Къща за кукли

Лидия Делирадева 15 септември 2019

Кралицата на криминалните истории Агата Кристи беше убедена, че животът на книгите ù ще бъде кратък и славата едва ли ще я надживее. Тя познаваше недостатъците си по-добре от всеки критик: и стилът ù е без излишъци, и като цяло сюжетите се повтарят. Но всичките ù творби до ден днешен се купуват, четат и препрочитат. От осемдесет години тя е в топ десет на най-продаваните автори в света. Самата аз, заравяйки се в дебрите на моята библиотека, понякога изваждам томче на Кристи и с изненада откривам, че не помня кой е убиецът и искам да разплета загадката отново. Може би книгите на Агата Кристи, както „златните”, така и не толкова известните, ни дават също и онова, което липсва в съвременния свят - усещането за сигурност, чувството за сила, предсказуемост и материална стойност на живота. Любимите ù герои, подобно на самата писателка, ценят малките ежедневни удоволствия. Животът за тях не е досадна необходимост, животът е основата на всичко останало. Уреден бит - уреден живот. А уреденият живот означава на първо място Къщата.

Къщата за Агата Кристи е много повече от сграда. Сградата е нещо безлично, универсално, типично: нови къщи - близнаци, облицовани еднакво, наредени плътно на една неразличима по нищо улица. Кокетно, стандартно, удобно. Но душата копнее за нещо друго, не са ù достатъчни стандартните удобства и в безкрайната повтаряемост не се различават цветовете на индивидуалността. Толкова човешки довод.., тъй като дълбоко в себе си всеки е уверен в собствената си изключителност: аз не съм като всички и моят дом също трябва да бъде различен. Уникален. Единствен. Мой. Това е и толкова английско...

През 1965 г. кралицата на кримките хвърля картите на масата, като написва автобиография. Известната писателка Агата Кристи е просто маска, зад която се крие госпожица Агата Милър. Детството ù преминава в добрата стара викторианска Англия (тя е родена през 1890 г., десет години преди смъртта на кралица Виктория), а младостта ù съвпада с празничната ера на крал Едуард VII. И всичко, което пленява читателя в романите на Кристи, е заимствано от нея, от Къщата на детството, от Дома на младостта. Светът ù е нейният дом. По-точно нейното „у дома” е цял свят.

 „... Смених безброй къщи, купувах къщи, сменях ги с други, обзаведени, завършени, преустроени. У дома! Благослови ме, Господи, у дома!”

Къща за кукли

Първата къща на Агата е малка: долу има кухня, трапезария и хол, а на втория етаж има спални и баня. В хола съжителстват комплект столове, тапицирани със син сатен, диван и обемно позлатено кресло. Има и тоалетка с огледало, кръгла полирана маса за хранене и доста грозен трапезарен шкаф, украсен с оранжев брокат. Много лампи и вази с цветя. Новите неща пристигат ли пристигат, а когато холът започва да изглежда като склад за мебели, стопанката на къщата - шестгодишната Агата Милър - иска да разшири пространството. Родителите обаче не одобряват намеренията ù: малкото момиченце не може да има две къщи за кукли. Въпреки това, изобретателната майка предлага на Агата да използва един от празните бюфети: самата къща за кукли ще бъде поставена отгоре и така под нея ще има още четири етажа (цели четири рафта!).

Къща за кукли

Агата Кристи като малка

Къщата за кукли върху бюфета стои в дома на семейство Милър в имението Ашфийлд. Домът е придобит още преди раждането на Агата, почти мистериозно. Баща ù Фредерик Милър е наполовина американец и планира да живее в Америка. За да подготви заминаването обаче, е необходимо време и съпругата му Клара Милър отива в Торки - модерен зимен английски курорт на брега, за да избере временно обиталище за семейството (Милърите вече имат дъщеря Мадж и син Монти). Клара обикаля трийсет и пет къщи, докато не попада на Ашфийлд и не се влюбва в него от пръв поглед. Къщата не се дава под наем, а се продава - и Клара веднага я купува, инвестирайки всичките си пари. В крайна сметка, семейството не заминава за Америка.

„Винаги мислено се връщам в къщата, където съм родена - в Ашфийлд. Почти никога не мечтая нито за Гринуей, нито за Уинтърбрук. Само Ашфийлд. Старата, добре позната обстановка на имението. Колко добре познавам всеки малък детайл там: ето ги избледнялата червена завеска на кухненската врата, медната решетка със слънчогледов орнамент пред камината в хола, турския килим на стълбите, голямата олющена класна стая с релефен тапет – тъмносин със златисто...”

