Пътуванията тази Коледа вероятно ще са трудни, почти невъзможни за осъществяване. Ние вярваме, че колкото и да обожаваме празника, трябва да помислим за себе си и близките си, преди да мислим за трапезата, наздравиците и подаръците. С пълното съзнание, че може би няма да успеем да пътуваме никъде за Коледа, за Нова година, а и за някои празници през 2021-ва, ние от екипа на GRAZIA решихме да споделим с вас нашите мечтани дестинации за най-светлия празник, който очакваме с нетърпение. Пътешествията са тема табу, но мечтите, те освен всичко останало са безплатни и прекрасни…
СИЛВИЯ, ГЛАВЕН РЕДАКТОР
Помните ли кога филмите за Кевин Макалистър и неговите приключения не бяха поредното коледно отегчение? Точно така, когато бяхме деца, те бяха онова вълнение, което правеше картинката цяла и красива. Моят любим филм „Сам вкъщи" винаги ще си остане вторият, този, в който Кевин отива в Ню Йорк. Мисля, че точно той е причината да се роди огромното ми желание да посетя този филмов град.
За мое голямо щастие миналата година бях на кратко и вълнуващо работно пътуване до Голямата ябълка. Разхождайки се по улиците на града, си спомних точно за „Сам вкъщи 2". Бях почти пред Rockefeller Center, когато осъзнах, че чакам тази среща от първия път, в който като малка гледах филма. По време на нюйоркското си приключение Кевин попадна в хотел Plaza, точно на входа на Сентърл Парк, става приятел със собственика на най-големия магазин за детски играчки, побърква лошите в стара, малко разбита, но много красива къща и накрая изстрелва фойерверки в Сентрал Парк. А, да, и посети иконичната, облята в светлини нюйоркска елха.
В моя ум това винаги ще присъства като образа на перфектната Коледа. Има дестинация като никоя друга, има луксозен хотел, има уау украса и за капак на всичко има заря, а аз обожавам заря. Знам, че вероятно няма как да ми се случи точно такова приключение, но и заради това го наричам мечта. Всяка мечта според мен трябва да граничи поне малко с невъзможното.
Спомням си също как излязоха две видеокасети с първата и втората част на „Сам вкъщи" и аз исках от майка ми и баба ми да ми ги купят, но това така и не се случи. Това е едно от коледните ми желания, които не се осъществиха в детството ми, но пък миналата Коледа, като намигане към нереализирания ми детски подарък, получих DVD на „Сам вкъщи 2". Напълно честно, а вероятно и очаквано, аз не съм си пуснала това DVD, но то събира в себе си една коледна мечта, която отчасти се осъществи…
НЕВЕНА, ЗАМЕСТНИК ГЛАВЕН РЕДАКТОР
Може би всяка друга Нова година щях да поискам да прекарам във Френска Полинезия или на някой прилежащ към Карибския архипелаг остров с тюркоазеносини води и разхождащо се по златистия пясък розово фламинго. Да пия кайпириня или който и да е друг коктейл с екзотичен привкус, да се гмуркам за перли и да гледам залеза, облян в цвят все едно е минал през най-усилващия контраста и топлината Instagram филтър. Тази година обаче се оказа годината, която ни отдалечи физически и ментално от лукса във всеки план, но най-вече туристически. Не че не отидох на остров, но много повече от всеки друг път оцених уединението като начин на почивка, тишината като необходим фон, липсата на хора – не само поради социалната дистанция. И всички тези мисли неизбежно ми припомниха една по-малко позната, макар и любим скрийнсейвър за PC от миналите издания на Windows, дестинация.
The Wave, в щата Аризона, е място, което прилича повече на пейзаж от друга планета. Такава, на която блести ярко слънце, липсват вода и растителност, а може би атмосфера. Още като дете съм виждала изображения от тази местност и винаги съм си мислела, че са компютърно генерирани – толкова нереално красива, толкова отвъд този свят изглежда тя. Истината е, че за посещение на The Wave в щата Аризона ни трябва много повече от виза за Съединените щати. Трябва си чисто и просто късмет, защото на ден разходка из причудливите скалисти форми на областта, през уникалните с релефа си каньони и скали може да си позволят не повече от 20 души. Билетите за входа се разиграват на лотариен принцип (колко американско!), а 10 от тях са достъпни онлайн 4 месеца непосредствено от датата.
Ако вътрешно се усещате късметлия и се намирате в близост до Coyote Buttes, в северната част на Аризона, почти на границата с Юта, все пак може да се пробвате за лотарията на половината от входовете, която се случва на самия ден.
