Виждайки поканата за предпремиерната прожекция на "Домът на Gucci", директно си казах: "Виж к'во, има мейли, има обаждания, но ставаш и отиваш да го гледаш". Изненадващо, залата се оказва доста пълна. По-пълна от очакваното и по-пълна, отколкото вероятно ще е в следващите месеци. Все пак говорим за лентата, която е по-мащабна от социологическите проучвания около изборите. Лентата, която събира Лейди Гага, Адам Драйвър, Джаред Лето, Салма Хайек и Ал Пачино. На едно място!
Дълго (разбирайте: час и половина) се чудех дали изобщо да седна да пиша тези редове, защото обградени от чуждото мнение за какво ли не, едва ли имаме нужда от още. Още един, който се чуди какво да напише, какво да каже. Камо ли пък някой, който не е Ридли Скот или не е гледал всички негови филми. Ами, не, не съм, но и "Домът на Gucci" не е това, което очаквах.
ОЩЕ ОТ GRAZIA: СПЕЧЕЛЕТЕ КНИГАТА "ДОМЪТ НА GUCCI" ИЛИ ДВОЕН КИНОБИЛЕТ ЗА ФИЛМА
Признавам, че проблемът може би е тук. В очакванията. Не е хубаво да са ниски, защото така автоматично всичко ни се струва като най-красивото преживяване на света. В същото време не е окей да ги вдигаме до небето и отвъд, защото когато не се оправдаят, в крайна сметка се чувстваме зле.
Колежка, например, ми сподели, че е останала изключително впечатлена и не е очаквала, че филмът ще ѝ хареса. И даже е готова да го гледа пак. Чудесно, но в случай че не знаете историята, а все си мисля, че не може да не сте наясно поне с основните мотиви. Амбициозната, напориста и леко провокативна манипулаторка Патриция Реджани се омъжва за Маурицио Гучи - единственият наследник на иконичната модна марка. Онзи, който започва да "разчиства" роднините по пътя си и така, докато не стане мажоритарен собственик на империята и не я повлече към крах, малко преди появата на Том Форд.
Истинската Патриция казва, че животът като Гучи е бил "мечта" и дори леко се е обидила от това, че когато бива избрана за ролята, Лейди Гага не се е свързала с нея, за да поработи върху автентичността на образа. Може би е трябвало. Моля, не ме хвърляйте с камъни, ако сте на противоположния полюс, но продължавам да не приемам Лейди Гага като актриса. Съжалявам. Песните ѝ са страхотни, поне тези в началото. Умее да прави шоу и да привлича внимание, но на екран не успява да ме заинтригува и не мога да кажа, че емоциите и действията ѝ ми се струват автентични, колкото и да се опитва. И макар тази роля да изглежда сякаш писана за нея, по-скоро не бих ѝ дал "Оскар", въпреки че слуховете за номинации вече плуват по повърхността.
Маурицио Гучи се е вселил в Адам Драйвър, в това няма спор. Приликата помежду им е поразителна. На моменти обаче ми се струваше, че отношенията му с Патриция са като на току-що срещнали се "приятели с привилегии", не на страстно влюбени млади хора. Нищо че при връзките невинаги има логика. Секс сцената, за която се говореше надълго и нашироко в шоуто на Греъм Нортън, също не беше кой знае колко секси. Когато партньорът ти те качи на масата и иска да ти покаже как се случват нещата, няма място за реализъм, но го усетих повече ала "50 нюанса сиво".
Лично за мен, истинските звезди във филма са две. Едната е Джаред Лето, който по никакъв начин не може да познаете, ако не сте предварително запознати с главния актьорски състав и който играе братовчеда на Маурицио - Паоло Гучи. "Идиот", по думите на баща му, неговият идиот. Страхотна игра, феноменален до последните минути!
Другата звезда е безобразно красивата резиденция, в която се развива немалка част от сюжетната линия. Само си представете дългата, шикозно подредена, отрупана с какво ли не, красива, красива маса, гледаща право към езерото Комо. Ако има момент от филма, в който ще ви се прииска да сте Гучи, това е той.
Истината обаче е, че въпреки заявката филмът да бъде фокусиран именно върху частта с дома, не толкова върху тази с Gucci, липсваше нещо, което вече да не знаем за взаимоотношенията във фамилията. Естествено, ако не познавате историята и лицата, ще се вълнувате, но наративът сякаш просто имаше отчаяна нужда от ъпгрейд. Поправете ме, ако греша, но сцената с "поръчването" стоеше като пародия, а цялата ситуация със съпъстващите я завръзки и развръзки се случи за по-малко от цигара време.
ОЩЕ ОТ GRAZIA: МОЖЕ ДА ГО НАРИЧАТЕ МАУРИЦИО ГУЧИ, НО ТОЙ Е АДАМ ДРАЙВЪР
Саундтракът - страхотен! Малко изненадващо решение да заложат на големи 90-арски класики. Казвам го предвид факта, че съм роден няколко години след убийството на Маурицио, а знаех близо 98% от песните.
Така де, по никакъв начин не държа да приемате мнението ми за мeродавно и не искам то да ви спира или пък провокира да гледате филма. Ако не знаех историята, нямаше да си представям героите по друг начин. Нямаше да се чудя дали нещо не е наред с мен. А и 157 минути! Стига. Нито хубавата вечеря в изискан ресторант продължава толкова време, нито сексът след нея. Странно сравнение, но that's it.