А около къщата са се ширнали голяма зеленчукова градина и парк. Дългата морава, която се спуска по склона на хълма, където растат кедри, секвои, каменен дъб, две ели и буки, преминава в пепелява гора, през която по сенчеста пътека се стига до игрище за крикет и тенис корт.

Агата Кристи

Агата Милър, Париж, 1906 г.

От гледна точка на външния наблюдател, Ашфийлд е типично викторианско имение: еклектизъм, всички стаи декорирани в различни стилове, много мебели и всякакви декорации, много малко светлина и пространство. Но за Агата Милър - момичето с неудържимо въображение - и къщата, и градината са загадъчен и тайнствен свят, и по-късно този свят, запазил цялата си материална същност, като в магическо огледало ще се трансформира в романите на порасналата Агата.

Когато Агата Милър, променяйки фамилното си име на Кристи, подрежда собственото си семейно гнездо, епохата в Англия вече е друга. Вече е модерен едуардският стил - последният, между другото, кръстен на монарх, - също еклектичен, но с други форми и други тонове. Това са леки елегантни мебели, леки тапицерии от коприна, орнаменти от растителния свят, флорални тапети, вместо тежките завеси на прозорците има щори, а на пода - искрящ паркет. Но госпожа Кристи не робува на модата. Ремонтирайки хола си, тя иска стените да са боядисани в бледорозово, а таванът да е покрит с лъскав тапет на клонки от глог, разпръснати на тъмен фон. Тази идея среща отчаяната съпротива на декоратора:

- Вижте, госпожо, вероятно сте искали да кажете обратното: таванът да е бледорозов, а стените да са с черни тапети на клонки от глог.

- Не, исках да кажа това, което казах – отговаря Агата.

- Но никой никога не е правил това! Според правилата, тъмното трябва да преминава в светло. А това, което предлагате, ще създаде усещането за нисък таван, ще видите! Таванът ще се приближи до пода и стаята ще изглежда помалка.

- А аз искам тя да изглежда помалка! – категорична е писателката. Тя се чувства по-уютно в стая с нисък таван.

 

Къщи щастливи, къщи нещастни

Спорът на г-жа Кристи с декоратора за интериора на хола се провежда не в собствената ù къща, а в апартамент под наем. След края на Първата световна война Арчибалд Кристи е освободен от военновъздушните сили и започва работа в Сити-то. Доходите на младата двойка не са големи и в началото те наемат мъниатюрен апартамент (две стаи с микроскопична кухня и баня).

Агата Кристи

Агата Кристи с мъжа си Арчибалд, 1919 г.

Когато войната приключва, кариерата на Арчи тръгва нагоре и в семейството се ражда дъщеря им Розалинд. Розалинд се нуждае от бавачка, а в онези дни разходите за бавачка и прислужница са задължителни (готвачката Люси служи на Агата Кристи от самото начало на брачния живот на писателката). Семейството се нуждае и от по-просторно жилище срещу разумен наем и след дълги митарства Агата намира подходящия необзаведен апартамент: четири спални, две дневни, приятна гледка от прозорците към моравата, четвърти етаж. Именно в това жилище Агата за първи път се пробва като интериорен дизайнер.

Между другото, първият ù роман „Аферата в Стайлс" вече е написан, но и отхвърлен от почти всички лондонски издателства. Писането не носи мигновени доходи на Агата. А когато талантът ù започва да превзема читателите, се появяват и достатъчно пари. Точно тогава Агата Кристи започва да си играе „на къщи” като малко момиченце. Впоследствие тя казва, че първият експонат в колекцията ù е точно онази къща за кукли върху бюфета: според неуморната Агата няма нищо по-интересно от това да изберем и обзаведем къща.

След известно време Агата се оказва собственичка на осем къщи, но не на къщи за кукли, а на истински домове. Разбира се, семейството ù не обитава всичките осем едновременно - някои се дават под наем, но за Агата е много забавно да се мести от една къща в друга. Между другото, по този начин Кристи отново тръгва срещу модата: в онези дни се смята за много по-престижно да се наеме къща, отколкото да се купи. Деветдесет процента от заможните семейства по онова време живеят в наети домове.

В колекцията на Агата попадат всякакви вкъщи - щастливи и нещастни. Първата, придобита от приходите от писането (тя е наречена „Стайлс" - в чест на първия ù роман), е катастрофално нещастна. В „Стайлс" има всичко, което се полага за едуардско имение: дълга и тясна градина, която започва с тревна площ, нататък ромоли поточе, покрай което растат всякакви видове водни растения, след това идват дивите храсталаци от азалии и рододендрони и ородължават до самия край, където се крие солидна зеленчукова градина, а след нея се точи жив плет.

