Mеждународна знаменитост за времето си, известна с псевдонима си Coccinelle, френската актриса, танцьорка и певица, която се слави с хубостта и сексапила си, се ражда като Жак-Шарл Дюфреноа. Датата е 23 август 1931 г., мястото – улица „Нотр Дам де Назарет" в 3-ти район на Париж. Полът е определен като мъжки, така е записано и името в общината, но в света детето ще бъде запомнено с необичайната си съдба. Всъщност той/тя е трансджендър и е първото явление във Франция за официално признаване на смяната на пола чрез хирургична намеса и последващата осъществена промяна на името и на граждан- ския статус. Жак-Шарл Дюфреноа не само пред властите, но и пред църквата се превръща в жена – Жаклин-Шарлот Дюфреноа, като дори се омъжва три пъти през живота си.
Тя успява да направи промяна не само чрез публичните си изяви на изпълнител, но и чрез малките си лични победи. Благодарение на подкрепата на семейството и приятелите си, въоръжена с непоколебима вътрешна решител- ност, тя отстоява правото си на избор на пол и на начин на живот, като става знаменитост до голяма степен и с помощта на медиите, отразяващи стъпките на нейната трансфор- мация. Жаклин остава в историята не само с екстравагантните си тоалети и палтата от норка, но и заради любовта си към другите, и най-вече – към себе си. Вярно е, че тръгва по особено трънлив път, за да отстоява правото си на личен избор, но с историята на живота си тя дава сила на всички, които идват след нея.
Като четиригодишно момче знаех, че съм различен. Наистина бях момиче, но никой не можеше да го види
В автобиографията си Жаклин твърди, че в ранните си детски години е знаела, че е транссексуална: „Като четиригодишно момче знаех, че съм различен. Наистина бях момиче, но никой не можеше да го види". За нейно щастие има подкрепящо семейство, което не обсъжда склонността й да търси израз на пола си. От ранно детство се кичи с герданите и гривните на майка си, която работи като цветарка в прочутото за онова време място за развлечения Madam Arthur – кабаре със световна слава, създадено през 1946 г. и известно със спектаклите си с участието на травестити. Точно там, когато се появява с червена рокля на черни точки, получава прякора си Coccinelle (от фр. „калинка"), който ще се превърне по-късно в неин артистичен псевдоним. Но дотогава има много препятствия пред невръстния трансджендър и едно от най-сериозните е задължи- телното отбиване на военна служба. По неведоми пътища, или може би с помощта на влиятелни приятели – гости на кабарето, в което работи майка му, Жак е освободен от военната повинност само след шест дни с мотива, че присъствието му е причинило смущения. Оттогава момчето започва да се облича само в женски дрехи, да развива певчески и танцувален талант, за да стигне до изява на сцената на Madam Arthur. Твърди се, че между 18-ата и 25-ата си година Coccinelle е издържана и въведена в средите на по-за- можните хора от човек с възходяща политическа кари- ера, чието име тя запазва завинаги в тайна.
По това време се превръща в звезда в кабарето Madam Arthur, а след това е поканена в Le Carrousel de Paris, където работи и споделя дом с Bambi, про- чутата френска драг кралица, която води парада на бурните нощни фиести в продължение на цели дваде- сет години от 50-те до 70-те години на миналия век. Участници в трупата на трансджендърите са и Тони Ейприл (бъдещата Ейприл Ашли), както и Пеки д'Осло (бъдещата Аманда Лиър).
Сексапилът на Coccinelle кара много от клиентите да казват: „Една толкова красива жена като Coccinelle може да бъде само мъж". Това навежда Жак-Шарл на мисълта да вземе решение да смени пола си. Иронията е, че Coccinelle, тъмнокос мъж, представящ се за жена-брюнетка, пее любовни песни и дори получа- ва възторжени отзиви във френската преса. Първата стъпка е да промени имиджа си, като прави косата си платиненоруса и се гримира като световните секс- символи по онова време – Мерилин Монро и Брижит Бардо.
Бях първият французин, който направи смяна на пола – споделя тя. – Това означаваше, че вече не мога да бъда арестуван за това, че се представям като жена
И все пак Дюфреноа остава недоволен: „Чувствах, че не съм толкова транссексуален, колкото че съм човек в преход между двата пола. През 1958 г. ми казаха за гинеколог в Мароко, който извършва хирургични опе- рации и превръща мъжете в жени" – пише в автобио- графията си Coccinelle. – Д-р Буру поправи грешката, която природата е допуснала, и аз се превърнах в истинска жена както отвътре, така и отвън. След операцията лекарят просто каза: „Бонжур, мад- моазел", и аз знаех, че сме постигнали успех." Когато медиите разбират, че Coccinelle се е превърнала в истинска жена, това предизвиква сензация. „Бях първият французин, който направи смяна на пола – споделя тя. – Това означаваше, че вече не мога да бъда арестуван за това, че се представям като жена." След операцията за смяна на пола в Казабланка, Мароко, през 1958 г. Жак-Шарл Дюфреноа става Жаклин-Шарлот Дюфреноа и е признат за жена от френската държава. Но и това не е достатъчно за Coccinelle. Още по-голяма сензация предизвиква бракът й със спортния журналист Франсис Боне през 1960 г., който прави двойката известна в целия свят. Жаклин настоява за църковна венчавка и това ще влезе като прецедент в историята на като- лическата църква.
„Единственото изискване беше, че първо трябва да бъда кръстен отново, този път с името Жаклин", подчертава булката, а снимка след ритуала в катедра- лата „Нотр Дам дьо Пари" обикаля света на първите страници дори на най-авторитетните медии. Независимо че се разделя със съпруга си две години след сключването на брака, този неин акт пише история. По това време не спира да работи, като между 1959 и 1968 г. участва в шест филма. През 1964 г. тя е основ- на звезда и името й е изписано с гигантски червени букви в спектакъла Cherchez la Femme в парижката зала „Олимпия". Омъжва се повторно за Марио Коста, парагвайски танцьор, с когото обикалят света с кабаретни пред- ставления. Той пише биографията й Coccinelle est lui, издадена през 1963 г. Те живеят и работят заедно до смъртта му през 1977 г.
От 1978 до 1987 г. Жаклин живее в Западна Германия, изпълнявайки кабаретна програма в нощните клубове, като включително гастролира и в клуба на Роми Хааг в Берлин. С Тиери Уилсън, неин фен травестит, който става третият й съпруг, се преместват в Марсилия и основават собствено традиционно френско кабаре. През 1994 г. стартират дейността на асоциацията Devenir Femme, която е в подкрепа на транссексуалните в търсене на своята идентичност.
Умира от инсулт след кратко боледуване, на 75-годишна възраст, като до края на дните си не спира да работи и да се бори за каузата на трансджендърите. През годините Coccinelle редовно се появява по телевизията и радиото, за да говори за живота и избора си, като заявява: „Винаги съм правила това, което съм искала"
текст: ЕЛКА ВЛАХОВСКА / фотография: PROFIMEDIA
