Д-р инж. Даниела Атанасова, д-р инж. Димитрия Михайлова и доц. д-р Мария Левкова са тазгодишните носителки на националната награда "За жените в науката". Отличията им бяха връчени на официална церемония в Софийски университет "Св. Климент Охридски", в присъствието на важни личности като вицепрезидента Илияна Йотова и заместник-министри.
Д-р Атанасова бе наградена за разработването на иновативен текстилен материал за медицински и козметични приложения, който подпомага лечението на кожни заболявания. Димитрия Михайлова изследва решения за защита срещу киберзаплахи, използващи изкуствен интелект и машинно обучение, а доц. Левкова работи върху генетични изследвания за по-прецизна диагностика и лечение на рак на дебелото черво.
Тези дами представят новаторски идеи, които ще оформят бъдещето на науката и технологиите, а пред GRAZIA споделят повече за своята работа.
Д-р инж. Даниела Атанасова
Д-р Атанасова, как възникна идеята за проекта Ви, който комбинира текстил и биополимери? Какво беше вдъхновението зад него?
Идеята възникна още в началото ми като редовен докторант в Химикотехнологичния и металургичен университет, София, когато с моите научни ръководители проф. Десислава Грабчева и проф. Иво Грабчев обсъждахме темата на дисертационният ми труд. След като успешно я защитих през 2022 год. продължих своите изследвания в разработването на това ново поколение материали, които имат за цел да помагат на потребителите при различни ситуации.
Традиционните харакеристични свойства на текстилните материали са гъвкавост, лекота, порьозност, въздухопропускливост, хидрофилност или хидрофобност в зависимост от техния състав. Повърхностните и функционалните групи, които те притежават, са подходящи за модифициране с различни ниско и високомолекулни биологично активни вещества позволява приложението им в медицинската практика и фармацевтичната козметика. Предимството на тези композитни материали е, че могат да си взаимодействат активно със заобикалящата ги среда и да реагират на промяната в условията с контролирано биомедицинско действие (освобождаване на биологично активни вещества, абсорбция на вещества, да имат сензорни свойства спрямо различни аналити, антимикробна активност и др.).
Какви предизвикателства срещнахте при разработването на иновативния материал и как успяхте да ги преодолеете?
Всяко научно изследване крие „подводни камъни" – случва се да очакваш едни резултати, а в същото време да се получат съвсем други. Ето защо понякога трябва да се обърнеш към изследванията на други учени и да намериш отговорите на възникналите въпроси. Това не винаги е лесно, но когато успееш удовлетворението е голямо, защото си научил нещо ново, родила се е нова идея.
Как смятате, че вашият проект може да промени индустрията за текстилни продукти и какви ползи ще донесе той за здравето и благосъстоянието на хората?
За разработването на нов материал се изискват не само идеи, но и време за реализирането им, както и добро финансиране. Освен новата си функционалност, интелигентният текстил трябва да притежава и качествата, които има традиционният текстил – да е удобен, комфортен за човешкото тяло, здрав, лесен за поддържане и др. Всеки продукт от интелигентен текстил трябва да бъде сертифициран, за да достигне до пазара. Едва през 2020 г. е разработен европейски стандарт, свързан с интелигентния текстил, който през 2021 г. е приет и в България. Стандартизирането на всеки продукт е много важно, защото осигурява сигурност за потребителя. Тепърва ще се разработват конкретни стандарти за определени интелигентни продукти.
Като жена в науката, какви трудности срещате в професионалната си кариера и какви съвети бихте дали на младите жени, които искат да се посветят на научни изследвания и иновации?
Възможностите за научни изследвания се подобряват с всяка изминала година, благодарение на закупуване на нова апаратура и модернизиране на материалната база, но все още има какво да се желае.
Ще посъветвам младите жени да не се огъват пред непрестанно възникващите пречки и трудности пред тях. Нека те бъдат стимул да ги преодоляват, за да постигнат целите си.
