Фотография: Pexels.com
Решихме, че ще поканим няколко любими (и добре познати) двойки да разкажат историята на любовта си и да споделят гледни точки за нея.
Няма значение дали ще я представят розова и напудрена, истинска и трудна или комбинация от двете – единственото условие беше написаното от тях да отразява индивидуалното им отношение. Някои са по-лирични, други – по-директни. Някои приложиха журналистически подход, други се разделиха по двойки, за да чуем и двата гласа, трети разказват емоционално заедно. Сядаме, за да ги чуем.
ДИАНА & ОРЛИН
Фотография: Красена Ангелова
Запознахме се преди повече от 15 години, когато работех в БНТ и той дойде за интервю. Наложи се да го гримирам с пудра и така, макар и не точно да се запознаем, се видяхме. След това си писахме за кратко във Facebook, но не се случи нищо. Аз заминах да живея в друга държава и нямаше възможност да се опознаем. Истинското ни запознанство и история започнаха, след като се прибрах в България. Отново си писахме за кратко в социалните мрежи и се видяхме на живо. Ходихме на кино. Така започна всичко. Отношенията ни се развиха много леко и приятно, без излишен стрес, най-вече защото и двамата гледахме в една посока и, както се казва, бяхме на една и съща страница. Любовта, когато е истинска и с правилния човек, със сигурност е розова. В момента любовта ни е изцяло отдадена на семейството и това да създадем колкото се може повече хубави спомени заедно. Стараем се да отглеждаме дъщеря ни в любов, разбирателство и да ù създадем силна връзка със семейството. Социалните мрежи нямат голямо значение за личния ни живот. И двамата имаме професии, които са важни за нас, а те са по-скоро за забавление, разтоварване и вдъхновение в някои случаи. Свети Валентин е просто повод да отпразнуваме любовта, но за нас самата тя е взаимност, подкрепа, доверие, отдаденост и поглед в една посока.
НАДЯ & ПАВЛИН
Фотография: Анастасия Гераско
Надя: За любовта от пръв поглед не знам, но при мен беше мисълта: "Ето такъв мъж трябва да си на меря!". И после си казах: "Ама чакай малко, защо не направо него за по-лесно?!" И ето ни, две деца и една ипотека по-късно. Срещнахме се в работна обстановка. По време на снимките на музикален клип, чиито материали се загубиха някъде по трасето. Той веднага ми направи впечатление. Най-актуалната песен беше "Башмайсторската", помислих си, че трябва да е голям пич, щом има песен, кръстена на него. След този клип наивно си мислих, че все някога ще го срещна из София, без да подозирам, че той идва тук само по работа. Една година (да, 365 дни) го следвах в Instagram, за да видя къде ходи, на кое парти ще се засечем, докато накрая съвсем случайно не разбрах, че е от Варна. Все пак успешно бях привлякла вниманието му, тъй като наистина година по-късно той ме извика да съм гримьор на голям тридневен проект. Както се казва, the rest is history. Все съм си мислила, че при голямата любов всичко е лесно, няма да има спънки от Вселената. А в началния период какво ли не се случи, какви ли не знаци от Космоса не пречеха на нашите срещи. Тогава ми направи впечатление с какъв оптимизъм минава през най-големите проблеми, а той е магнит за такива. Включително и близки, които казваха: "О, не. Това няма да го бъде дълго. Не можеш да живееш с неговото темпо." А то какво беше… Шегувахме се, че Павлин е охлюв – носи целия си живот на гърба. Един куфар с лични вещи и един куфар с настолен компютър, който сглобяваше навсякъде и по всяко време. Сигурно две седмици след като започнахме да се виждаме, аз смело го попитах защо просто не се пренесе при мен? Малко след това ежедневието ни изглеждаше така – заминаваме на снимки на видео за уикенда в Слънчев бряг, спим до четири сутринта, за да може да се приберем в София навреме. Все пак аз трябва да съм в 09:00 в офиса, работейки корпоративната си работа. Оттогава наистина много неща се промениха, но ги променихме заедно. Напаснахме животите си с доста компромиси. Живеем в нашия малък луд свят, в който често си сменяме колите на средата на булеварда, защото бързаме за среща. Подаваме си децата на входната врата и общо взето даваме най-доброто от себе си. В крайна сметка нашият път си е наш и не бих го сменила за друг.
