Текст: Станислава Айви
Фотография: Личен архив
Имам удоволствието да присъствам на Европейските филмови награди вече осем пъти и знам, че организаторите винаги са подготвили нещо приятно. На всеки дванайсет месеца филмовата академия определя своите големи победители и ги празнува в различен град през година – през останалото време церемониите се провеждат в Берлин, където е и щабът на академията. Тази година – в страната на фондюто, алпийските красоти и сериозното количество швейцарски франкове дори за най-малката покупка, стъпих на синия килим, след като вече бях успяла да разгледам симпатичното градче Люцерн. След магазини, заведения, езеро, планина, влакове и бира беше време за звездни срещи в огромното културно пространство KKL. През 2024-та за първи път великолепната актриса и жена Жулиет Бинош е президент на академията. Виждала съм я и предишни години на наградите, сега я питам кое ù е било най-трудно в тази задача. "Много е хубаво да съм тук", казва Жулиет. "Ингмар Бергман започва традицията, а след това бяха Вим Вендерс и Ангешка Холанд – все фантастични режисьори, привилегирована съм да продължа тяхната работа по най-добрия начин. И да давам пример, защото президентът може и само да наблюдава, но аз не съм от тези", смее се тя. Всъщност да напише речите е най-трудната задача. "Имах малко помощ, но се опитвах да сложа всичко, не беше лесно – Вим имаше дълга кариера и е променил сцената на филмите. Но като го направих, се почувствах добре. Развълнувана съм!" Пожелавам ù успех и тя се справя страхотно с откриването на церемонията, както и със специалното представяне на наградата за цялостен принос на Вендерс.
Постиженията в киното и на една друга дама бяха отбелязани с трогателен клип от ролите ù, но тя е белязана от филмите завинаги – с майка, актриса и икона, и баща неподражаем режисьор – Ингрид Бергман и Роберто Роселини.
Изабела Роселини, звезда от филми като "Синьо кадифе" и "Смъртта ù прилича", беше изключително елегантна на килима и с типичното си чувство за хумор. Питам я какво означава за нея тази награда и защо е искала да разказва истории като актриса. "За мен е голяма чест и беше изненада! Никога не съм искала да бъда само актриса, пиша сценарии, режисирам. Семейството ми е филмово и материята е нещо, което познавам добре. Започнах да разказвам историята си и завърших наука за животните. Когато играя, нямам проблем да съм монахиня или проститутка, както стане!" А какво би посъветвала някой, който иска да прави филми? "Просто да го направи, никога няма да има достатъчно пари. Да, скъпо е, много хора са замесени, но трябва да го направиш."
Фантастичният ù колега, с когото си партнират във филма "Конклав", за който и двамата получиха и номинации за "Златен глобус" – Ралф Файнс, ù връчи наградата на сцената с трогателни думи. Преди това обаче си поговорихме малко за подготовката му да изиграе кардинал във филма. "Срещнах се с кардинали, говорих с няколко свещеници", разказва ми английският актьор. "Като малък бях католик, отказах се от това, но явно католическите ми корени са вътре в мен. Не ходя на църква, но имам чичовци, които са свещеници. В миналото ми има доста религиозни примери. Така че Ватиканът ми беше чужда среда, но не и католическата религия. И това помага." А защо е искал да стане актьор? "Не знам защо, гласовете в главата ми така ми казаха! Не знам и защо са там, но говорят", смее се Ралф.
Филмът на вечерта и лично за мен на годината е мюзикълът "Емилия Перез" – историята на мексикански гангстер, който иска да си смени пола. Брилянтната продукция на френския режисьор и сценарист Жак Одиар спечели пет статуетки, включително за сценарий, режисура, актриса и филм. Призът за режисура му беше връчен от българската гордост в Холивуд – Мария Бакалова. Приближавайки се да си говорим на килима, Жак ми целува ръка като истински джентълмен, а аз му казвам, че обожавам филма! Моля го да ми разкаже за целия процес и колко време му отнема. "Много, четири години, даже направих друг филм, докато се случваше този." Предизвикателен е! "Идеята дойде от истинска история за гангстер, който сменя пола си." Какво беше най-трудно? "Да направим декор в Париж, който да изглежда като Мексико!"