Младите учени имат възможност да участват в научни колективи, които разработват проекти по различни национални и международни програми или самите те да ръководят младежки проекти. Националната стипендиантска програма „За жените в науката" също подкрепя младите жени учени, предоставяйки им стипендии за финансиране на научните им изследвания и реализиране на идеите им.
Как виждате бъдещето на устойчивите и иновативни текстилни продукти в медицината и козметиката? Какви нови разработки или приложения планирате в бъдеще?
Бъдещето на устойчивите и иновативни текстилни продукти в медицината и козметиката е изключително перспективно и се оформя като област с огромен потенциал за трансформация. Новите текстилни продукти ще променят начина, по който поддържаме здравето и външния си вид.
Ще продължа да работя в областта на интелигентния текстил и създаването на нови материали с интересни свойства в помощ на потребителя.
Д-р инж. Димитрия Михайлова
Проектът Ви за киберсигурност е наистина иновативен и вълнуващ. Какво Ви вдъхнови да се насочите към тази област и какво бихте искали да постигнете с изследванията си?
Аз работя в сферата на сигурността на т. нар. физическо ниво от 2016-та година, когато бях зачислена в докторантура в катедра Комуникационни мрежи на Факултета по телекомуникации в Технически университет – София. Още тогава с моите научни ръководители – доц. Златка Вълкова-Джарвис и проф. Георги Илиев, се спряхме на тема на дисертационния труд, свързана със сигурността, която се основава на фундаменталните обработки, присъщи за предаването на сигнала в комуникационната среда.
Киберсигурността е една изключително динамична сфера и се очаква с развитието на безжичните системи от следващо поколение и навлизането на нови технологии, като машинно обучение и изкуствен интелект, много от кибератаките да еволюират, а с тях съответно и методите за защита. Именно това ме вдъхнови да насоча проекта, с който бях отличена в конкурса "За жените в науката"", към атаките, базирани на машинно обучение и изкуствен интелект. С изследванията си бих искала да достигна до етап, в който да предложа нов алгоритъм или метод за противодействие на подобен вид атаки.
Как смятате, че развитието на 6G мрежите и изкуствения интелект ще променят бъдещето на киберсигурността и ежедневието ни като цяло?
С развитието на 6G мрежите се очаква новите интегрирани технологии да позволят безжична комуникация с устойчиво по-високо покритие, по-малко потребление на енергия и по-добра спектрална ефективност. Ще бъдат предложени нови усъвършенствани услуги и автоматизирани приложения, изискващи все по-малко човешка намеса поради повишена интеграция на подходи за машинно обучение и изкуствен интелект. Изискванията за свързаност към мрежата на нови устройства, включително работещи под вода, въздушни и наземни възли с висока мобилност, правят взаимовръзката между различните системи по-голямo предизвикателство, с важно въздействие върху сигурността.
Този свързан свят отваря нови пробиви и създава нови потенциални уязвимости за интелигентни усъвършенствани кибератаки. От там следва и необходимостта от разработване на нови решения, базирани на децентрализирани подходи за сигурност, които могат да отговорят на новите изисквания на 6G мрежите за обработка на масивни данни и масивен трафик.
Какви са най-големите предизвикателства при разработването на алгоритми за защита срещу кибератаки и как се справяте с тях?
Може би най-голямото предизвикателство при разработването на алгоритми за защита срещу кибератаки се крие в бързото развитие на технологиите, а от там и на кибератаките. Следователно, работещите в тази сфера трябва постоянно да следят новостите, за да може приносът им да е актуален и методите за защита, които разработват да бъдат ефективни.
Много хора асоциират науката с мъжки доминантни области. Какви трудности сте срещали като жена в науката и как сте успели да ги преодолеете?
