Текст: Тита Найденова
Фотография: ©Helmut Newton Foundation
Легендарният фотограф Хелмут Нютън, който остави като наследство не само хиляди фотографии, останали като вдъхновение за колегите му, но и прочути фрази от типа на: „В моя речник на ужасните думи има само две – изкуство и добър вкус!", щеше да отбележи вековен юбилей миналата година. Берлинската фондация, която носи неговото име, се амбицира със силна артистична програма, световни експозиции и срещи с близкия му кръг, но пандемията промени плановете и остави на изчакване мащабните проекти.
Година по-късно в Берлин фондацията с гордост представя експозицията „Хелмут Нютън – наследството", която може да се види до 22 май 2022 година. Над 300 култови фотографии от архивите на легендарния Нютън и съпругата му Джун, известна с творческия псевдоним Алис Спринг, са извадени на бял свят, за да пресъздадат иконичния свят на един великан. Въпреки че приживе роденият в Берлин фотограф отказва да приеме творчеството си като изкуство и, съвсем здравословно според самия него, поддържа дистанция от медиите и хората, които винаги го вкарват в тази графа, в световен мащаб той остава като една истинска Супернова.
ОЩЕ ОТ GRAZIA: ВИЛАТА НА ЕДНО ИСТИНСКИ БОХЕМСКО ЛЯТО
С прецизно око, много често характеризирано с лека циничност, смущаваща другите интелигентност и пиперливо чувство за хумор, което самият той приписва на зодиакалния си знак Скорпион (роден е на 31 октомври), Хелмут Нютън прекрачва всички граници с идеята, че именно там ще намери нещата, които търси. Затова в речника му не присъстват думите изкуство, добър вкус и премерена естетичност, защото вярва в смисъла на кича, перверзността и излизането извън рамките на общоприетото. И заради преживяното като дете (еврейското му семейство е принудено да напусне Германия и се установява в Аржентина), а в по-късен етап и предизвикателствата в работен план в Париж и Ню Йорк, Хелмут Нютън намира своята идеална половинка – австралийската фотографка Джун Браун, която става негова съпруга през 1948-а. Тандемът преоткрива всички измерения на думата любов, включително хармоничната връзка в професионален план. Джун е не само негова муза, но и партньор в приключенията. Тя е и автор на първия документален филм за Нютън, с който прави опит да улови неуловимото – таланта му.
Същото предизвикателство поема и фондацията, носеща името му, в Берлин с организирането на изложбата, която претендира, че обхваща най-интересните периоди в творчеството му. От звездните години в Париж, когато Нютън открива силата на фотографските си послания, когато работи за престижно модно списание и кампаниите на модния дизайнер Андре Куреж, до по-зрелите му визуални предизвикателства във върховите години на Vogue, когато главният редактор Анна Уинтур прави невероятното – отстъпва от властния си характер и преотстъпва правото на Нютън да прави онова, което иска. Давайки му пълна свобода, на страниците на модното издание се появяват някои наистина култови фотосесии, които и до днес остават като вдъхновение за по-младите фотографи. Силен акцент в експозицията са рекламните кампании, заснети от Нютън, както и непубликувани фотографии – част от модни фотосесии. В интервю за вестник New York Times по повод смъртта му, през 2004-та Уинтур си спомня първата им среща: „Бях изумена и в същото време вдъхновена от визуалния му гений. Тогава копнеех да бъда една от жените в снимките на Хелмут. Не мога да се сетя за по-голям комплимент към една жена от появата й в студиото му".
Тайната на плодовитостта, смелостта и оригиналните идеи във фотографиите му до голяма степен е присъствието на Джун в живота, сърцето и ателието му. Доказателство за това е изказването на бизнесмена Пиер Берже, дългогодишен партньор на френския моден дизайнер Ив Сен Лоран: „Безкрайно ценях приятелството ни с Хелмут. Той не допускаше лесно хора до себе си и макар да беше много артистичен и пленителен, имаше много силен филтър за приятелите си. Освен това приятелство, много ценно за мен, като приказен пример, бе уникалната му любов към Джун. Двамата бяха една от най-красивите любовни истории в бранша. Изключителна двойка, най-вече, защото животът им бе подчинен на две важни и за мен неща – любовта и работата!".