Текст: Тита Найденова
Фотография: Форум Филм България
Ако можете да си отговорите на този въпрос, след като изтекат финалните надписи на филма на годината, според много критици и професионалисти в света на седмото изкуство, значи сте намерили кода за екранния и внушителен като зрелище пъзел на режисьора Кристофър Нолан. "Опенхаймер" стъпва деликатно върху биографията, която Кай Бърд и Мартин Шервин пишат за "бащата на атомната бомба" Робърт Опенхаймер (и печелят престижната награда "Пулицър"), но съвсем не е биографична продукция, нито пък е политически трилър, въпреки че в някои сцени Нолан използва много от похватите на Оливър Стоун в "Джей Еф Кей", например.
"Опенхаймер" е изумителен, вълнуващ, емоционален, стискащ за гушата и сърцето интимен портрет на един необикновен човек, който следва интуицията, виденията и догадките си за гениалността на вселената и на най-подвластните на корупция от вътрешен и външен характер нейни просветления – хората. Подобно на звездите, които американският студент Робърт Опенхаймер изучава с любопитство и умиление в няколко престижни университета в Европа, така и хората поглъщат светлина и други звезди, а след това изчезват в пространството – като ефекта, който има атомната бомба, създадена години по-късно от прочутия учен и неговият екип. Разработена в тайна лаборатория с размерите на цял секретен град, в любимото място на Опенхаймер – Лос Аламос, атомната бомба поглъща всичко, закодирано в интимния свят на създателя си – неговата любовна драма, копнежа му да разгадае тайната на вселената и амбицията да бъде пръв в едно демонично състезание (по същото време научен екип в Германия също разработва атомна бомба, която да послужи в пъкления план на нацистите).
"Опенхаймер" е далеч от меката чувствителност на мелодрамата, която ама никак не е присъща на Кристофър Нолан. И тук няма да я откриете. Филмът се отличава със суров замах към историческите факти и героите в тази история, която Нолан и екипът му подсилват визуално и психологически – при работата с актьорите. Неслучайно по време на една среща с журналисти в Лондон, един от титулярите в продукцията Робърт Дауни Джуниър признава, че никога досега не е ставал свидетел на такава яростна трансформация на актьор в персонаж, като тази на Килиън Мърфи в Робърт Опенхаймер. "Но какво друго може да направи човек, когато има срещу себе си режисьор като Кристофър Нолан, който като грижовен баща предизвиква да бъдеш винаги най-добрата версия на самия себе си. Аз, самият, не можех да направя нищо друго освен да се надскачам всеки път, защото честно казано досега не съм имал толкова блестящ пример за родител срещу себе си", коментира той с респектираща самоирония мрачната история на отношенията баща – син в собствения си живот.
ОЩЕ ОТ GRAZIA: "ОПЕНХАЙМЕР" ИЗБУХВА В КИНАТА, СПЕЧЕЛЕТЕ ДВОЕН КИНОБИЛЕТ ОЩЕ СЕГА
Преди премиерата на филма, екипът на продукцията спазва драконовски мерки за сигурност, за да не изтича нищо от сценария и развитието на историята на филма. Не защото се очаква да видите нещо по-различно от вече случилото се преди десетилетия, а за да преживеете органично незабравимата и според мен трансформираща среща с микрокосмоса на човешкия дух, разрушителната стихия на алчността и измамното его (показана в натура в политическите среди на САЩ), както и силата, божествената сила, на един интуитивен, но и следващ удивителната структура на космоса, живота и най-уязвимия микроелемент на фона на гигантските звезди – човекът, учен, какъвто е Опенхаймер.
Неслучайно напомням да не пропускате ключовата сцена, с която филмът отваря и затваря пространствено-времевия континуум – тихата среща на Опенхаймер и Айнщайн, в която е закодирано посланието на Нолан към зрителите в киносалона. Отговорът на въпроса защо тъгува Алберт Айнщайн ще разплете не само загадката на този толкова вълнуващ и променящ, пречистващ като след огнен ад филм, но ще направи видими следите на толкова разнообразни, присъстващи в различна степен и проявление примери на хуманност. Извънредно крехко и деликатно състояние на духа, което сме позагубили в хилядолетията еволюция, а в настоящия исторически момент дори живеем във фалшив комфорт с истинска война, както и с многобройни опити от страна на изключително богати и фалшиви герои на противоречивото време да превземат космоса. За тях и за всички останали е няколкоминутният диалог на Опенхаймер и Айнщан, в който Нолан оставя отворена врата за просветление.
Не пропускайте този филм, ако сте от зрителите, които вярват, че човешкият вид не само има шанс, но и мисия. Не пропускайте този филм и защото Килиън Мърфи е изумителен в трансформацията си в Робърт Опенхаймер и след тричасовия епос вече е спечелил Оскара в сърцето на всеки зрител. По-важната награда, мисля аз.