Кралицата на криминалните истории Агата Кристи беше убедена, че животът на книгите ù ще бъде кратък и славата едва ли ще я надживее. Тя познаваше недостатъците си по-добре от всеки критик: и стилът ù е без излишъци, и като цяло сюжетите се повтарят. Но всичките ù творби до ден днешен се купуват, четат и препрочитат. От осемдесет години тя е в топ десет на най-продаваните автори в света. Самата аз, заравяйки се в дебрите на моята библиотека, понякога изваждам томче на Кристи и с изненада откривам, че не помня кой е убиецът и искам да разплета загадката отново. Може би книгите на Агата Кристи, както „златните”, така и не толкова известните, ни дават също и онова, което липсва в съвременния свят - усещането за сигурност, чувството за сила, предсказуемост и материална стойност на живота. Любимите ù герои, подобно на самата писателка, ценят малките ежедневни удоволствия. Животът за тях не е досадна необходимост, животът е основата на всичко останало. Уреден бит - уреден живот. А уреденият живот означава на първо място Къщата.
Къщата за Агата Кристи е много повече от сграда. Сградата е нещо безлично, универсално, типично: нови къщи - близнаци, облицовани еднакво, наредени плътно на една неразличима по нищо улица. Кокетно, стандартно, удобно. Но душата копнее за нещо друго, не са ù достатъчни стандартните удобства и в безкрайната повтаряемост не се различават цветовете на индивидуалността. Толкова човешки довод.., тъй като дълбоко в себе си всеки е уверен в собствената си изключителност: аз не съм като всички и моят дом също трябва да бъде различен. Уникален. Единствен. Мой. Това е и толкова английско...
През 1965 г. кралицата на кримките хвърля картите на масата, като написва автобиография. Известната писателка Агата Кристи е просто маска, зад която се крие госпожица Агата Милър. Детството ù преминава в добрата стара викторианска Англия (тя е родена през 1890 г., десет години преди смъртта на кралица Виктория), а младостта ù съвпада с празничната ера на крал Едуард VII. И всичко, което пленява читателя в романите на Кристи, е заимствано от нея, от Къщата на детството, от Дома на младостта. Светът ù е нейният дом. По-точно нейното „у дома” е цял свят.
„... Смених безброй къщи, купувах къщи, сменях ги с други, обзаведени, завършени, преустроени. У дома! Благослови ме, Господи, у дома!”
Къща за кукли
Първата къща на Агата е малка: долу има кухня, трапезария и хол, а на втория етаж има спални и баня. В хола съжителстват комплект столове, тапицирани със син сатен, диван и обемно позлатено кресло. Има и тоалетка с огледало, кръгла полирана маса за хранене и доста грозен трапезарен шкаф, украсен с оранжев брокат. Много лампи и вази с цветя. Новите неща пристигат ли пристигат, а когато холът започва да изглежда като склад за мебели, стопанката на къщата - шестгодишната Агата Милър - иска да разшири пространството. Родителите обаче не одобряват намеренията ù: малкото момиченце не може да има две къщи за кукли. Въпреки това, изобретателната майка предлага на Агата да използва един от празните бюфети: самата къща за кукли ще бъде поставена отгоре и така под нея ще има още четири етажа (цели четири рафта!).
Къщата за кукли върху бюфета стои в дома на семейство Милър в имението Ашфийлд. Домът е придобит още преди раждането на Агата, почти мистериозно. Баща ù Фредерик Милър е наполовина американец и планира да живее в Америка. За да подготви заминаването обаче, е необходимо време и съпругата му Клара Милър отива в Торки - модерен зимен английски курорт на брега, за да избере временно обиталище за семейството (Милърите вече имат дъщеря Мадж и син Монти). Клара обикаля трийсет и пет къщи, докато не попада на Ашфийлд и не се влюбва в него от пръв поглед. Къщата не се дава под наем, а се продава - и Клара веднага я купува, инвестирайки всичките си пари. В крайна сметка, семейството не заминава за Америка.
