Особеността на полската столица е смесицата от различни и противоречиви епохи и стилове: исторически сгради, стари предвоенни къщи - прости, но уютни и с големи дворове, солиден слой от социалистическото наследство, понякога скучна, а понякога и монументална и модерна архитектура.
Новата снежнобяла сграда на хотел Puro - минималистична, с огромни прозорци – е проектирана от полското студио JEMS Architekci и се намира буквално на кръстопътя на старата жилищна зона с малки пететажни къщи и квартала с модерни бизнес центрове. Там се намира и сградата на Музея на науката и изкуството, която наподобява сградите в сталинистки стил.
На стената непосредствено до хотела се намира един от най-значимите стенописи на града: изображение на женска скулптура по височината на цялата стена. И всички тези образи на Варшава някак се съчетават в дизайна на самия хотел. Това е любимата игра на всички хотели Puro – да разказват чрез интериора за града наоколо, но не буквално, а с намеци и алюзии. Благодарение на този подход, всички хотели, въпреки че неизменно поддържат разпознаваемия стил на марката, са винаги напълно различни, с открояваща се „връзка с района".
С дизайна на новия хотел се зае британското студио DeSallesFlint. И както винаги при Puro, интериорът се оказа комбинация от добър дизайн с неизменни ретро нотки, мебели на емблематични марки и модни дизайнери и голямо количество съвременно изкуство, задължително от местни художници.
Интериорът на всички стаи е почти едноцветен - те са доминирани от нюанси на сивото и кафявото. Вместо богатство от цветове, DeSallesFlint се фокусира върху изобилието от текстури: високите табли на леглата, тапицирани със специални тъкани, текстилни панели на стените, ръчно изработени вълнени килими на пода от Golran 1898, а гардеробите наподобяват старомодните сандъци с кожени дръжки.
Във всяка от 148-те стаи има оригинални произведения на изкуството. Това са предимно графики: прекрасни минималистични женски силуети от Михаел Лоб и илюстрации от Тимек Джезирски. Те разказват историята на Варшава като град, който някога е очаровал Дейвид Боуи, Пабло Пикасо и Мишел Фуко. Разбира се, с портретите на всички отявлени любители на Варшава.
В бара на стената има произведение от метални нишки от известния варшавски художник Томаш Ковалски BBAARR, в което има нещо неуловимо старомодно и уютно. То придава на хипстърското заведение особената аура на старите опушени барове от ХХ век.
В панорамния бар на последния етаж висят фотографии на старите модернистични квартали от социалистическия период - това е цикълът Kolorobloki, сътворен от художника Николас Гроспиер. А от прозорците се открива гледка към удивителната еклектика на околността, където съжителстват старинното, новото и съветското.