Черно-бели образи трептят на екрана, докато влюбени двойки, изискани интелектуалци, хлапета, промъкнали се тайно в тъмнината на залата, тумби приятели и самотни зрители, оползотворили свободното си време с кино, оставят вълнението си на пурпурните седалки.
Днес елегантно декорираните зали на старите софийски кина избледняват в миналото като усмивки от старите ленти, а на тяхно място са изникнали белезите на новото време – универсални магазини, супермаркети, офис сгради. От първите столични киносалони единствено "Влайкова" и до днес се издига като паметник на духа на стара София.
От 24 до 27 април в галерия nOva art space може да видите фотоизложбата "Изчезналите кина на София", където фотографиите на Александър Станишев, Георги Андинов и Ивелина Димчева, съчетани с архивни кадри от златната ера на българското кино, проследяват и припомнят първите трепети на софийското общество пред магията на киноизкуството.
Връщаме времето назад, когато столичани прекарват вечерите си пред екраните на кина като Глория палас, Роял, Европа палас, Балкан, Рекс, Славянска беседа, Сердика, Македония и много други.
Днес киното се възприема широката публика преди всичко като развлечение, а неговите храмове един по един отстъпват място на модерния си еквивалент – големите мултиплекс кина и моловете. Кристалната картина и тътенът на висококачественото озвучаване обаче не могат да изместят магията на изгубената софийска кинокултура. Създаването на кино Модерен театър през 1908 година, а по-късно и на Одеон (тогава на улица Цар Симеон) бележи началото на българската киноиндустрия, а оттам нататък изникват салони навсякъде в София, както и на други места в страната.
Днес локациите на тези знакови културни средища са забравени, а сградите на някои от тях отдавна вече не съществуват. Съвместната изложба на Програмата и L’Europeo Невидима София: изчезналите киносалони проследява и припомня историите на най-ранните кина в града. Вълнуващият фоторазказ е пътешествие в самото начало на XX век. Този път на фокус са не само архитектурните висоти на фасадите (тези от тях, които все още се крепят), но и неповторимата атмосфера на интериора. Програмата твърдо вярва, че паметта и културното наследство си струва да бъдат съхранявани.
