Може да се каже, че официално съм late to the game, защото изгледах втория сезон на "Emily in Paris" едва в началото на тази седмица, но коледното настроение не ми позволи да го пусна преди началото на новата година. След това се появиха изненадващо многото януарски ангажименти и ето ме тук. Между другото, не може ли наистина да въведем правилото работният ден да започва към 11 и абсолютно никой да не иска нищо от нас през събота и неделя? Би било чудесно.
ОЩЕ ОТ GRAZIA: НЕКА ПОГОВОРИМ ЗА EMILY IN PARIS...
Причината да седна да напиша тези редове не е великата ми претенция на още по-велик кинокритик, какъвто категорично не съм, а безобразното количество хейт коментари, които видях в интернет пространството около и след премиерата на новите епизоди. Ако тепърва ще гледате saison deux, може би е чудесна идея да спрете дотук. Има спойлери!
Стрелям направо. Знам, че в реалния живот шансът да преспиш с гаджето на най-добрата си приятелка и тя да ти прости след три дни сърдене, е страшно малък. Въпреки че продължавам да мисля, че Камил има план и не е чак толкова усмихната и лекомислена, колкото изглежда. Наясно съм, че едва ли ще срещнеш следващата си голяма любов в класа по френски, но няма ли да е готино? Ако знам, че жената на живота ми ме очаква в курса по испански, няма да го отлагам вече четвърта година. Впрочем, Алфи ми допадна страшно много като персонаж и вярвам, че макар да е по-очакваният избор за Емили, Габриел може да е доста, доста проблемен герой.
ОЩЕ ОТ GRAZIA: ЛИЛИ КОЛИНС ИМА КАКВО ДА КАЖЕ НА ВСИЧКИ, КОИТО НЕ ХАРЕСВАТ EMILY IN PARIS
Тъжната истина е, че във втория сезон има немалко сцени, които да ви накарат да не харесвате сериала и да го заклеймите като твърде лек или дори глуповат. Пример е рожденият ден на Емили. Кой, за бога, празнува на улицата? Единственият готин момент от тази сюжетна линия беше тортата с три вида белгийски шоколад, която явно си е заслужавала няколкото допълнителни споменавания в сценария. Душата ми, копнееща за сладко, продължава да я мисли. Или пък финалът, в който с типичния за повечето драматични моменти тон, главният герой вдига телефона и казва "Хей, аз съм". Ама, разбира се, че си ти! Едва ли човекът, с когото работиш всеки ден, няма номера ти. Никога не съм го разбирал.
Аз обаче, въпреки вече потвърдените трети и четвърти сезон, силно се надявам Емили да остане в Париж. Този Париж! Толкова шарен, толкова... Париж. Всичко е направено страшно красиво! На няколко пъти буквално (!!!) ми идваше да се разплача. Когато в съвсем спонтанен разговор по телефона го споделих на майка ми, тя ми разказа как в първата сутрин, след като сме станали част от ЕС, аз съм се събудил и съм бил страшно разочарован, че абсолютно нищо не се е променило и всичко си е същото. Да подчертая, че тогава съм бил някъде около първи клас. Останалото, за съжаление, все още е вярно.
Причини да обичате сериала - колкото искате. Актьорският състав е подбран перфектно. Лили Колинс е прекрасна! Химията между образите е налице. Филипин Лерой-Болю в ролята на Силви е просто съвършена. Радвам се, че срещна истинска любов и взе някои правилни решения. Кейт Уолш отново показа колко е добра. Не съм сигурен, че остана човек, който да не поиска да "фрасне" героинята ѝ, преди да е приключила с разхвърляната си и изключително шумна закуска. Да не пропусна и Ашли Парк, която определено е моето откритие този сезон! Песента от последния епизод веднага се заби в главата ми, така че ако случайно се засечем някъде до края на месеца, най-вероятно ще ви поздравя с "bonsoir" или "enchantée".
ОЩЕ ОТ GRAZIA: LANCOME ПУСНА КОЛЕКЦИЯ, ВДЪХНОВЕНА ОТ EMILY IN PARIS
Отделно, сюжетната линия отново е изключително лека, приятна и ненатоварваща. Има въпроси, чиито отговори бихте искали да разберете, но в същото време буквално не се изисква нищо друго, освен да си сипите три-четири чаши вино и да го изгледате наведнъж. В крайна сметка, заявката на "Emily in Paris" не е да провокира житейски катарзис или да промени из основи ценностната ви система, а да ви разтовари. С тази си задача, се справя повече от отлично. Също така, ще ме извините за сравнението, но след като Дарън Стар стои зад двете продукциите, може би е окей да направя аналог. Видяното в "Сексът и градът" далеч не е точно прицелване в реалността. Разбирам, че влиянието му е било различно, само казвам очевидното.
Предвид страшно депресиращата януарска реалност около пандемията (още колко време?!!) и абсолютно излишните, поне по мое мнение, студ и сняг (няма ли ви на Коледа, после само по курортите!), животът на Емили във Франция просто ни кара да се чувстваме добре. Предизвиквам ви да го погледнете по този начин. И, моля, пазете пръстите си, докато изпълнявате предизвикателството.