„Винаги мислено се връщам в къщата, където съм родена - в Ашфийлд. Почти никога не мечтая нито за Гринуей, нито за Уинтърбрук. Само Ашфийлд. Старата, добре позната обстановка на имението. Колко добре познавам всеки малък детайл там: ето ги избледнялата червена завеска на кухненската врата, медната решетка със слънчогледов орнамент пред камината в хола, турския килим на стълбите, голямата олющена класна стая с релефен тапет – тъмносин със златисто...”
А около къщата са се ширнали голяма зеленчукова градина и парк. Дългата морава, която се спуска по склона на хълма, където растат кедри, секвои, каменен дъб, две ели и буки, преминава в пепелява гора, през която по сенчеста пътека се стига до игрище за крикет и тенис корт.
От гледна точка на външния наблюдател, Ашфийлд е типично викторианско имение: еклектизъм, всички стаи декорирани в различни стилове, много мебели и всякакви декорации, много малко светлина и пространство. Но за Агата Милър - момичето с неудържимо въображение - и къщата, и градината са загадъчен и тайнствен свят, и по-късно този свят, запазил цялата си материална същност, като в магическо огледало ще се трансформира в романите на порасналата Агата.
Когато Агата Милър, променяйки фамилното си име на Кристи, подрежда собственото си семейно гнездо, епохата в Англия вече е друга. Вече е модерен едуардският стил - последният, между другото, кръстен на монарх, - също еклектичен, но с други форми и други тонове. Това са леки елегантни мебели, леки тапицерии от коприна, орнаменти от растителния свят, флорални тапети, вместо тежките завеси на прозорците има щори, а на пода - искрящ паркет. Но госпожа Кристи не робува на модата. Ремонтирайки хола си, тя иска стените да са боядисани в бледорозово, а таванът да е покрит с лъскав тапет на клонки от глог, разпръснати на тъмен фон. Тази идея среща отчаяната съпротива на декоратора:
Къщи щастливи, къщи нещастни
Спорът на г-жа Кристи с декоратора за интериора на хола се провежда не в собствената ù къща, а в апартамент под наем. След края на Първата световна война Арчибалд Кристи е освободен от военновъздушните сили и започва работа в Сити-то. Доходите на младата двойка не са големи и в началото те наемат мъниатюрен апартамент (две стаи с микроскопична кухня и баня).
Когато войната приключва, кариерата на Арчи тръгва нагоре и в семейството се ражда дъщеря им Розалинд. Розалинд се нуждае от бавачка, а в онези дни разходите за бавачка и прислужница са задължителни (готвачката Люси служи на Агата Кристи от самото начало на брачния живот на писателката). Семейството се нуждае и от по-просторно жилище срещу разумен наем и след дълги митарства Агата намира подходящия необзаведен апартамент: четири спални, две дневни, приятна гледка от прозорците към моравата, четвърти етаж. Именно в това жилище Агата за първи път се пробва като интериорен дизайнер.
Между другото, първият ù роман „Аферата в Стайлс" вече е написан, но и отхвърлен от почти всички лондонски издателства. Писането не носи мигновени доходи на Агата. А когато талантът ù започва да превзема читателите, се появяват и достатъчно пари. Точно тогава Агата Кристи започва да си играе „на къщи” като малко момиченце. Впоследствие тя казва, че първият експонат в колекцията ù е точно онази къща за кукли върху бюфета: според неуморната Агата няма нищо по-интересно от това да изберем и обзаведем къща.
След известно време Агата се оказва собственичка на осем къщи, но не на къщи за кукли, а на истински домове. Разбира се, семейството ù не обитава всичките осем едновременно - някои се дават под наем, но за Агата е много забавно да се мести от една къща в друга. Между другото, по този начин Кристи отново тръгва срещу модата: в онези дни се смята за много по-престижно да се наеме къща, отколкото да се купи. Деветдесет процента от заможните семейства по онова време живеят в наети домове.
В колекцията на Агата попадат всякакви вкъщи - щастливи и нещастни. Първата, придобита от приходите от писането (тя е наречена „Стайлс" - в чест на първия ù роман), е катастрофално нещастна. В „Стайлс" има всичко, което се полага за едуардско имение: дълга и тясна градина, която започва с тревна площ, нататък ромоли поточе, покрай което растат всякакви видове водни растения, след това идват дивите храсталаци от азалии и рододендрони и ородължават до самия край, където се крие солидна зеленчукова градина, а след нея се точи жив плет.
