Случвало ли ви се е, докато слушате хубава песен по радиото, която наистина харесвате, просто ей така – за всеки случай, докато върви припева, да проверите и останалите станции, за да сте сигурни, че може по някоя от тях да звучи друга, още по-любима мелодия? Ако се разпознавате в този сценарий (който е редовна част от моето ежедневие), то трябва да ви съобщя неприятната новина, че най-вероятно страдате от лека форма на FOMO – fear of missing out или безпокойство, свързано с убеждението, че различни възможности за щастие ще минат покрай вас, без да можете да ги изживеете. Такива възможности може да включват социални събития, лични контакти, бизнес инвестиции, професионални предложения, романтични взаимоотношения – изобщо всичко, което в голяма или малка степен, изисква направа на избор.
Според изследване, проведено в Обединеното кралство, повечето от така наречените милениали (възраст 18 – 34) казват „да” на всичко, което се изпречи на пътя им, именно защото се страхуват, че пропуснат шанс, който никога няма да се появи отново. Трябва да призная, че когато преди време научих за дефиницията на FOMO, първата ми мисъл беше: „Що за детско мислене?” Ако заведете едно дете в магазин за сладки и го попитате: „Какво искаш?”, то почти 100% ще отговори: „Всичко”, защото в неговата глава все още не се е формирала логика, която да му подскаже, че, ако опита от всичко, ще го заболи стомаха.
Винаги съм вярвала, че първият признак за емоционално съзряване е самостоятелно и по своя воля да пожертваш нещо, което искаш сега, за да постигнеш цел, която си поставил пред себе си в дългосрочен план. Както при повечето хора, и в моя случай тази теория се превърна в практика, когато заживях отделно от семейството си и трябваше сама да разпределям своето време според приоритетите, които имаха значение за мен. Също така, не съм особен привърженик на разсъждения, свързани с миналото в стил: „какво щеше да се случи, ако…” – след като даден избор е направен, не виждам смисъл да се губи енергия в съзерцание на изгубени възможности.
Ако не стана достатъчно ясно – по никакъв начин не се идентифицирам с FOMO…Като изключим факта, че се сблъсквам с него поне по десет пъти на ден. Но тук става дума за онези, малките избори, които понякога ми отнемат повече време, отколкото съм склонна да си призная. Каква закуска да си направя, какви дрехи да си избера за днес, по кой маршрут да мина на път за работа? FOMO придобива особено досадна форма вечер, когато след полунощ отегчено зяпам телевизия, страхувайки се, че след малко ще започне нещо интересно и аз ще съм заспала. Помня преди много време, когато избирах първата си квартира, брокерът ми показа един апартамент, който отговаряше на моите изисквания, но аз казах „не”, защото бях убедена, че ще се появи по-добро предложение. В края на краищата, съдбата се намеси и аз останах в същия този апартамент повече от две години. Може би FOMO няма нищо общо с поколението на милениалите, а е тази част от всички нас, която отказва да порасне и не спира да се надява, че най-хубавото нещо е точно там – зад ъгъла и все още предстои да ни се случи?
