Текст: Наско Фотев
Фотография: Profimedia
It's the most wonderful time of the year! Любими песни, любими хора, вкусна храна, тук-там някое охлузване. Светът е празник. Време е да оценим изминалата година и да поставим целите си за новата.
Аз, както предполагам и голяма част от вас, съм от онези хора с равносметките. Допреди няколко години си правех разбор на всички 365 дни. Пишех го в Notes приложението на телефона в края на декември. Винаги „излизаше” много позитивно. Приятелите ми ме определят като критикар, а пък тези редове бликаха от оптимизъм. Сега, когато действително се замислям защо е било така, отговорите биха могли да са няколко.
Първо: I was high on Christmas. Всеки става оптимист по Коледа. Лампичките, джинджифиловите бисквитки и горещият шоколад променят хората.
Второ: Лошото бързо се забравя. Понякога тези простички афоризми носят най-верните отговори.
Трето: Вече не съм от онези хора, които си обещават разни неща в началото на годината. Никога не мечтая с начална дата или с краен срок. Тези неща се случват във вторник следобед, в края на април или през някоя твърде гореща юлска седмица. Сигурно затова и равносметките са все положителни. Целеустремен съм, но целите ми са съвсем различни от това, което ще откриете в канала на популярен life coach. Не искам да вляза във форма за пет дни, да заживея заедно с гаджето си до една година или да постигна Х цел в работата това тримесечие. Искам да се чувствам щастлив (което невинаги е равносилно на „добре”) безсрочно. Не манифестирам (нищо, че е думата на годината според Кеймбридж, it’s giving last season). Не визуализирам. Не мечтая с конкретика. Мечтая с размах – за свобода, любов към живота, топлина.
Сигурно вече сте усетили, че това е онзи вдъхновяващ материал от празничния брой. Този път обаче без гръмки обещания, само с искрени желания. Обещанията и очакванията задължават. Желанията са безкраен хоризонт. Те се видоизменят, развиват, някои се забравят, други се появяват. Много повече приличат на хората в своя заряд, движение, непостоянство. Ако не се сбъднат… so what? Срещата не е минала добре – ок, но пък си взе любимото лате и коледния орнамент за елхата, който си набелязал на базара, нали? Две на едно за добрата страна.
Целите притежават граници, мащаб, носят някаква твърде сериозна отговорност. Желанията са лишени от това. Желание е и да си сипя чаша вино тази вечер, и да си купя хеликоптер. Мога да гарантирам, че поне едното ще се случи до няколко часа и денят ми ще е минал в сбъдване на желание, не в провал за постигане на цел. И хеликоптерът евентуално ще долети, но това, че днес не е на покрива ми, няма да ми съсипе деня. Най-прекрасното време от годината е все пак. Най-прекрасното време от годината да преосмислим това как мечтаем и да се постараем да сме значително по-jolly, merry & bright.