Стилът на къщата обаче - нещо подобно на любимия на милионерите стил „Савой”, с огромен брой бани, тоалетни към спалните и други луксове – не се харесва на Агата Кристи. Този интериор е прекалено натрапчив и се налага Агата да преработи всичко в истински селски стил - без стенописи и позлата. Но така и не ù се налага да го прави. „Стайлс” не се превръща в семеен дом, защото семейството се разпада: Арчибалд Кристи се залюбва с друга жена и имението трябва да бъде продадено.
Щастлива къща е обаче лондонската на Sheffield Terrace № 48. Тя е придобита при втория брак, когато Агата Кристи става госпожа Малоун: „Щом я видях, пожелах да живея в нея.., така както никога не съм искала да обитавам друга къща”. Къщата не разполага с много стаи, но всички те са просторни и пропорционални. На приземния етаж има трапезария и хол, на втория етаж са офисът на сър Малоун, библиотеката и спалнята. А на третия етаж са стаята на Розалинд, стаята за гости и кабинетът на Агата
Това е първото ù самостоятелно пространство за работа, досега известната писателка работи с пишещата си машина на масата за хранене или в спалнята – върху масичката на умивалника. В къщата има само една баня - между първия и втория етаж, което свидетелства за доброто име на дома: тогава се е смятало, че наличието на няколко бани сочи финансовата несъстоятелност на собствениците, т.е. те нямат достатъчно слуги, които да им носят каните с топла вода.
По време на придобиването на дом № 48, колекцията на Агата вече съдържа два експоната: къща на „Кампдън Стрийт” и къща, преустроена от стари конюшни в стила на старите селски имения. „Конюшната” е придобита след продажбата на „Стайлс” и развода с първия съпруг на Агата. Вътре в нея са съхранени отделенията за животните, а покрай стената са наредени яслите. Към горното ниво, където има три малки стаи и нещо като самоделна баня, води обикновена подвижна стълба.
Разбира се, Агата Кристи веднага префасонира всичко. Стената срещу входа е облицована с дървени панели, а над тях, използвайки тапети с флорални мотиви (много любими на писателката), е направено нещо като пано и на влизащия му се струва, че е попаднал в малка градина. Помещението за седлата е превърнато в гараж, а до него е изградена стая за прислугата. Но скоро и тази къща е продадена, а купувачите коментират странностите на интериорния вкус на Агата.
А експонатите в колекцията на Агата се увеличават. Едновременно с къщата на Sheffield Terrace, тя купува и селска къща в Уолингфорд, на брега на Темза, в стила на ерата на кралица Ан, с градина и зеленчукови лехи. „Мисля, че тук ще ни бъде хубаво”, казва Макс. „И ние наистина сме много щастливи там цели тридесет и пет години.”
„Зимната къща в Уолингфорд е домът на Макс и винаги е била негов дом. Ашфийлд е моят дом и, мисля, на Розалинд”, твърди Агата Кристи.
Но друга къща се превръща в дома на Розалинд - второто селско имение в колекцията на Агата, което по време на войната е предадено на военноморските сили на САЩ. Гринуей е разположен на брега на реката в много живописна провинция - в Девъншир, а от 1939 до 1959 г. Агата Кристи прекарва там летата си. А Розалинд живее в Гринуей до смъртта си през 2005 г.
В библиотеката, която по време на престоя на ВМС е превърната в трапезария, някой е нарисувал стенопис по горния периметър на стените: изгледи от местата, на които е била флотилията, като се започне от Кий Уест, Бермудските острови, Насау, Мароко, до околностите на Гринуей. Там е изобразена очарователна нимфа със златисти коси (мечтата на моряка), а над камината има скици с портрети на Чърчил, Рузвелт и Сталин. Тези стенописи остават, а Агата Кристи нарича библиотеката свой военен музей.
Всичко в живота е писано - и на този „военен музей” е било предопределено да се превърне в единствения музей на самата Агата Кристи. От февруари 2009 г. всеки, който заплати пет паунда, може да влезе в къщата на кралицата на криминалните истории, където атмосферата на петдесетте години е съхранена толкова добре, че дори на вратата на хола се виждат следите от ноктите на шпаньола Джеймс. Експонати на музея са не само ръкописите на Агата, но и градинските инструменти на сър Макс. Защо не? В края на краищата, обитателите на тази къща - известната писателка и известния археолог - добре са знаели колко ценни са за историческата памет обикновените делнични дреболии.
