По-добре късно, отколкото никога – това златно правило е с двойно значение за забележителната изложба, с която фондация Beyeler в Базел, Швейцария, отбелязва таланта, упоритостта в доказването на подчертано доминирания от мъже арт свят и капчиците лудост, характерни за представените художнички.
Експозицията „Отблизо" събира 100 платна, нарисувани от 1870 година до днес, които демонстрират силата и дълбочината в творбите на жени, дръзнали да нарекат себе си артисти във времена, когато на присъствието им на световната арт сцена се е гледало с лека насмешка.
„Разбира се, че излязохме от този буквализъм и се опитахме да представим тези невероятни артисти извън капана на времето и мъжкия свят. И в процеса на изграждане на артистичната рамка на изложбата, видяхме, че портретът (който е характерен за всяка една от тях) е опит да се доближат, да навлязат по-дълбоко в света на човека, който изобразяват. Много често, разбира се, това са самите те, което добавя още един интересен пласт върху работата им и способността ни да я разбираме по-добре!", коментира кураторът Теодора Висхер.
ОЩЕ ОТ GRAZIA: ОПЕРНИЯТ СПЕКТАКЪЛ, КОЙТО ДА СИ ПОДАРИТЕ ТАЗИ КОЛЕДА
„Отблизо" е смел опит за представяне на еволюцията в портретирането от 1870-а насам, в който на фокус са най-интересните представителки на артистичния свят по онова време. Сред тях Берти Морисън, Мари Касат, Паула Модерсон-Бекер, Лоте Ласерстайн, Фрида Кало, Алис Нийл, Марлен Дюма, Синди Шърман и Елизабет Пейтън. Никак не било трудно решението на фондацията кураторът на изложбата да се посвети само на женското присъствие в портретирането, защото, както признава Висхер: „По онова време жените артисти са пътували из целия свят, имали са възможност да учат в престижни арт училища, да участват в групови изложби. Вече се е усещала промяната в тази посока и сме щастливи, че с творбите, които сме избрали за експозицията „Отблизо", отдаваме заслуженото на толкова талантливи и смели жени като Фрида Кало, Алис Нийл и Паула Модерсон-Бекер, която е творила по времето на кубизма. Когато видите картината й, мигновено ще направите сравнение с картините на Пикасо – и повярвайте ми, тя по нищо не му отстъпва. Единствената разлика е, че картините й не са толкова известни!".
ОЩЕ ОТ GRAZIA: ДОМЪТ НА GUCCI ОТВОРИ ВРАТИ. ВЛИЗАМЕ ЛИ?
Любопитна линия в разработването на сюжета на експозицията е портретът като терапевтичен ефект. В тази посока най-любопитни са наслагванията на мексиканската художничка Фрида Кало в очертаването на фамилна рамка. „През целия си живот тя се е опитвала да изгради своята собствена идентичност чрез автопортретите си и благодарение на частни колекционери и световни музеи представяме някои от по-малко познатите й творби. „Моите дядовци и баби, моите родители и аз (Семейно дърво)" е картина от 1936 година и за нас, изкуствоведите, е опит за ориентация в нейното пъстро родословно дърво – мексикански и европейски корени от страна на родителите й и техните предшественици."
Интересен акцент в експозицията са творбите на германската художничка Лоте Ласерстайн, които в силната й серия от автопортрети отхвърлят възприемането на жената само като еротичен обект. В картината „В студиото", нарисувана през 1928 година, Ласерстайн представя себе си като артист, дълбоко концентриран в работата си. Интимността на творческия акт е толкова наситена, че създава усещането за трима герои в картината – художничката, позиращия модел и творческия дух. Изложбата „Отблизо" е като отворено и недовършено писмо от една жена артист до друга, с послепис, за който бихме могли да използваме думите на изкуствоведа До - натиен Грау: „Портретите не бива да бъдат възприемани само като индивидуален образ или самотен остров, който е запазена тери - тория само за рисуващия. Портретите са подадена ръка, с която да се потопите смело в морето на живота на другите!".
Текст: Тита Найденова
Фотография: Fondation Beyeler
