След проучване от миналия месец, проведено от специалисти от Бостънския университет, беше направен преглед на научните публикации и учените стигнаха до извода, че оптимистите са много по-склонни да доживеят до дълбока старост. Авторите на проучването обаче подчертават, че не могат да установят как точно оптимизмът удължава живота.
Екип от учени, ръководен от проф. Алън Розански от клиниката „Маунт- Синай", е изследвал доказателствата от 15 публикувани по-рано проучвания, в които участват общо 230 000 души на възраст от 2 до 40 години. Всички тези проучвания са били прведени в периода между 2001 и 2017 г.
По-голямата част от тях показват връзка между положителната нагласа към живота и ниския риск от сърдечно-съдови проблеми и смърт, въпреки че степента на тази корелация е различна.
Обединявайки резултатите, учените са открили, че в сравнение с най-песимистичните участници, най-оптимистичните са ставали жертви на инфаркти с 35% по-малко, а преждевременната смърт ги е застигала с 14% по-рядко.
Връзката е била потвърдена, дори когато учените са изключвали други фактори, като наличието на заболявания, нивото на образование, наличието на депресия и количеството физически упражнения. Освен това, в 12 от 15 проучвания е наблюдаван „ефект на дозата" - с други думи, колкото по-оптимистичен е пациентът, толкова по-малък е рискът от сърдечни проблеми или ранна смърт.
Работата също така е потвърдила, че оптимизмът е предизвикан главно от негенетични фактори. Това означава, че е възможно да се променя настроението на човека и потенциално да се подобри здравето му. Но, разбира се, методологията все още трябва да бъде разработена и тя трябва да бъде различна от примитивните съвети от типа „мислете позитивно".
Според Розански, обяснението може да се дължи на различни механизми. Например оптимистите са склонни да водят по-здравословен начин на живот, да ядат здравословна храна, да спортуват, да не се фокусират върху проблемите и също така да се справят по-добре с трудностите.