Оранжерия за спомени
Старите къщи са като пещерата на Аладин - пазят много съкровища. А викторианската къща, пълна догоре с всякакви неща, е просто колекционерска мечта. Както в Ашфийлд, така и в Илинг (домът на бабата на Агата) е пълно с порцелан: сервизи за вечеря, фигурки, вази и вазички. Бащата, майката и бабата на писателката събират порцеланови изделия с огромна страст. Когато бабата на Агата се премества в Ашфийлд заедно с всичкия дрезденски и италиански порцелан, се налага за нейните „съкровища” да поръчат специални бюфети.
Бащата на Агата колекционира картини. В Ашфийлд имат много, за онези времена е обичайно стените да са окичени с картини възможно най-плътно. За съжаление обаче, сред тях няма нито една с уникална стойност: татко Милър изобщо не разбира от живопис. Но затова пък той има безупречен вкус и усет към мебелите: тези, които той купува на ниска цена, впоследствие се оказват ценни и след смъртта му майката на Агата успешно се бори с бедността, продавайки значителна част от тях.
„Проблемът е, че ако наследите колекция от порцелан или мебели, това ви отнема от радостта да започнете да колекционирате. Но страстта се нуждае от удовлетворение и аз събрах впечатляващ асортимент от доста красиви мебели от папиемаше и дреболии, които не бяха в колекцията на родителите ми”, признава Агата.
Освен порцелана, картините и мебелите, в старата къща има и други колекции. Някои биха ги нарекли вехтории, но други ще ги назоват памет. Обикновено такива неща се съхраняват на тавана, но в Ашфийлд им е отделена оранжерията - малка пристройка към къщата, която незнайно защо е наречена K.K. Изгубила всичките си растения, тя приютява пособия за крикет, обръчи, топки, скъсана тенис мрежа, както и стари мебели и стари играчки. Има дори кон с карета, наречена „Вярната", а също и люлеещо се конче на име Матилда - голямо, донесено от Америка. Това конче Матилда, което язди малката Агата, се пренася в романа ù „Задната врата на съдбата", заедно с оранжерията K.K. и всички съкровища, скрити в нея.
Къщи в книги
„Задната врата на съдбата" е изцяло почит към Ашфийлд – той е пресъздаден и описан по такъв начин, че завладява, тъй както археологическа екскурзия във викторианското минало. Като цяло, Агата Кристи предпочита да не измисля мястото на действието, а да описва своите реални къщи. Госингтън Хол, където е подхвърлен трупът на танцьорката Руби Кийн („Трупът в библиотеката"), в реалния живот е Гринуей. И Уолингфорд, и къщата на № 48, и всички останали „експонати” от имотната колекция на Агата присъстват по някакъв начин в нейните книги.
Но това, така да се каже, е служебната функция на къщата. А всъщност.., всичко е много по-интересно.
Къщата на Агата Кристи е огледало, което отразява духа на семейството, живеещо в нея. Често самото име е ключът към интригата. Един от любимите романи на писателката е „Чудноватият дом". Причудлива сграда с кули и кулички, огромна, много скъпа, но уродлива, построена от милионера Аристид Леонидис. И същата уродлива, изкривена психика имат почти всички членове на семейството му, в което расте момичето - убиец.
Агата Кристи често използва Къщата като измама, символ на нещо, което отдавна не съществува - красивата илюзия и онова, което се крие зад нея. Като „В хотел Бъртрам”.
Вероятно, за самата Агата Кристи този роман е нейното „сбогом” на едуардската епоха, смирението ù пред неизбежните промени, които довява времето. Тя написва „В хотел Бъртрам”, след като написва автобиографията си, в която се прощава с Ашфийлд.
„Ашфийлд съществуваше някога отдавна, сега дните му са към своя край. И тъй като всичко, което някога е съществувало, продължава да съществува във вечността, Ашфийлд си остава Ашфийлд. И вече не ми е болно да мисля за него.”
