Текст: Станислава Айви
В "Страсти в кухнята" Жулиет Бинош е в ролята на Йожени, уважавана готвачка, която е партньор в кухнята и в живота на Доден Буфан - изтънчен гастроном и кулинарен шеф. Двамата работят заедно през последните 20 години и проследяваме отношенията им чрез приготвянето на храна за изтънчени гости, както и една приближаваща опасност. Ще видим филма на Тран Ан Хунг в рамките на кино-литературния фестивал CineLibri тази есен, за който Хунг спечели наградата за режисура в Кан през май. Много красива и емоционална история, преплетена с особеностите на епохата си. В ролята на Доден е бившият съпруг на Бинош – Беноа Мажимел и двамата неслучайно имат страхотна химия.
"Още преди няколко години исках да направя кулинарен филм, но сега му беше времето", споделя Хунг. "Известният готвач Пиер Ганер и екипът му приготвяха всичко, а Жулиет и Беноа се научиха да се справят." Режисьорът от виетнамски произход има награди и номинации от големи кинофестивали като Кан и Венеция както и номинации от фестивалите в Сидни, Истанбул, Гент, Дубай, Торонто и 2 награди "Сезар". Сред награждаваните му филми са "Аромат на зелена папая", "Рикша" и "Норвежката гора".
Началната сцена, в която виждаме Бинош в градината на огромната къща, носи сламена шапка, откъсва глава на целина от земята и вдишва това, което е взела от земята. А след това отива към кухнята и кара зрителят да иска да я последва веднага, за да усети какво предстои да приготви. "Това, че прекарахме толкова време в готвене, ме накара да искам да готвя,” разказва Бинош. "Иначе когато мога да го избегна, винаги го правя. Във филма е повече като създаване на нещо, все едно е за любов или да готвиш за приятели. Така за мен се отключва желанието за готвене, когато е задължение всеки ден е друго." Храната може да е в основата на тази история, но всъщност Йожени и Доден общуват и си се обясняват в любов непрекъснато чрез готвенето, движенията си и светлината. Темпото на разказа е именно в унисон на отношенията на главните герои.
За да се постигне такава истинска химия, със сигурност помага, че актьорите са имали такава съвсем истинска в живота, от която резултатите са дъщеря им Хана и публична раздяла. "Жулиет влезе първа в проекта, а в списъка ми за мъжката роля беше Беноа," разказва Тран Ан Хунг. Той настоява, че никога не е бил от режисьорите, които биха злоупотребили с истинския живот на актьорите си. "Тя ме попита дали съм сигурен, именно заради историята им, защото не смяташе, че той ще приеме. Пробвахме други актьори, но не се получи и в крайна сметка, тя каза "Беноа е страхотен!" Веднага отидох при него и той много хареса историята. Той ми каза абсолютно същото – "тя няма да приеме” и аз му отвърнах "тя вече е част от проекта". Той се учуди и ме попита дали няма да е сложно. Но първия ден, когато ги видях заедно, знаех че филмът ми е готов."
Двамата герои имат отделни спални, но умело флиртуват с идеята той да я посещава, когато има разрешение. Той иска да се ожени за нея, тя намира идеята за ужасна. Когато обаче тя се разболява и не може да му помага за изкусителните блюда, които заедно правят за гостите си, е негов ред да се грижи за нея. Беноа Мажимел е прекрасен като Доден в неговите насила сдържани емоции към Йожени. Силно усещаш през цялото време как той иска да изкрещи на целия свят колко е важна тази жена за него, а тя с една усмивка спира тези пориви. Базиран на романа на Марсел Руф "Животът и страстта на Доден Буфан" от 1924, персонажът на Доден е вдъхновен от приятел на автора. Историята е адаптирана за първи път за френска телевизия през 1973 година. Хунг се придържа към книгата от гледна точка на това, че извън тази кулиарно-любовна игра, не научаваме много за героите. Но всъщност не ни и трябва.
Истината е, че режисьорът в нито един момент не прекалява с никоя съставка – дължина на кадър, музика, светлина или сценография. Той казва, че е научил това от французите, когато са го приели в страната си и всъщност това е малко или много неговото обяснение в любов към тази държава. И резултатът е истинска наслада за сетивата, усещане на всеки звук и движение на приготвянето на храната и в същото време тази сдържаност, която струи и от Доден и Йожени.
