Фотография: Личен архив, Instagram и сайта на ресторантите
Да се окажеш повторно във вече посещаван град е една от най-щастливите привилегии за туриста. Тя те лишава от тревожността да видиш най-забележителното, въоръжава те с предварителното познание, оставя ти време за детайли, малки улички, безцелно скитане, повече храна, повече безфилтърни впечатления, по-трезва преценка може би.
Моята втора римска ваканция започна точно на рождения ми ден. Пътувах преди обед, на летището ме чакаше уреден от хотела шатъл, имах време да си почина, да направя кратка разходка и да се подготвя за първата си вечеря в Рим. По стечение на обстоятелствата тя отново се случи в ресторант с "Мишлен" звезда, досущ като при първото ми идване в града, тогава обаче по работа…
ОЩЕ ОТ GRAZIA: 4 INSTAGRAM АКАУНТА, КОИТО ДОКАЗВАТ, ЧЕ ХРАНАТА Е ЛЮБОВ
МИШЛЕН ПРЕЖИВЯВАНЕ
В повечето отличени от популярния кулинарен гайд заведения в Рим, се изисква ранна резервация и капаро от поне 100-ина евро на човек. В случая на Ristorante di Moma, където отбелязах поредната обиколка около Слънцето, такава бе възможна седмица преди посещението и с обща сума за букинга на маса. Въпреки че в следващите дни Рим бе огряван от ярко слънце, а палтото спокойно можеше да се замени с късо яке и тънък шлифер, времето във вечерта на първата ми римска вечеря бе крайно неприветливо. Пороен дъжд, трудно откриваеми таксита, 20-минутно движение с огромен Uber по тесните улички на Вечния град. Контрастът вън-вътре в ресторанта бе силно осезаем.
Moma е на 2 нива, партерът функционира като бар, където двойките изчакват да оправят масата им, а дошлите в по-ранен от вечерния час довършват приятно ухаещи тапас. По стълбите нагоре те посрещат хостеса и келнер, които прибират палтата и… воала – започва първата стъпка от празничната вечеря.
Ristorante di Moma има модерен интериор, в който обаче не липсва топлина. Екипът е задружен и това си личи от усмивките, които си разменят зад бара. Безупречен етикет, който не те лишава от комфорта на вечерята в интимна обстановка. Ресторантът предлага опции за дегустационни менюта, но също отделни ала карт ястия. Спряхме се на второто, защото последният ни опит с многостепенно меню приключи доста злополучно. За мен стартерите никога не са натоварени с очаквания, но тук… "сезонната градина" на Moma – красиво оформен конус с основа от хумус и пръст от трохи, ферментирали зеленчуци и чипс от листа на ароматни подправки – просто отнесе пренебрежението ми със замах. Не по-малко впечатляващо бе ризотото със змиорка, което едвам успях да довърша, оставяйки място за десерта – традиционно шоколадово суфле, в което обаче декорацията бе на фокус. Ако трябва да дам оценка по скалата value for money, или колко си струваше преживяването, от Ristorante di Moma щяха да получат поне деветка.
СЪВЕТИ ОТ СОМЕЛИЕР
Този път в Рим научих едно. Сядането на случаен ресторант е руска рулетка. Рим е туристически град, затова е много вероятно в иначе кокетно подредена тратория да попаднете на най-лошата пица, която сте яли някога. (Не се шегувам!) Или да се случи да забравят основното ви, нищо че седите на маса в средата на салона. Разбира се, не е нужно да правите предварителен доклад за места за хранене според популярните ревюта. Тези с висока оценка обичайно са трудни за посещение без чакане. Просто се информирайте повече или търсете местен кулинарен гид. С компанията, с която бяхме в Рим, си подарихме вечеря със сомелиер в последната ни вечер заедно, а трябваше да започнем с нея, защото хостът ни – Даниела, бе очарователна бъбрива италианка, която не просто ни разказваше детайли за менюто в Casa Bleve (ресторант, разположен в палацо от XVII век, където често се хранели кардинали), но даваше съвети как да приготвим паста ал денте, кои региони с какви продукти са известни, къде би било добре да хапнем street food или да обядваме вкусно, без да се натъкваме само и единствено на традиционните туристически клишета.