Стилът на къщата обаче - нещо подобно на любимия на милионерите стил „Савой”, с огромен брой бани, тоалетни към спалните и други луксове – не се харесва на Агата Кристи. Този интериор е прекалено натрапчив и се налага Агата да преработи всичко в истински селски стил - без стенописи и позлата. Но така и не ù се налага да го прави. „Стайлс” не се превръща в семеен дом, защото семейството се разпада: Арчибалд Кристи се залюбва с друга жена и имението трябва да бъде продадено.

Щастлива къща е обаче лондонската на Sheffield Terrace № 48. Тя е придобита при втория брак, когато Агата Кристи става госпожа Малоун: „Щом я видях, пожелах да живея в нея.., така както никога не съм искала да обитавам друга къща”. Къщата не разполага с много стаи, но всички те са просторни и пропорционални. На приземния етаж има трапезария и хол, на втория етаж са офисът на сър Малоун, библиотеката и спалнята. А на третия етаж са стаята на Розалинд, стаята за гости и кабинетът на Агата

Това е първото ù самостоятелно пространство за работа, досега известната писателка работи с пишещата си машина на масата за хранене или в спалнята – върху масичката на умивалника. В къщата има само една баня - между първия и втория етаж, което свидетелства за доброто име на дома: тогава се е смятало, че наличието на няколко бани сочи финансовата несъстоятелност на собствениците, т.е. те нямат достатъчно слуги, които да им носят каните с топла вода.

По време на придобиването на дом № 48, колекцията на Агата вече съдържа два експоната: къща на „Кампдън Стрийт” и къща, преустроена от стари конюшни в стила на старите селски имения. „Конюшната” е придобита след продажбата на „Стайлс” и развода с първия съпруг на Агата. Вътре в нея са съхранени отделенията за животните, а покрай стената са наредени яслите. Към горното ниво, където има три малки стаи и нещо като самоделна баня, води обикновена подвижна стълба.

Разбира се, Агата Кристи веднага префасонира всичко. Стената срещу входа е облицована с дървени панели, а над тях, използвайки тапети с флорални мотиви (много любими на писателката), е направено нещо като пано и на влизащия му се струва, че е попаднал в малка градина. Помещението за седлата е превърнато в гараж, а до него е изградена стая за прислугата. Но скоро и тази къща е продадена, а купувачите коментират странностите на интериорния  вкус на Агата.

А експонатите в колекцията на Агата се увеличават. Едновременно с къщата на Sheffield Terrace, тя купува и селска къща в Уолингфорд, на брега на Темза, в стила на ерата на кралица Ан, с градина и зеленчукови лехи. „Мисля, че тук ще ни бъде хубаво”, казва Макс. „И ние наистина сме много щастливи там цели тридесет и пет години.”

„Зимната къща в Уолингфорд е домът на Макс и винаги е била негов дом. Ашфийлд е моят дом и, мисля, на Розалинд”, твърди Агата Кристи.

Агата Кристи

Къщата в Гринуей

Но друга къща се превръща в дома на Розалинд - второто селско имение в колекцията на Агата, което по време на войната е предадено на военноморските сили на САЩ. Гринуей е разположен на брега на реката в много живописна провинция - в Девъншир, а от 1939 до 1959 г. Агата Кристи прекарва там летата си. А Розалинд живее в Гринуей до смъртта си през 2005 г.

Агата Кристи

Трапезарията в Гринуей

В библиотеката, която по време на престоя на ВМС е превърната в трапезария, някой е нарисувал стенопис по горния периметър на стените: изгледи от местата, на които е била флотилията, като се започне от Кий Уест, Бермудските острови, Насау, Мароко, до околностите на Гринуей. Там е изобразена очарователна нимфа със златисти коси (мечтата на моряка), а над камината има скици с портрети на Чърчил, Рузвелт и Сталин. Тези стенописи остават, а Агата Кристи нарича библиотеката свой военен музей.

Всичко в живота е писано - и на този „военен музей” е било предопределено да се превърне в единствения музей на самата Агата Кристи. От февруари 2009 г. всеки, който заплати пет паунда, може да влезе в къщата на кралицата на криминалните истории, където атмосферата на петдесетте години е съхранена толкова добре, че дори на вратата на хола се виждат следите от ноктите на шпаньола Джеймс. Експонати на музея са не само ръкописите на Агата, но и градинските инструменти на сър Макс. Защо не? В края на краищата, обитателите на тази къща - известната писателка и известния археолог - добре са знаели колко ценни са за историческата памет обикновените делнични дреболии.

