30 са новите 20... Тази модерна, иначе много вярна, мантра удобно се превърна в нашето извинение да отлагаме нещата от живота за по-късен етап
Да се ожениш, да имаш деца, да си вземеш дом на ипотека са отговорности с главно „о" и поколението на т.нар. милениали, към които се числя аз самата, се решаваме на стъпката по-трудно. Дори научихме родителите си да минимизират очакванията към нас по темата, доколкото им е възможно. Защото не от вчера бракът се смята за отживелица, сватбата за събитие, изяждащо абсурдни финансови и енергийни ресурси, а детето за отнемащо важното право да бъдеш център на собствената си вселена.
Изчезващ вид ли са младите булки обаче?
В обкръжението ми има всякакви примери. Повече, със сигурност, обаче са тези, които не бързат да се впуснат в авантюрата, наречена семеен живот.
Преди година и половина, четири години по-малкият ми брат (тогава на 25) ме изненада с новината, че се е сгодил. С риск да ми се разсърди, ще призная, че си помислих: „Защо им е да се женят? Толкова са млади..." И после, разбира се, подредих в главата си всички доводи колко ненужна, скъпа, трудна за организация и прочее е една сватба.
12 май 2019-а обаче разби разумните ми доводи срещу бракосъчетанието на пух и прах. Защото имах честта и привилегията да присъствам на тяхната страхотна, стилна и силно емоционална сватба. Сватба като от филмите. С красиви актьори в главните роли, с уникални декори, с ярки персонажи, с прочувствени речи, стабилна хореография, убийствен саундтрак... Брат ми и снаха ми не изчакаха новите 20, за да си кажат онова култово ДА, въпреки че никой в наши дни нямаше да ги осъди, ако просто живееха на семейни начала. (За да стане ясно, колко сме свикнали вече хората да не се женят, камо ли млади, ще споделя следното: много от колегите, които почерпих в офиса, се изнанадаха от възрастта им, други си припомниха, че някога е било нормално да се жениш на 20+, а трети ме попитаха дали не го правят, защото булката е бременна! Не, мили хора, не е... Булката просто е много влюбена.)
В малките часове от вечерта, в края на същата тази сватба, един от най-добрите приятели на младоженците импровизира с поздрав, който се трансформира в 5-минутна философска реч за любовта, приятелството и битието като цяло... от който финално стана ясно, че в неговите очи, а може би и в тези на всички нас, те са намерили отговора на екзистенциалния въпрос защо сме тук, какъв е смисълът на живота?
И да, той не е 42, а просто да обичаш споделено някого и да поискаш да го правиш, докато смъртта ви раздели... когато му дойде времето, дори да изглежда твърде рано.
Фото: Freepik и личен архив