Casa Bleve, където ни посрещна Даниела, е семеен ресторант с огромна изба, в която течаха реновации, затова домакините бяха подредили масата ни в основния салон. Започнахме с antipasto (стартер) от пълнен с извара цвят от тиквичка и прясна моцарела, primo piatto (обичайно паста) – в нашия случай cacio e peppe – семпла паста със зехтин и черен пипер, продължихме със secondo piatto (основно) – бавно готвено в червено вино телешко върху канапе от картофено пюре и чипс от целина, и приключихме с комбинация от трите популярни италиански dolce (десерт) – джелато с шамфъстък, ванилов пудинг с малини и, разбира се, тирамису. Семейна, класическа италианска кухня, в която най-добрата съставка все пак бе приятната компания и присъствието на местен. Преживяването си струваше таксата на човек, а ако искате да резервирате за вас и партньора ви, докато се чудите къде да вечеряте в Рим, може да посетите сайта на организаторите от Gourmetaly.
ПЪРВО ДЕСЕРТА!
Дълга следобедна дрямка, която ви оставя опцията "късна вечеря"… Сигурно ви се е случвало поне веднъж в живота? На мен, последно в Рим. Беше почти 10 вечерта, когато успях да се оправя и да изляза. Решихме да се огледаме за тапас, или бар (твърде късно беше за чиния с паста или романска пица). И така, обикаляйки уличките около първия ни хотел, на пешеходно разстояние от Колизеума, попаднахме на джелатерията S.M. Maggiore. С нея не сме поемали рискове, ревютата на мястото за сладолед бяха безупречни… и така – минахме директно към десерта. С опция за фунийка, чаша L, M, S или XS размер, ядох първото си истинско италианско джелато в Рим. Взех си пистачо и кокос – класиката рядко дава грешки. Малко след нас се оформи дълга опашка, оставяйки ни същото впечатление като вкуса на сладоледа – това място наистина си заслужава чакането.
КРАЛЯТ НА РОМАНСКАТА ПИЦА
Не можехме да си тръгнем от Рим, без да сме опитали от неговата пица… Наричат с право Габриеле Бончи Краля на пицата и неслучайно италианецът, признат от кулинарни величия като покойния вече Антъни Бурдейн, влиза като един от 6-имата пица майстори в новия сезон на хитовата поредица на Netflix – Chef’s Table. Не просто готвач, а дългогодишна телевизионна сензация в Италия, Габриеле променя изцяло формата за ядене на романска пица al taglio (буквално - пица на парче във форма на правоъгълник, б.р.). Въздига я до ниво, към което в началото хората поглеждат с недоумение и недоверие. Защото се предполага уличната храна да е евтина, обикновена, да не включва експерименти.
ОЩЕ ОТ GRAZIA: НАЙ-КРАСИВИТЕ ДЕСТИНАЦИИ В ЮЖНА ИТАЛИЯ
Габриеле Бончи обаче не е човек, който предлага ординарни неща. В неговия пицариум, разположен в близост до стените на Ватиканския музей, нещата са прости, но вкусовете – величествени. Единственото, което трябва да имате предвид, е чакането. Дори извън час пик в пицариума на Bonci се извива опашка, на която първо трябва да се сдобиете с билет. Голям екран зад витрината, където се излагат различните видове пица, отбелязва клиента, обслужван в момента. Не гледайте към пицата с недоверие, тя не е особено фотогенична, но… изчакате ли 30-40 минути, ще се насладите на умело комбинираните, на пръв поглед несъчетаеми съставки, между които любима ми стана пицата с картофи. Габриеле Бончи е известен и с т.нар. Карбонара супли, което представлява пържено кюфтенце, в чиято вътрешност, от името се подразбира, е най-популярната в световен мащаб италианска рецепта за паста.