големите зали на Европа. Истината за Клара Вик, по мъж Шуман, и за нейната борба за творческа идентичност откриваме именно в книгата „Пианистката". (Изд. „Емас")
Неочаквани вълнения
Романтична и изпълнена с динамични обрати, „Вечер на улица Милагро" е като студен коктейл в гореща лятна нощ. Бестселъровата писателка Анджелина М. Лопес взема вече познатата история за успешната героиня, която се връща в родното си градче, за да намери себе си, и я преобръща с главата надолу. Тя ни поднася една смела и вълнуваща история, която умело съчетава горещи сцени с прецизно изпипан сюжет, много семейни тайни и емоционална атмосфера, която отново ще ни отведе до любовта, неочаквана и толкова желана. (Изд. Ciela)
Надежда по време на война
„Докато лимоновите дръвчета растат" на младата писателка Зулфа Катух е разтърсващ разказ за войната в Сирия през погледа и преживяванията на студентката по фармация Салама́. Войната, която ѝ отнема всичко. Смъртта се превръща в неин постоянен спътник и заплашва да заличи и последния щастлив спомен от миналото. Отвъд страха единственото, което ѝ помага да отвори очите си за красотата, е любовта. Това е книга за надеждата, че въпреки жестокостите, въпреки че си изгубил цялото си семейство, може да се появи човек, който да те хване за ръка и да ти каже "всичко ще бъде наред". И понякога това наистина е достатъчно. Точно като любовта, която ни връща способността да виждаме цветовете наоколо, тази, която ухае на лимони, тази, която ни отвежда далеч. Точно като тази история, изпълнена с много болка, но и с нежност, споделеност, обич. Всяка дума в тази книга носи посланието, че надеждата никога няма да умре. Не и докато все още има кой да се бори за нея. (Изд. Ciela)
С вкус на джелато
Тази книга ни отвежда в приказното градче Амалфи, където главната героиня има собствена джелатерия и цялото ѝ време е посветено на това да изненадва клиентите си с различни вкусове. В една гореща нощ край фонтана, тя среща непознат мъж, който се лута на пиацата с разбито сърце, и необяснимо се влюбва в него. Двамата се сближават все повече чрез дългите си разходки в живописното градче, с всяка следваща лъжичка изкусително джелато под галещите лъчи на слънцето в това райско кътче... Но животът не е приказка и не всички проблеми могат да бъдат разрешени с фунийка топящ се в устата сладолед. (Изд. „Ера")
Поезията на живота
Нарине Абгарян отново ни кани в приказната си малка вселена с новата си книга „Мълчанието на цвета", където има място за всички: и за влюбените, и за отчаяните, и за застигнатите от скръб, и за късметлиите, за да ни разкаже за поезията на живота, за изборите, с които пишем своята съдба, за герои, с които ни е уютно и с които се срещаме като със стари приятели. „Винаги ми е вървяло на добри хора. Всеки от тях е добавял важно парченце в недовършената картина на света, която се стремя да рисувам. Всеки е внасял онова, което не ми е достигало. Всеки ме е учил на нещо", споделя самата тя. (Изд. „Лабиринт")
Втори шанс
Ако има някой, който умее да разказва вълнуващи любовни истории, то това е Никълъс Спаркс. Прави го за пореден път с „Пристан за двама". Този път всичко започва с пристигането на красива млада жена в Саутпорт, Северна Каролина с желанието да избяга от грешките, допуснати в миналото, и да запази уединението си. Или поне докато в живота ѝ не се появява един самотен баща. Въпреки резервите си тя се привързва към семейството му и осъзнава, че единственото ѝ желание е да бъде част от него. Пред нея е поставено предизвикателството да изгради щастливо бъдеще върху руините на миналото. Когато неговите призраци се завръщат отново, тя разбира, че си струва да рискува всичко, за да получи щастието. Защото животът понякога е като буря, а любовта е единственият сигурен пристан. (Изд. „Ера")