Карла София Гаскон играе главната роля. Самата тя е транс актриса, която е испанка, не мексиканка, но е фантастична в ролята. Казвам ù, че е свършила невероятна работа. "Най-трудното ми беше да направя перфектния мексикански акцент! Знаеш, че всички, които не говорят испански, няма да разберат, но те са абсолютно различни. И, разбира се, двете роли в една, които играя – гангстера и Емилия. Благодарна съм на всички, без екипа грим и коса нямаше да е същото." Малко след като "Емилия Перез" обра солидно количество награди на Европейската академия, получи и рекордни 10 номинации за наградите "Златен глобус". Очаквам да вземе голяма част от тях, а тук гледахме филма в рамките на фестивала Синелибри и скоро го очакваме в Netflix.
Другият впечатляващ филм тази година, който получи купища номинации и за Европейските филмови награди и за "Златен глобус", е "Веществото" с Деми Мур и Маргарет Куоли. Филмът на Корали Фаржа ни сблъсква с грозната истина от високи стандарти за красота за жените и на какво са готови те да не остаряват. Казвам ù, че е невероятен филм. "Благодаря ти за прекрасните думи, трогната съм", казва Корали. "Филмът носи нов поглед върху тематика, за която обикновено не говорим и не показваме. Беше непрестанна битка и беше такава от най-първите моменти до постпродукцията. Всички искат да видят нещо завършено, но нямах избор, този филм трябваше да съществува. Отне ми около пет години да завършва всичко, дълго пътешествие беше."
Голяма част от европейските творци постигат огромни успехи в Холивуд, като двамата актьори, връчващи награди – шведката Нуми Рапас, която познаваме с фантастични роли, включително "Момичето с драконовата татуировка", и британеца Том Блайт, когото видяхме като Кориоланъс Сноу в "Игрите на глада: Балада за пойни птици и змии". Те доказаха, че макар да е по-трудно за европейските актьори, успехът все пак е възможен. "Това, което се случи с мен и "Момичето с драконовата татуировка" не беше нещо, което бях търсила", казва Нуми. "Не съм се борила за това, но е нещо, към което студиата и продуцентите са отворени и става по-глобално. Независимите филми са нещо, което трябва да пазим, те ни трябват." А защо искаше да си актриса? "Това ми спаси живота, иначе щях да съм прос - то някаква луда жена!" "Мисля си, че индустрията наистина става по-глобална", казва Том. "И американските актьори вече идват насам, не само ние. Аз живея в Щатите, но идвам в Европа непрекъснато." Как обаче поредицата променя играта за един актьор? "Много! Бях щастливец, че ми се случи, и след нея започнах да имам повече избор." Русата коса като тази във филма? "Русите наистина се забавляват повече", смее се Том. "Но се радвам, че не трябва да се изрусявам вече."
Призът за най-добър късометражен филм отиде при Небойша Слиепчевич и неговия "Човекът, който не можеше повече да мълчи" - копродукция между Хърватия, Словения, България и Франция, а отговорната задача да обедини страните и проектът да съществува, е на българската продуцентка Катя Тричкова. Историята ни отвежда към 1993 г., когато пътнически влак от Белград за Бар е спрян в Стрипчи, Босна и Херцеговина, от паравоенни сръбски сили. Те изкарват всички пътници, които са мюсюлмани, за да ги отведат незнайно накъде. Останалите около петстотин пътуващи не смеят да се обадят, застинали неми в страх. Единственият човек, който решава, че ще се застъпи за хората, които са отвлечени, е Томо Бузов. Филмът влезе в късия списък за номинация за "Оскар" и стискаме палци да получи такава!
