Лято. Град. Прах. Автомобили. О, пардон, грешка, започвам отначало. Лято. Град. Езеро. Къмпинг. Красота. Наистина съм в град и излизам на разходка. Минавам по улица, завивам по друга и се озовавам пред чакълена алея, навлизаща в малка гора. На прага на гората – кошче за боклук. Продължавам по алеята, вървя вече из гората, където не виждам нито един захвърлен фас, нито хартийка, нищо. Само горски теменуги и тихи дървета, покрити с мъх и спомени. Горичката свършва, накрая ù отново кошче за боклук. Свивам след малкото мостче вляво и се озовавам пред две успоредни алеи, изтегнали тялото си покрай синьо езеро. Чакай малко, ти не беше ли в град, питам се?
Обичам разходките без очаквания – ей така, в непознатото. В моя град, който е и столица на една уж европейска държава, такива разходки обикновено свършват в някой мол или по-зле – в някой задръстен от паркирани автомобили тротоар, който те запраща на платното, за да се озърташ за преминаващи коли като нарушител по неволя.
Но сега съм в друг град. Пак европейски. Къмпингът, който ви показвам, е на това място отдавна. Някои от обитателите му са тук от години – наели са местата за караваните и палатките си дългосрочно, и са превърнали тези малки парченца земя в късчета приказки. Не всички могат да си позволят пътувания и скъпи почивки. Затова избират този начин на летуване. А тези със свободни професии прекарват на къмпинга и по цяло лято. Дори собственоръчно са направили къщички за птици и са ги окачили по дърветата. Вървя по алеите и не мога да се наситя на цветовете, на композициите, на фантазията и хъса на тези хора от малкото да създадат разкош. Не беше ли казала феята Камбанка от „Питър Пан”, че ако малкото значи повече, то тя е безкрайна? Такава е и човешката грижа – колкото повече се грижим за малките неща около нас, толкова повече голямото се разхубавява.
Типично по български си задавам въпроса: как така никой тук не краде? И знам, че ако го задам на глас, ще ми се смеят, защото хората тук знаят, че да крадеш красота е като да крадеш от себе си – ще ти е грозно и на очите, и на душата. Красотата е, за да радва. Кой би откраднал радостта? Единственият логичен отговор е – емоционално бедният.
Красотата се постига с най-простичкото и най-лесното нещо на този свят – с обичане. Защото нямам друго обяснение за хубостта, която са създали тези хора край синьото езеро. Единственият начин да живееш добре е да обичаш – всичко в твоя дом, но и всичко около него, всичко извън него, докъдето се простира животът ти.
Може би трябва да добавя, че в края си алеите се събират в пространство, където има малък ресторант, с маси край езерото и детска площадка. Тук можете да хапнете прясно уловена от същото езеро риба и други неща. А може и просто да се излегнете на тревата и да погледате лебедите и другите птици, които съвсем необезпокоявани от хората се разхождат и плуват наоколо.
Почти забравих, още ли съм в град? Да, това е един неголям град в Швейцария. Казва се Муртен. А хората в него умеят да обичат.