Павлин: Надя умее да разказва нашата история по много добър начин. Аз понякога се губя в детайлите, но най-важното за мен е, че винаги се чувствам на мястото си. Обикновено виждам ежедневието ни, моменти, които изграждат нашата връзка. Кафето на дивана, събуждането и игрите с децата, разговорите за всичко и нищо, смехът, когато споделяме по стотина шеги и мемета в Instagram. Тези малки неща са важни. Те ни свързват. Има дни, когато не всичко е розово. Имаме си спорове и неразбирателства, но точно в тези моменти осъзнаваш, че споделянето на мнение, дори когато не съвпада с другия, е част от връзката. Опитваме се да намерим общия език, не е лесно. Важно е обаче, защото прави връзката ни по-здрава. В пътя ни дотук виждам, че всеки момент, всяка трудност е добавила нещо в отношенията ни. Не сме перфектни, но работим, за да бъдем по-добри заедно и четиримата с нашите две страхотни деца. Важното за мен е, че знам – независимо какво се случва, винаги можем да разчитаме един на друг. Тя ми дава спокойствието, че е моят човек, и увереността, че и аз съм нейният. При нас няма недомлъвки, игри или интриги. Всичко е ясно и честно. Работата, ангажиментите и стресът от ежедневието понякога могат да ни раздалечат, но винаги намираме начин да се подкрепяме, независимо от изискванията на живота. Тя ме предизвиква да бъда по-добър.
ИРИНА & ЛАРИ
Хей, ние сме Ирина и Лари и сигурно сте ни засичали из социалните мрежи. Ние сме онази двойка, която коментира по забавен начин модни тенденции, известни личности, светски събития, но също обича да готви и да забърква коктейли пред камера. Двамата имаме много различни професии – той е специалист по информационна сигурност, аз съм журналист. За да ви разкажем нашата история, решихме и двамата да отговорим на едни и същи въпроси, за да не се изгубят всички ъгли и нюанси, а и защото и двамата вярваме, че любовта звучи по-добре на два гласа, които се слушат взаимно.
Какъв е първият ви спомен за другия?
Ирина: Двамата се познавахме доста време преди да станем двойка, но първият ми ярък спомен за Лари е от един неделен следобед. Аз и приятелките ми организирахме в двора на блока, в който живеехме, разпродажба на стари дрехи. Той беше разбрал за нея и дойде, въпреки че на събитието имаше само дамски неща. Чудех се защо е дошъл, но явно е имал друга причина. (Усмихва се.)
Лари: Беше позната на приятел на приятелка, не точно обща компания, но докосващи се приятелски кръгове. Реших, че е доста затворена и недопускаща други до себе си, от хората, които наблюдаваш само отдалеч.
Какво ви подсказа, че вече не сте само приятели?
И: Седмица-две след случката с разпродажбата аз и същите мои приятелки решихме да съберем случайна компания за море в Гърция. Аз написах статус във Facebook и той се включи в групата. Уикендът беше много забавен, на връщане аз заспах в колата. Той ме зави с одеяло, стори ми се толкова мил жест. В просъница си помислих, че има нещо много чаровно в него.
Л: Общ приятел ни засече при една от първите ни срещи да караме кънки в центъра и ни снима. Когато след това изпрати кадъра, щастието ни си личеше.
Кой направи първата крачка и каква беше тя?
И: Аз. Писах му, че му дължа пари от пътуването. Той каза да го заведа на вечеря за компенсация. Аз предложих да е бар и нещата кликнаха.
Л: Тя търсеше компания и превоз за уикенд до Гърция, аз предложих да отидем заедно, тя пък се съгласи, спорно е кой я е направил.
Каква беше първата ви среща?
И: Класическа петък вечер с шотове и обиколки по dive барове.
Л: Продължаваща повече от 12 години. За мен ние още сме на нея и откриваме нови неща един за друг, забавлявайки се.
А каква е историята около сватбата ви?
