Фотография: Instagram, архив на Koleliba
Казват, че най-успешните проекти се раждат спонтанно, защото не са натоварени с очаквания. Стартират от малкото, от личното и в един момент се превръщат в плод на любовта ни към започнатото… Koleliba на арх. Христина Христова е щастливата съдбовна случайност в професионалната биография на една жена, чийто път започва в архитектурни студиа в Лондон и София, за да премине към свободната практика и собствения бизнес с изработката на мини домове на четири колела. Няма да скрия, че ми е трудно да харесам всяка tiny къща, но прототипите на Koleliba са нещо, което резонира добре с визуалните стремления на интериорния сноб, който мога да бъда понякога. Минималистичен, но функционален, проектиран с любов и изработен от изцяло естествени материали, интериорът на всяка Koleliba ще ви подари уютно мобилно кътче сред природата, превръщайки се в усилващо красотата на пейзажа допълнение.
Първата Koleliba сте построили за лична употреба, имахте ли представа с какво се захващате тогава и че от това начинание ще последва бизнес?
Не, не беше планирано да е бизнес идея. По-скоро беше като упражнение за мен самата. Все още учех архитектура и усещах, че ми липсват практически знания за нещата – как се случват в реалността, не само на хартия. С мои спестени пари от работата ми като стажант в Лондон финансирах прототипа, но тогава идеята не беше това да се разраства като бизнес, а по-скоро да е нещо, което да използваме за себе си и да му се радваме. Особено важно беше да изпитаме и преживеем строителния процес, да се учим от него. Това беше идеята в началото. Но щом отидохме с първата Koleliba на нашето Черноморие, за да й се порадваме за пръв път, разбрахме, че сме надскочили целите си, и именно тогава осъзнахме, че можем да правим къщички на колела и за други хора.
Колко години минаха от началото и случвало ли се е да си помислите за отказ от тази авантюра на колела?
От старта през 2015 година досега са минали 6 години. Инвестирали сме безброй работни часове над чертежи и в халето, където сме пробвали разни неща, грешили сме, оправяли сме ги. Първите 1–2 години ентусиазмът ни държеше много силно и работехме неуморно, безплатно и финансирахме всичките си експерименти със заплатите си от нормалните ни редови работни позиции. Може би моментът, в който сериозно се замислихме дали да не се откажем, беше след като построихме първата къщичка за клиенти. Беше голямо предизвикателство за нас (доста ни извиха ръцете за цената), но ние толкова искахме идеята ни да продължи, че си казахме: Какво пък, правим го! Накрая, като ударихме чертата след строителството, бяхме изкарали 2000 лв. за 3 месеца почти денонощен труд. Тогава си казахме: Или премисляме ценовата политика и сме безкомпромисни, или спираме. Разбира се, имало е поне още 2–3 ситуации, в които леко сме забавяли ход… последната покрай началото на пандемията и тоталната липса на доставки на материали. Дори и сега има криза, защото всичко в строителството поскъпна повече от двойно за последните 4–5 месеца, но не се отказваме. Приели сме, че това е част от пътя.
Българи или чужденци бяха първите ви клиенти? С кои работите по-често и какви са причините за това?
Имаме повече клиенти чужденци, защото това, което предлагаме, не се харесва на масата българи, които винаги търсят съотношението квадратура–цена, а при нас то звучи стряскащо на фона други рекламирани сглобяеми къщи например. Повечето българи се отказват, без да вникнат защо нашият продукт струва повече и какво предлагаме ние като добавена стойност. Тук все още за лукс се възприемат ПДЧ мебели конфекция и ламинат от голяма търговска верига. Ние използваме естествени материали, има много ръчен труд по обработката им и е трудно да обясним на някого, който не може да го оцени, защо това е по-добро от масовото. В чужбина стандартът е по-висок и хората имат по-различно усещане за качествен интериор и изработка. Там ръчният труд е ценен по-високо и затова си мисля, че и нашите къщички се котират по-добре навън.
С какъв бюджет ориентировъчно трябва да разполага човек, ако иска да се сдобие с дизайнерски дом на четири колела?
Доскоро бих казала най-общо между 20 и 40 хил. евро без ДДС за напълно завършен и обзаведен мини дом. Но в последните няколко месеца с това драстично поскъпване на всички материали и липсата на суровини ми е все по-трудно да прогнозирам с категоричност. Очаква се този недостиг, и оттам изкуствено завишени цени, да продължи докъм края на годината, когато всички фабрики и производства ще се върнат към работа на пълния си капацитет и с пълния си брой работници. Но към момента в Европа има сериозна строителна криза.
Колко продължителен е процесът на проектиране и изпълнение на проекта?
Ако можем да разчитаме на стандартните срокове на доставка, строителството на една мобилна къща в зависимост от големината и сложността й отнема между 2,5 и 4 месеца.
Кое привлича на първо място хората към малките подвижни домове по ваше мнение?
Мисля, че основното, което ги привлича, е начинът на живот, с който те се асоциират. Един свободен, спокоен живот по-близо до природата, дистанциран от градския шум и суета. Мисля, че тези къщички подхранват една мечта, един стремеж за прекрасно бягство от ежедневието, което да те зареди и да ти върне силите. Разбира се, има и много други фактори като минималния отпечатък на този тип къщи върху природата, възможността да не са трайно прикрепени към имота и след време да смениш локацията им. Хора, които по принцип са минималисти, ги намират за отговор на битовите си потребности, понеже в малка площ са комбинирани всички жилищни функции, без да има преразход на материали и пространство.
Може ли човек да обитава своята Koleliba целогодишно, или тя е подходяща по-скоро за ваканционно жилище?
Къщичките може да се обитават целогодишно. Топлоизолирани са и разполагат с различни отоплителни уреди за зимния сезон. Имаме клиенти, които посрещнаха Коледа и Нова година в една от нашите къщички, в момента разположена в малка планина в Северна Австрия. Имаме и къщичка в Северна Германия, на която се радва семейство с малко детенце. Те също ходят там за зимните си ваканции.
Имате ли клиенти, за които това е основен дом?
Имаме, макар че най-честият случай е това да е втори дом или инвестиция, която се изплаща чрез отдаване под наем в платформи като AirBnB.
Къде са паркирани най-успешните ви проекти досега?
Имаме проекти в Австрия, Германия, Франция и България. След 2 дни ще имаме и една на гръцки остров. Разбира се, имаме няколко и тук, в България. Смятаме всяка къщичка, изпълнена по проект и доставена до адреса си, за успешен проект.
Мечтано място, на което искате да видите още една радваща притежателя си Koleliba?
Преди 2 години продадохме прототипа на клиенти, които много искаха подобна къщичка, но не можеха да си позволят нова. Оттогава ние самите сме бездомни, така да се каже. (Смее се.) Така че мечтая да успеем да отделим време да си построим отново наша Koleliba, която да разположим някъде на морето. Мечтите ми обаче не са свързани толкова с локацията, колкото с намирането на свободно време за почивка и качествена релаксация там.