Фотография: PR
Необичайна за създателя на поп арта изложба в Берлин разкрива интимния свят на Анди Уорхол и артистичната му амбиция да форматира красотата, при това концентрирана в мъжкото тяло и лице.
Провокацията отправят националната галерия в Берлин и кураторът Клаус Бизенбах, които представят изложбата Andy Warhol: Velvet Rage and Beauty до 6 октомври. Заглавието на експозицията е препратка към книгата на американския психолог Алън Доун – "Кадифен гняв", която експонира предизвикателствата, с които се сблъскват хората с хомосексуална ориентация, израстващи в доминиращо хетеросексуална среда. "През целия си живот Уорхол се бори със самия себе си, за да приеме тялото. В момента, в който слага перуката си, той сякаш преоткрива самия себе си. С тази изложба представяме точно тази артистична свобода на признаване на сексуалността му на първо място и на собствената му идея за красивото, което присъства деликатно във всяка негова творба", коментира Бизенбах.
Експозицията форматира красотата според Уорхол, събирайки мащабен архив от над 300 артистични работи – рисунки, принтове, скици, фотографии, полароиди, филми и колажи, вдъхновени от мъжкия пол. Според организаторите на изложбата това е първият сериозен опит да се изговори открито хомосексуалната му ориентация. В есе, придружаващо каталога, Бизенбах допълва, че излизането на светло точно с тази част от работата на Уорхол е революционно, защото въпреки десетилетията промяна на нагласите, дори в хода на подреждането са били атакувани с въпроси дали е точният момент, в който да се покаже точно този Анди Уорхол на световната арт сцена.
"Надявам се, че изложбата ще разшири представите на публиката за света на Анди Уорхол, който в тази селекция от творби е уязвимо интимен, но смело декларативен в споделянето на представа за красотата, намерила естествената еманация в красивите голи мъжки тела." 37 години след смъртта на бащата на поп арта в Берлин правят сериозен опит да добавят важен и любопитен щрих от работата на Уорхол и да акцентират върху усилията и куража му да защити не само авторската си интерпретация за красивото, но и да го проектира върху личния си живот, някак винаги изпълнен с драми и съмнения.