И: Никога не съм искала да се видя като булка. Въпреки това Лари ми предложи на един покрив над Париж. Беше ужасно романтично, но пак се надявах да си останем само сгодени. Когато ситуацията опря до кокала – казах, че ще се омъжа само ако е на балон с горещ въздух. За месец-два той организира балон над блатата във Флорида и сватбата се случи. В последната седмица преди заминаването осъзнах, че ще ми трябва наистина рокля, и поръчах една по интернет, която да ме чака в хотела – добре че ми стана.
Не е ли опасно двойката и да работи заедно?
И: В нашия случай беше най-правилното решение. Двамата сме много заети извън общата ни работа в социалните мрежи и преди имахме малко време заедно. Това дори ни сплоти.
Л: Не и когато общата ни работа е хоби и за двамата.
Как си представяте живота ви след още два пъти по дванадесет години?
И: Вярвам, че ще сме смешни, но добре облечени старци, които обичат да разказват на децата на приятелите си какви бандити са били родителите им на младини.
Л: Все толкова спонтанни и искрени един с друг, на поредната диета и планирайки следващото голямо нещо, най-вероятно пътешествие.
СИМЕОНА & ДАВИД
Симеона: Срещнахме се в слънчев ден през март, когато лъчите играеха по софийските улици, а вятърът щипеше кожата. Стоях си на Витошка и чаках да взема видеографа, с когото за първи път щяхме да снимаме заедно. От разговора ни по-рано не знам защо бях останала с очакването за някое 18-20-годишно момче с весела усмивка. Е, слезе си цял мъж с брада, мустаци и дълга коса, но със същата тази шеговитост и живост, които явно ми бяха направили впечатление. Тогава бях в период от живота си, в който тази живост ме караше да се смея като дете, а не се бях смяла така от дълго време. Споделеният креативен процес ме зареждаше, а времето заедно ме караше и аз да се чувствам жива отново. След две седмици в непринудени проекти и идеи дойде един специален. Помня как го мислихме цял ден. За първи път виждах някой, който толкова силно да гори в моята страст – със същата разчупеност на мисълта, но по свой собствен начин. Измислихме идеята и тук дойде частта, в която трябваше цял ден да търся кръгъл аквариум за рибки, който да поставя на главата си. Звучи странно, но ако видите снимките, ще видите и резултата, а той си заслужаваше срама в няколко магазина при въпроси те: "Извинете, мога ли да го пробвам?", "Дали ще мога да го сложа на главата си?". Може би в моментите, в които гледах през стъклото на аквариума, през отраженията на галактиките и планетите, с песента на Phantogram – When I'm Small и виждах Давид, който снимаше, а Рик – неговият папагал, беше кацнал на рамото му, нещо ме жегна дълбоко и впоследствие наистина се почувствах "small" пред всичко, в което този миг прерасна.
Давид: С Мони се запознахме потопени в това, което истински обичаме да правим, а именно да създаваме нови за двама ни визуални истории. Тя се свърза с мен по работа, благодарение на наш общ познат, а останалото сякаш се случи мигновено. Това, което ми проблясна в съзнанието някъде из първите моменти на познанството и съвместната ни работа, беше фактът, че никога не съм срещал човек, с когото да споделяме огъня на създаването и артистичността по толкова силен и дълбок начин. Недълго след този проблясък тя се превърна в моя муза. До този момент бях косвено запознат със значението на думата. А смисълът ù ме изпълни с любов и енергия, която не мога да опиша с думи.
Симеона: Каква е нашата любов? Първата дума, която изниква, е трудна. Изпълнена със силни, наситени емоции в големи амплитуди, които я правят много трансформираща за всеки от нас по различен начин. Защото макар и толкова приличащи си, ние сме безкрайно различни. Хора, изплетени от емоции, с много контрастни цветове, готови да изживеят лошото само за да изживеят и хубавото. Точно като светлината и сенките в кадрите.
И така, в месеца на любовта си говорим за светлината и сенките и в сърцата, на които ние обръщаме внимание – особено за онези от вас, които си мислят, че снимките в социалните мрежи крият само красота и перфекционизъм. Напротив, крият и огромни жертви, и много трудности, но какво е животът без тях?