Фотография: Profimedia
Tочно 101 години след раждането на магичното сопрано Мария Калас киното ще се опита да съживи легендата за божествения глас, сломен от липсата на обич в личен план.
В дългоочаквания филм на Пабло Ларен – "Мария", главната роля е поверена на Анджелина Джоли, която прекара няколко месеца в Будапеща, за да заснеме сцените с концертните изпълнения на великата Калас в прочутата опера. Филмът е включен в официалната селекция на престижния фестивал във Венеция, а първият трейлър на продукцията повдигна градуса на напрежението с блестящата работа на Джоли, която е влязла в кожата на Калас и най-вероятно е пренесла в образа си част от своите житейски случвания. Почитателите на Калас обаче очакват с подозрение биографичната лента на чилийския режисьор, който от години демонстрира особен интерес към красивите и сякаш прокълнати жени, развълнували целия свят с красотата ("Джаки", вдъхновен от госпожа Кенеди) и благородството си ("Спенсър", в който оживява Принцесата на народа – Даяна). Оценките за филма са противоречиви и вече се заговори активно за проклятието Калас, което сякаш дебне в сянка всяка филмова продукция, нахлула в личния живот на оперната певица.
Това се случи с биографичния "Калас завинаги" (2002) на италианския филмов режисьор Франко Зефирели, който работил няколко пъти с Мария Калас, а в интересен текст, публикуван на страницата на едноименната му фондация, споделя, че при първата си среща изпитал необяснима и първична антипатия към жената, която десетилетия по-късно боготвори и нарича "опера!" Филмът му, в който главната роля е поверена на френската актриса Фани Ардан, обаче се движи мудно и твърде вглъбено в собствената му интерпретация за живота й, въпреки че Ардан демонстрира висш пилотаж в изпълнението на сложната и изтъкана от съмнения Калас.
Към колекцията филми, вдъхновени от драматичния живот на дивата, се прибавят още три документални продукции, в чиято основа е един от най-големите фенове на певицата – френският режисьор Том Уолф. Първата излиза през 2017 г. и носи заглавието "Мария от Калас", но обсесията му продължава в "Мария Калас – писма и спомени" (2023) – екранизация на сценичния спектакъл с Моника Белучи в главна и продуцентска роля, и "Калас Париж 1958", също от 2023 г., в който оживява прочутият концерт на Калас в Парижката опера, превърнал се в легенда не само за парижани, но и за всички почитатели на операта. "Мисля, че все още говорим за нея днес, защото тя представлява жените. Тя е смела, бори се за свободата си да се разведе, когато разводът е забранен в Италия, и има смелостта да последва сърцето си. Сега жените имат толкова силно влияние върху обществото и не се страхуват да говорят силно за себе си, за болката и радостите. Калас е толкова важна жена, защото е пример за всички нас", коментира Белучи, когато представя документалния филм в Париж.
Очаква се и филмът на Лорен да акцентира върху силата на Калас да се справя с предизвикателствата в личен план, с отхвърлянето от страна на майка й, която се е надявала да се роди момче, с постоянните изневери на Аристотел Онасис и не на последно място – с публиката, която я боготвори, но не прощава желанието й да има личен живот, неприкосновен от медийното внимание. Калас умира на 53 години от инфаркт, две години след смъртта на Онасис, голямата любов, която я е разочаровала толкова често. Приживе един от добрите є приятели – Джон Ардойн, отговаря на въпроса дали си е струвало да жертва живота си в името на изкуството. „Някои хора са благословени – и прокълнати – с изключителна дарба. Дарба, която е по-голяма от съществото им. Калас беше една от тях. Сякаш собствените є желания, нейният живот, нейното собствено щастие бяха подчинени на този невероятен, невероятен подарък, който йбеше даден от Бога."