Оранжерия за спомени

Старите къщи са като пещерата на Аладин - пазят много съкровища. А викторианската къща, пълна догоре с всякакви неща, е просто колекционерска мечта. Както в Ашфийлд, така и в Илинг (домът на бабата на Агата) е пълно с порцелан: сервизи за вечеря, фигурки, вази и вазички. Бащата, майката и бабата на писателката събират порцеланови изделия с огромна страст. Когато бабата на Агата се премества в Ашфийлд заедно с всичкия дрезденски и италиански порцелан, се налага за нейните „съкровища” да поръчат специални бюфети.

Агата Кристи

Между другото, Агата Кристи до края на живота си използва прекрасните десертни чинии от френски порцелан от колекцията на баба си: с кантове в зелено и златно, а в центъра – с изрисувани плодове - праскови, червено френско грозде, бяла касис, малини... Любимата чиния на Агата е с виолетови смокини, а Розалинд харесва най-много тази със сочните зрънца цариградско грозде. До 1965 г. от двадесет и четири са оцелели цели осемнадесет чинии – доста добър резултат.

Бащата на Агата колекционира картини. В Ашфийлд имат много, за онези времена е обичайно стените да са окичени с картини възможно най-плътно. За съжаление обаче, сред тях няма нито една с уникална стойност: татко Милър изобщо не разбира от живопис. Но затова пък той има безупречен вкус и усет към мебелите: тези, които той купува на ниска цена, впоследствие се оказват ценни и след смъртта му майката на Агата успешно се бори с бедността, продавайки значителна част от тях.

„Проблемът е, че ако наследите колекция от порцелан или мебели, това ви отнема от радостта да започнете да колекционирате. Но страстта се нуждае от удовлетворение и аз събрах впечатляващ асортимент от доста красиви мебели от папиемаше и дреболии, които не бяха в колекцията на родителите ми”, признава Агата.

Агата Кристи

Агата Кристи с дъщеря си Розалинд

Освен порцелана, картините и мебелите, в старата къща има и други колекции. Някои биха ги нарекли вехтории, но други ще ги назоват памет. Обикновено такива неща се съхраняват на тавана, но в Ашфийлд им е отделена оранжерията - малка пристройка към къщата, която незнайно защо е наречена K.K. Изгубила всичките си растения, тя приютява пособия за крикет, обръчи, топки, скъсана тенис мрежа, както и стари мебели и стари играчки. Има дори кон с карета, наречена „Вярната", а също и люлеещо се конче на име Матилда - голямо, донесено от Америка. Това конче Матилда, което язди малката Агата, се пренася в романа ù „Задната врата на съдбата", заедно с оранжерията K.K. и всички съкровища, скрити в нея.

Къщи в книги

„Задната врата на съдбата" е изцяло почит към Ашфийлд – той е пресъздаден и описан по такъв начин, че завладява, тъй както археологическа екскурзия във викторианското минало. Като цяло, Агата Кристи предпочита да не измисля мястото на действието, а да описва своите реални къщи. Госингтън Хол, където е подхвърлен трупът на танцьорката Руби Кийн („Трупът в библиотеката"), в реалния живот е Гринуей. И Уолингфорд, и къщата на № 48, и всички останали „експонати” от имотната колекция на Агата присъстват по някакъв начин в нейните книги.

Но това, така да се каже, е служебната функция на къщата. А всъщност.., всичко е много по-интересно.

Къщата на Агата Кристи е огледало, което отразява духа на семейството, живеещо в нея. Често самото име е ключът към интригата. Един от любимите романи на писателката е „Чудноватият дом". Причудлива сграда с кули и кулички, огромна, много скъпа, но уродлива, построена от милионера Аристид Леонидис. И същата уродлива, изкривена психика имат почти всички членове на семейството му, в което расте момичето - убиец.

Агата Кристи

Домът е основата на съществуването. Притежаването на къща дава свобода, позволява да подредим живота си, както желаем. Но любовта към Къщата може да бъде толкова всепоглъщаща, че да доведе до убийство, както чаровната мадмоазел Ник в „Загадката на Ендхаус". По-късно този сюжет - поробването от Къщата - ще доведе до логичен край Стивън Кинг в знаменития му трилър „Сияние".

Агата Кристи често използва Къщата като измама, символ на нещо, което отдавна не съществува - красивата илюзия и онова, което се крие зад нея. Като „В хотел Бъртрам”.

Вероятно, за самата Агата Кристи този роман е нейното „сбогом” на едуардската епоха, смирението ù пред неизбежните промени, които довява времето. Тя написва „В хотел Бъртрам”, след като написва автобиографията си, в която се прощава с Ашфийлд.

„Ашфийлд съществуваше някога отдавна, сега дните му са към своя край. И тъй като всичко, което някога е съществувало, продължава да съществува във вечността, Ашфийлд си остава Ашфийлд. И вече не ми е болно да мисля за него.”

НАЙ-НОВО ОТ GRAZIA