Ако не сте чували, да знаете - трите най-силни зависимости в съвременния живот са наркотици, въглехидрати и заплата!
Какво знаем за най-малко известната като такава – заплатата?
За нея казват, че е голяма, малка, средна, хубава, закъсняла, липсваща, подходяща, очаквана... Малко хора казват, че за заплатата им е все тая. А никой не е казал, че не заслужава високата си заплата.
Не ние, а заплатата ръководи живота ни – замисляли ли сте се?! Какво ядем, какво ни ядосва, какво ни дава самочувствие, какво ни дразни в другите, какво ни мотивира.... забелязвате ли сянката на заплатата? Заплатата ни поставя в зависимост, пак тя ни освобождава от нея, овластява ни, дава ни „зелена светлина" за действие, благославя ни (да живеят бонусите, само че някои са благословени, а други: „ъъъ, това не е ли само в чужбина").
Заплатата ни образова икономически – научава ни как да се пазарим като на Капалъ чарши. Казва ни за колко сме се продали. Казва ни и колко струваме. Научава ни на непознатия досега за нас икономически (вероятно) закон за неадекватната пропорция „увеличение на работата води до замразяването на заплатата".
Заплатата ни превръща във философи: „Не е важно колко даваш, важно е колко взимаш!" Този вътрешен глас става все по-силен и в един момент се научаваме дори да не изпитваме неудобство от съвестта си. Заплата и съвест?!
Заплатата ни научава да бъдем смирени – само така можем да я запазим. И примирени: прекланяме глава, променяме тона, слагаме усмивка и продължаваме спокойни напред. Какво тук значи някакъв си бунт или лично мнение, недоволство или усещане за несправедливост?!
Заплатата ни научава как да общуваме с хората – знаем кога какво да им кажем, знаем на кого какво да кажем... Защото ако не знаем, заплатата ни страда!
Заплатата ни превръща в клюкари, за които най-същественото удовлетворение е да научат каква е заплатата на другите. За да са спокойни и да живеят живота си с усещането за успех. Или пък за да са неспокойни и да търсят причина за неуспеха си.
Заплатата е признание, благословия, мечта, обида, закрила, престиж, етикет, статус, любовник... Ха! Знаете ли, че това не е заплатата ви? Това сте ВИЕ! Драмата е, че след осъзнаването обикновено трябва да дойде действието. Няма го обаче!
И защо говоря в първо лице, когато аз съм към второто лице на множественото число?! Вие! Аз не съм там! Аз не казвам, че заслужавам заплатата си, но и не съм зависима от нея. Не защото ми е излишна, а защото имам себе си!
Ако я няма заплатата ми, оставам АЗ. Тогава следва интересното!
Не заплатата ми го дава! АЗ си го давам!
