Текст: Станислава Айви
Фотография: Личен архив
Дори за заклет пътешественик като мен, обиколил доста места, Мароко се нарежда в топ дестинациите, които просто трябва да се видят. Изключително място, което завинаги остава в сърцето ти.
МАРАКЕШ
Eдин от градовете на "1001 нощ", известен още като "розовия град" заради традиционно преобладаващия керемиденорозов цвят на старите и на новите сгради. Основан е през 1062 г. от първия берберски крал от династията на Алморавидите. В миналото цялата страна Мароко е била позната с името Маракеш, както и до днес все още бива наричана в Иран. Разхождайки се в града обаче, вече можеш да попаднеш на всякакъв вид услуги, включително среща очи в очи с кобра. За която си плащаш. Нашата разходка започва директно в Медина – Стария град. Цветовете и лудницата на централния "сук" (пазар) буквално могат да те пометат, тъй като има препускащи скутери на почти всеки ъгъл. Още когато пристигнахме, си дадохме сметка, че по време на Рамазан ще е по-трудно да изпием по студена бира или вино, но се оказа, че не е невъзможно. Има доста барове, които нямат проблем с жаждата за алкохол на чужденците. Откриваме много приятен rooftop такъв близо до "сука", а разбрахме, че и в нашия "риад" (малко хотелче) можем да се сдобием с вино.
Заслужава си и изцяло арабската вечер в ресторант Chez Ali, където шоуто с музика, танци и други умения е автентично, а храната – вкусна. Ако искаш да избягаш от лудницата на града, препоръката ми се казва Jardin Majorelle. Ботаническата градина, кръстена на нейния създател – френския художник Жак Мажорел, е истински оазис и невероятно красиво място. Самият той започва да живее в Медината през 1919 г., когато се оказва привлечен от светлините, шумовете, миризмите, архитектурата и хората на града.
Три години по-късно се появява първата палма, а към момента площта около вилата му е дом на стотици видове екзотични растения и птици от цял свят. През 1980-а собствеността преминава в ръцете на Ив Сен Лоран и Пиер Берже. След смъртта на дизайнера пепелта му е разпръсната сред градината и в негова памет е издигнат мемориален паметник. Освен че привлича със зеленина, мястото носи уют и в комбинация с архитектурата заедно те пренасят назад във времето.
ПУСТИНЯТА
Независимо че Маракеш съблазнява с магнетична екзотичност, бих казала, че не си бил в Мароко, ако не попаднеш в пустинята. Енергията й е трудна за описване. Тя просто те поглъща и се оставяш в ръцете й. На сутринта тръгваме към Загора, а след това и Айт Бен Хаду – някога крепено селище по керванния маршрут за Сахара, днес огромна снимачна площадка. Сред къщичките са снимани филми като "Принцът на Персия", "Мумията", "Гладиатор". Айт Бен Хаду се намира само на около 35 км от друго известно туристическо място в Мароко – Уазазат, а точно между двете е разположено най-голямото филмово студио в Африка – Атлас студиос. Целият екип строи декори и снима близо две седмици за 3 минути от "Страстите Христови". По същото време, когато ние сме там, тече подготовка за "Гладиатор 2".
След това разходката ни продължава в същинската пустиня, където влизаме на гърба на камили и предстои да пренощуваме в палатков лагер. Но не и преди да сме вечеряли или имали удоволствието да слушаме музикални изпълнения на живо от повелителите на това място – берберите. В тях има могъщо присъствие и излъчване, живеят с толкова малко, но им е достатъчно. Берберите са наричани още "свободни хора", а символът на знамето им потвърждава това – той среща пустинята с морето и небето.
ЕСУИРА
Време е да вземем кола под наем и да се насочим към други интересни места. По пътя към крайбрежното рибарско селище Есуира се натъкваме на арганови дървета, около които живеят множество безстрашни козички. Те се катерят с такава лекота и стигат чак до върха на дървото, независимо че не са съвсем сигурни как точно да слязат.
Разходката по крайбрежието започва със силната миризма от рибния пазар, но следват няколко симпатични заведения, където да се насладиш на морската храна и музика на живо. А още по-надолу от града са разположени и други дестинации, често използвани от сърфистите. Ние не се включваме във водните спортове, но пък яздим коне във ферма, пълна с всякакви животни.
ФЕС
Във Фес имаше две неща, които страшно много ме впечатлиха – гредите в малките улички, които държат една сграда да не падне върху друга, и фабриката за боядисване на кожи. Безспорно тя е най-посещаваното място в града, макар да не можеш да влезеш вътре. Обикновено се качваш на някоя от близките тераси на магазини за кожени изделия и наблюдаваш процеса, докато дишаш стръкче мента, за да не се задушиш от наистина неприятната миризма на бои и кожи.
За мен гледката не беше нещо, което бих повторила, но и не съжалявам, че съм я видяла – в множество подобни на казани съдове слаб мъж, гол до кръста, вкарва кожите вътре, за да ги боядиса в съответния цвят. Отгоре изглеждат като купички за боядисване на великденски яйца, но със сигурност изискват доста усилие от въпросния човек, и то, мога само да предположа, срещу минимално заплащане.
ТАНЖЕР
Последната ни спирка. Големият пристанищен град. Танжер е изключително привлекателна мароканска локация, предлагаща всичко, което туристите търсят – екзотика, история, красиви пейзажи, плажове. Благодарение на разположението си – на африканския бряг, само на 32 километра от Гибралтарския проток, Танжер е събрал в себе си най-доброто от арабската, испанската, португалската и френската култура. Всъщност до 1956 г. градът е бил под международно управление. Отново не ни помага фактът, че е Рамазан и повечето заведения са затворени, но не и в Стария град, където има традиционния "сук" и дори прекарваме известно време да се пазарим за един килим. Отскачаме също до Пещерата на Херкулес. Красиво място, пълно със скали, туристи и като много други места из Мароко – фантастични гледки. В този случай към морето.
ШЕФШАУЕН
Най-после стигаме до великолепния "син град". Истината е, че частта със сините сгради там е малка и те са боядисани нарочно, за да привличат туристи, но пък със сигурност е тактика, която работи. Други казват, че отблъсква комарите. А историята разказва, че е традиция, която идва от еврейското население, някога обитавало града. Освен на инфлуенсъри от целия свят, това е градчето на кучетата и котките! Тук те са господари – толкова смели в общуването с хората, че си личи, че живеят добре и необезспокоявани.