Не бих казала, че науката е сред мъжките доминантни области, това зависи от научната област. Техническите науки действително са една сфера, която по своята същност повече вълнува мъжете, но смятам, че през годините жените достойно са доказали своя потенциал и в тази област. Особено в направлението Информационни и комуникационни технологии, в което аз работя, има доста стабилно дамско присъствие. А относно трудностите по пътя на науката, според мен те не зависят от пола и могат да бъдат преодоляни с много търпение, упоритост и усърдна работа.
Как виждате бъдещето на жените в STEM областите и какво послание бихте искали да отправите към младите жени, които се стремят да се развиват в научната и технологичната сфера?
Въпреки по-малката им численост, жените в света на технологиите са не по-малко успешни от мъжете. Да се занимаваш с наука не е лесно, тъй като тя изисква голяма всеотдайност, но жените по природа сме по-старателни и влагаме повече чувство в работата си. Затова бих посъветвала младите жени, които тепърва започват своята научна кариера в технологичната сфера, да не се боят от трудностите и да не губят мотивация, да опитват да реализират идеите си и ,ако са постоянни в работата си, успехите няма да закъснеят, а заедно с тях и удовлетворението от постигнатото.
Доц. д-р Мария Левкова
Доц. Левкова, какви са основните цели на вашия проект и каква е потенциалната му роля в подобряването на диагностика и лечение на рак на дебелото черво?
Проектът, с който спечелих, се фокусира върху проучването на мутационния профил на дебелочревния карцином чрез изследване на РНК, извлечена от туморна тъкан, с използване на секвениране от трето поколение. Основната цел на научния проект е да се идентифицират характерни патогенни варианти в туморната тъкан, които могат да играят роля в хода и прогнозата на заболяването.
Вашето изследване е изключително важно за здравето на хората. Какви очаквания имате относно внедряването на откритията ви в практиката и как те биха могли да подобрят лечението на пациентите?
Внедряването в практиката може да се осъществи само след валидиране на получените резултати върху по-голяма група пациенти. Това е пилотно проучване, което все пак може да зададе бъдещи насоки за работа. Основната цел на всички подобни изследвания е да се открие биомаркер за ранна диагностика, тъй като тя е ключова за добрата прогноза.
Какви нови методи и технологии използвате при изследването на генетичния и епигенетичния профил на рак на дебелото черво и как те може да променят съществуващите подходи към лечението?
Секвенирането от трето поколение, което ще бъде използвано, представлява иновативен метод, надграждащ и допълващ съществуващите до момента молекулярно-генетични анализи. Когато разполагаме с пълната генетична картина на мутациите в даден тумор, можем да разработим по-ефективни подходи за лечението му.
Как се създава един успешен научен проект в областта на медицината и какви са най-големите предизвикателства, с които се сблъсквате при разработването на нови методи за лечение?
Успешните научни проекти изискват добре сработен екип, защото дори и най-добрата идея трудно може да бъде осъществена от един човек. Затова съм благодарна на моите колеги за взаимната подкрепа. Сред най-големите предизвикателства понякога е да убедиш пациентите да участват в изследванията, тъй като не всеки е готов на това. Но без доброволци, научният напредък е невъзможен.
Каква роля играят генетичните и епигенетични фактори в развитието на рак на дебелото черво и какви прогнози можете да направите за бъдещето на лечението на това заболяване?
Генетичните фактори играят значителна роля в развитието на онкологичните заболявания като цяло, а тяхното влияние е още по-силно при така наречените наследствени форми на раковите заболявания. Надявам се в бъдеще да бъдат разработени нови, още по-усъвършенствани подходи за таргетна и имунна терапия, които да се понасят по-леко от пациентите и да постигат още по-висока успеваемост.
Приемът на кандидатури за 15-ото издание на националната програма "За жените в науката" стартира, като до 31 март 2025 г. жени учени от България могат да кандидатстват за награда от 5000 евро за изключителни постижения в природните науки. Може да видите пълните условия на www.zajenitevnaukata.bg.
