Родена в семейство със скромни финансови възможности, Джейн от малка проявява необичайно силен интерес към природата и животните. През далечната 1936 г. в лондонската зоологическа градина се ражда първото шимпанзе в над стогодишната история на учреждението. Новината е истинска сензация в британската столица, новороденото е кръстено Джубилий и се превръща в такава знаменитост, че местни търговци пускат на пазара плюшена играчка по негово подобие.
Фотография: (вляво) National Geographic, Michael Haertlein; (вдясно) profimedia
Бащата на Джейн – Хърбърт Морис–Гудол, спонтанно решава да купи именно такъв подарък за двегодишната си дъщеря, без да подозира, че с този жест ще предопредели съдбата й. Тя от своя страна веднага се влюбва в плюшения Джубилий, който до ден днешен краси нейната тоалетна масичка в Лондон. Когато настъпва Втората световна война, Хърбърт заминава на фронта, а майката на Джейн взима двете си дъщери и се премества в Борнмът, където остават да живеят в големия викториански дом на религиозната им баба.
Докато другите момичета мечтаят за своя принц на бял кон, Гудол се вълнува от книги с природонаучно съдържание, иска един ден да види Африка и да изучава дивите животни.
След като завършва училище, поради липса на финанси Джейн няма привилегията да кандидатства в престижен университет и по съвет на майка си се записва в колеж за секретарки близо до Лондон. Въпреки че е изключително отегчена, тя прилежно завършва образованието си и се връща в Борнмът. Съдбата се намесва и приятелка на Джейн, чието семейство има ферма в Кения, й изпраща покана да живее при нея за известно време.
Разказваме ви тази история, защото е история за надеждата. Именно тя попада в центъра на новия документален филм, който ще бъде излъчен премиерно по National Geographic и National Geographic WILD на 22.04. от 21 часа. „ДЖЕЙН ГУДОЛ: НАДЕЖДАТА" е една от трите световни премиери, с които National Geographic ще отпразнува 50-годишнината на Денят на Земята, подарявайки на зрителите си вярва, че най-доброто предстои и зависи от нас и нашите действия.
Многопластовият документателн филм разкрива огромното наследство и принос на д-р Гудол, която, чрез своята работа в посока изучаване на шимпанзетата и дивите животни и тяхното опазване, се превръща в иконичен образ, аплодиран дори от членове на британското кралско семейство.
Учените рядко говорят за надеждата. Важна ли е тя за науката?
Мисля, че надеждата е важна, както за науката, така и за всичко и всички околко нас. Ако нямаш надежда, как ще оставиш следа и ще направиш промяна с работата си. Какъв е смисълът да правим каквото и да е ако нямаме надежда? За учените надеждата е много важна. Дори искра надежда, че проектът ще промени света е достатъчна. Колкото повече добри новини получават хората, толкова по-лесно ще продължат да работят за промяната.
Фотография: National Geographic, Joe Redl
Много хора живеят с притеснението, че светът е много… „болен". Мислите ли, че когато започвахте своята научна работа преди 30-40 години светът е бил по-добре?
Говорейки за околната среда, светът е доста по-зле в момента, отколкото в дните, когато започвах работа и това е неоспорим факт. Някога, в началото на моята кариера, националният парк на Гамбия се простираше от Екваториална Африка до западния бряг на континента. Днес, тази гора е само фрагмент, а Гамбия е малък остров. Jane Goodall Institute започна програма, с която целим да помогнем на хората да живеят добре без да унищожават околната среда и резултатите вече се виждат. Има много нови дървета и природата разцъфва. Програмата оперира и в 6 други африкански страни. Погледнато от тази гледна точка – днес има много загриженост свързана с факта, че вредим на планетата си. С нашата програма се надяваме да запалим още и още млади хора да садят дървета, да залесяват и да учат и откриват още начини, с които да помагаме на света ни.
Много хора ще са вкъщи на Деня на земята. Какво да сторим, за да допринесем за позитивната промяна?
Ако имате градина може да помислите как да я направите по-гостоприемна за животниките и разстенията, за да насърчим пчелите. За тези, които нямат градини… те могат да използват времето, за да учат, да гледат повече документални филми за дивата природа, да се запознаят със случващото се по света и да помислят за начините, по които могат да повлияят положително, когато приключи самоизолацията.
Най-великият урок е, че те невероятно много приличат на нас. Наблюдавах поведението им, те се целуват, прегръщат се, държат си ръцете, споделят храна, молят се. Насилието не им е чуждо, бият се, водят и нещо като примитивна война. Приличаме си по всичко това и това е впечатяващо. Някога се вярваше, че само хората използват инструменти, че само хората имат персоналност и емоции и сега… сега вече е доказано, че не е така.
NATIONAL GEOGRAPHIC ОТБЕЛЯЗВА 50-ГОДИШНИНАТА НА ДЕНЯ НА ЗЕМЯТА С ТРИ СВЕТОВНИ ПРЕМИЕРИ:
„ДЖЕЙН ГУДОЛ: НАДЕЖДАТА"
"ОКАВАНГО: РЕКА НА МЕЧТИТЕ - Божествено пътешествие"
„ФОТОСЪКРОВИЩНИЦА: НАЙ-РЕДКИТЕ СЪЗДАНИЯ"