Трудният достъп обаче не е прищявка на властите, отговорни за стопанисването на местността, а необходимост от опазване на застрашените от ерозия скалисти формирования. Не се и съмнявам, че чакането за подобна дестинация си струва. Както казва известният фотограф на Лос Анджелис Таймс – Хюго Мартин, „не може да наречеш себе си фотограф (на пейзажи), ако не си отснел поне един-два спиращи дъха кадъра на The Wave". Оставям предизвикателството на професионалистите, но тайно се надявам, че някой ден една щастлива случайност ще ме отведе пред портите на този изумителен природен резерват, с билет в ръка и няколко часа из най-извънземното място на планетата.
КРИСТИНА, BEAUTY РЕДАКТОР
Тази година мечтите за пътуване остават на стендбай, но аз имам перфектното алиби за отложените във времето дестинации, и слава богу, то не е свързано с прозата на коронавируса, а с последния триместър от бременността ми и раждането на нов живот. Макар често да се класира сред мечтаните романтични дестинации, които всяка двойка трябва да посети, ваканционното селище Какслаутанен, намиращо се на север от Арктическия кръг в непосредствена близост до Национален парк „Урхо Кеконен" (Финландска Лапландия), може спокойно да се превърне в мечтана дестинация и за бейбимуун (почивката, която трябва да си подарите, преди да дойде бебето и да пренареди напълно представите ви за семеен живот).
Класиран нееднократно сред най-атрактивните курорти в света, Какслаутанен предлага пленяващи арктически преживявания от 1974 г. до днес, с емблематичните стъклени иглута, чистата природа и Северното сияние, превърнали се във визитната му картичка, разпознаваема по цял свят.
Зимният сезон тук е дълъг (от 1/11/2020 до 30/04/2021) и освен в изцяло стъкленото Igloo Village със сферични покриви бихте могли да отседнете в снежно иглу, в традиционнa финландска дървена хижа, в комбинация от иглу и хижа със собствена сауна, позната като Kelo-Glass Igloo, или да стигнете още по-далеч в мечтите си, като наемете Queen Suites или Wedding Chamber. Бягството от реалността е гарантирано и до него ви отвежда еленски впряг, а лапландската приказка продължава с нощувка под звездното небе, в топлия уют на собственото ви легло, докато навън е… минус 40 градуса.
Малкото дървета в района и пълната липса на светлинно замърсяване разкриват милиони звезди всяка вечер, а през зимните месеци девствената арктическа пустиня представя своето зрелищно магично преживяване от невероятната гледка към Северното сияние. Собствениците гарантират, че хармонията на тишината успокоява душата, което директно превръща дестинацията в истинска мечта на фона на неспокойното време, в което живеем.
ДИМИТЪР, ОНЛАЙН РЕДАКТОР
Затворете очи и си представете. Тихи калдъръмени улички. Музика. О, и коледни светлини! Признавам, че никога не съм разбирал Гринч и хората, които се оплакват по време на празничния сезон, защото той носи със себе си толкова чар и уют, че е истинско престъпление да се откажем от емоцията. Сигурен съм, че Квебек не е първата асоциация, която правите с Коледа, но в моята глава, от доста време насам, канадският град е абсолютно олицетворение на духа на празника. Емоцията е някак различна, а всичко в него изглежда точно като от онези коледни филми с повече от банален и предвидим сюжет, които гледаме просто защото обстановката е красива, проблемите се решават над чаша горещ шоколад, а желаното от нас идва с панделка под елхата в сутринта на 25 декември.
В зимния сезон Квебек е истинска приказка, а контрастът между френската колониална архитектура и западния дух, в комбинация с многото елхи, светлини и истински сняг по централните улици, няма как да не ви накара да се усмихнете. Най-страхотното място за престой в града е кокетното хотелче Auberge Saint-Antoine. Екипът му започва празненствата още в средата на ноември с прожекции на коледни филми, греяно вино и три вида десерт всеки ден. Специална традиция пък е всички гости на града да се включат в състезанията по пързаляне с шейна в Place D'Youville, на минути пеша от старата част на града. Точно там са и местата за ценителите на хубавите гурме преживявания.
Дневните специалитети на Buffet de l’Antiquaire включват традиционните за празниците домашно задушено свинско месо, картофен пай и пуйка. В La Bûche може да опитате пушен бекон, палачинки с кленов сироп и ябълков пай, а ароматното капучино в Baguette & Chocolat (името казва достатъчно) не е за изпускане, защото със сигурност ще стопли сетивата по време на пазар в очарователните малки магазинчета La Boutique de Noël и The Christmas Store, където празниците оживяват от съвършено аранжираната витрина и се пренасят директно в душата.
Всяка година коледните базари в града успяват да предложат над 1500 ръчно изработени декорации и вкусотии срещу доста скромна продажна цена, но пандемията налага повечето от тях да бъдат отменени. Макар декемврийските дни да изглеждат една идея по-различни, те все пак носят силен емоционален заряд и огромна доза смисъл в цялото безсмислие около нас. Запазете Квебек в списъка си с лични дестинации, както ще направя аз, и прекарайте празниците с любимите си хора. Пожелаваме ви да бъдат светли, красиви и изпълнени с много, много любов!